Истанбул е град, предлагащ за всекиго по нещо. В турския мегаполис може със седмици да разглеждаш исторически забележителности от различните епохи, да изследваш местната кухня и най-вече да се отдадеш на славните десерти или да се впуснеш в различни приключения. Един от символите на огромния град обаче са неговите мъркащи котета. Те са буквално на всеки метър.
Пухкавите любимци са на изключителна почит в Истанбул, а и в цяла Турция. Може да ги видите да се излежават върху масите и столовете в заведенията или в хотелите и никой не ги притеснява. Дори напротив. Пред всеки магазин и търговски обект има купичка винаги пълна с котешка храна.
Котетата са свикнали с огромния поток от хора и повечето от тях са изключително дружелюбни и игриви. В най-живописния квартал на Истанбул – Балат, известен с цветните си къщи и кичозните кафенета, мъркащите приятелчета са като магнит за туристите. Казвам го от личен опит. Докато се разхождахме из квартала, бяхме привлечени от голям и пухкав котарак, който се къпеше върху една от масите.
Въпреки че седнахме на неговата маса, той не се смути, а напротив – легна и заспа дълбоко, докато ние пиехме кафе. Разбира се, котетата отдавна са свикнали непрекъснато да бъдат гушкани и снимани и дори не се впечатляват.
Национална кампания
Бях приятно изненадан, че в Турция е имало национална кампания в помощ на уличните животни и по-конкретно на котетата. „1 купа вода, 1 купа храна“ е призовавала местните да се грижат и да хранят уличните животни. Били са използвани билбордове, социалните мрежи и масовите медии.
Във всеки квартал на Истанбул има и приют, в който се грижат за котетата и като цяло за уличните животни през зимата, като освен за изхранването им, полагат грижи и за тяхното здраве.
Разбира се, сериозна роля за популацията на хилядите котета изиграва и липсата на култура за кастрация.
Религиозна връзка
Мюсюлманите свързват котетата с пророка Мохамед. Има няколко истории, които го определят като „бащата на котките“. Според едната, котка го спасява от отровна змия, а за благодарност пророкът на Аллах им подарява няколко живота. В Европа вярваме, че те са 9, но в Турция котешките животи се приемат за 6.
Друга история разказва как Мохамед е отрязал молитвения си шал, върху който е заспало коте, за да не го буди. Така той предпочел да отреже част от дрехата си пред това да развали съня на пухкавото животинче.
Няма как да се потвърди до колко това е истина, но е факт, че котетата са си основна забележителност в Истанбул и са неизменна част от живота на местните.
А вие обичате ли котета? Имате ли истории с мъркащите обитатели на турския мегаполис? Ще се радвам да ги споделите в коментарите.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
5 Comments
Много обичам котки,даже имам 2. Никога не съм бил фен на Турция,но от известно време бих посетил Истанбул, най-вече заради подобни статии и новини. Ако всичко това е вярно(а аз имам доста информация,която го потвърждава) определено имаме да учим от съседите! Интересно ми е мнението на Ердоган,изглежда ми на човек на който не му дреме за бездомните животни!? Възможно е обаче да бъркам!? Поздрави!
Душички, много са сладички
Не е само в Истамбул. За съжаление никога няма да ги стигнем нашите комшии по емпатия и милозливост към бездомничетата им. Горките наши несретничета.
В Истанбул,до една от големите джамии,историческа и туристическа забележителност,ама пусто като не се сещам сега за името,имах котешко преживяване.Беше септември,на брега на Босфора,народ,хора от всякакви възрасти,а пейките малко,повечето прави или седят по бордюрите и то защо-две котки се бяха разположили на две пейки и не само,че никой не ги избутва,а всички се спираха и им се радваха.И стари, и млади
Винаги при всяко посещение в любимия Истанбул ми прави впечатление колко много котки има и как хората се грижат за тях с любов, навсякъде панички с храна, вода, и самите котки са толкова спокойни и дружелюбни сред хората !❤