Храм „Св. Седмочисленици“ – от „Черната джамия“ на Синан до православната църква днес

Храм „Св. Седмочисленици“ е сред най-известните църкви у нас. Намира се в центъра на София, в градинката между сградата на МВР и трамвайната улица „Граф Игнатиев“. Православният храм днес, в който изпращаме стотици знаменити българи в последния им път, има дълга и мътна история. През години „Св. Седмочисленици“ не винаги е била църква.

В храма се извършват седем тайнства – кръщение, миропомазване, евхаристия, покаяния, свещенство, брак и елеосвещение. В църквата те имат изключително място и значение.

Патрон на храма

Храмът молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици – Кирил и Методий, както и техните ученици – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Определят ги като сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон и небесни ангели и покровители на храма. Делото им е устроено според благата Божия воля и е над времето.

Определят Св. Климент Охридски като най-даровитият, плодовит и вдъхновен писател на своята епоха. Определят като негов духовен ръст построяването на българската църква, с което се откроява величествено на фона на архирейското служение. През 893 е възведен в епископски сан и оглавява катедрата на Дебричко. Така става първият епископ на български език и поставя началото на българската църковна йерархия.

Свети Наум е основал книжовна школа в Преслава, след което придружава Свети Климент в Девол, където му помага. Почива в изградения от него манастир край Охрид, където и днес мощите му вършат чудеса, въпреки че остават неоткрити.

Св. Горазд е назначен от Св. Методий за негов заместник като моравски епископ. След като е свален и прокуден от престола си, Св. Горазд идва в България, където се отдава на благовестие в югозападните ни предели. В покрайнините на албанското градче Берат се намира негов храм и манастир. По тези места се предполага, че се е подвизавал и Св. Сава.

Св. Ангеларий е сред спътниците на Св. Климент, който почива в Плиска след непосилните трудове и изгонването им от Моравия.

Черната джамия – историята

До 1900 година църквата е била ислямски храм. Наричан е „Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия“. Известна е още като „Имарет джамия“, но всички я знаят като „Черната джамия“. Тя е построена по заповед на великия везир на султан Сюлейман Великолепни Мехмед паша.

Смята се, че при посещение на султана в София той видял, че градът е много красив и уреден, но нямало достатъчно ориенталски вид. Затова Мехмед паша заповядал да се построи голяма и просторна джамия. Построяването й е свързано с победата на османлиите над маджарите в битката при Мохач през 1526 година, когато превземат Будапеща.

Създател е видният османски архитект Мимар Синан, който е изградил 81 джамии, 33 дворци, 35 бани, 26 библиотеки и 7 водопровода. Освен тях е сътворил много мостове, гробници, кервансараи и чешми. Неговото най-голямо постижение е огромната джамия Селимие в Одрин.

Пътешественикът Евлия Челеби свидетелства, че към джамията е имало медресе, което духовно училище, както и имарет – мястото, в което са настанявани бедни и болни хора. Имало е и безистен, в който са продавали различни стоки, а с печалбата се е издържал целия комплекс.

В средата на 18 век джамията била занемарена, все повече турци напускали района. Когато руските войски влезли в София заварили храма като склад за муниции.

Черната джамия – името

Според мнозина именно гледката в средата на 18 век дава името „Черната джамия“. Това обаче не било самата истина. Минарето на джамията било изградено от витошки гранит, чийто цвят е черен. В последствие то е паднало от силно земетресение през същия век.

Превръщането в православен храм

След като София е обявена за столица на третото Българско царство към града започват да прииждат българи от цялата страна. Появила се необходимост от построяването на нова църква. Местната управа решава да се изгради нова в градинката пред „Черната джамия“, където сега се намира училището „Граф Игнатиев“. Предложение се приема и е утвърдено с указ на правителството.

В същия момент държавникът Петко Каравелов пише във вестник „Пряпорец“ идеята вместо да се строи нова църква, джамията да се превърне в такава. По думите му тя е прекрасно монументално здание и с малко пари може да бъде великолепен храм, какъвто няма в цяла България. Предложението му се приема. По-късно е Каравелов и съпругата му са погребани в двора на храма.

Манастир под джамията

Смята се, че под църквата, която е изградена като джамия, се намират основите на древен манастир, посветен на Св. Иван Рилски. Известно е, че турците са имали практика да издигат молитвените си храмове на места, считани за свети.

Затова предлагат църквата да бъде наречена на Св. Иван Рилски. И тук мнението на Петко Каравелов се оказва решаващо. Той предлага храмът да се нарече „Св. Седмочисленици“.

Иконостас

Характерна особеност на храм „Св. Седмочисленици“ е оригиналният му иконостас. Зидан и покрит е с богата гипсова орнаментика, което придава алюзията, че е органично цяло. Иконостасът е изпълнен от множество и различни по големина икони, рисувани от известни художници.

Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови. През 1902 година Аврам Аврамов и Петър Йосифов изрязват царските двери и кръста.