Обожавам да летя със самолет и дори не мога да изчисля колко точно са полетите ми през годините. Никога, обаче, не съм си представял, че ще седна на пилотското място, и то на истински, макар и малък самолет. Сред подаръците, които получих за рождения ден, беше урок по пилотиране. Използвах го почти година по-късно на летището край Ихтиман.
То беше точно както си го представях – твърде малко, далеч от шума и суматохата на големите летища. Когато пристигнах, ме посрещна инструкторът и показа самолета, с който щяхме да летим – двуместен и компактен.
Седнахме на единствените две места и сложихме слушалките . Кабината беше малка, с лесно разбираеми уреди. Инструкторът стартира мотора, който запали с дълбок, уверен звук, и след няколко минути вече се движехме по пистата.
Излитането беше плавно и без напрежение. Инструкторът контролираше всичко в началото, докато не достигнахме определена височина. Тогава ми каза: „Твоят ред е. Пробвай да го държиш стабилен.“ 
Управлението се оказа доста по-чувствително, отколкото си представях. Всяко движение на щурвала имаше незабавен ефект. Но с насоките на инструктора успях да държа самолета стабилен, макар и за малко. Дори направих няколко завоя, които ми дадоха усещането за пълен контрол. Отгоре гледката беше уникална – хълмовете, горите и пътеките край Ихтиман изглеждаха като на длан.
След около 20 минути във въздуха дойде време за кацане. Инструкторът пое управлението, но през цялото време ми обясняваше всяка стъпка.
Урокът по пилотиране беше подарък, който няма да забравя. Със сигурност не е нито страшно, нито опасно, така че съветвам всеки един, който иска, да го направи.