Древни градове, богато изкуство, невероятни църкви, непокътната природа, сред красиви брегове и пейзажи като от картички. Това е Пулия – регион със страхотни плажове и кристално чисти води, запомнящи се вкусове и завладяващи дестинации. За някои Пулия е селски регион в Италия, за други е магия.
От няколко години се опитвам да посетя това малко кътче в Италия, но все нещо пречеше. В началото заради пандемията, а след това заради работни ангажименти. Е, в началото на юни 2023 година се насочихме към тока на Ботуша за едно 4-дневно пътуване с група приятели и без конкретен план.
Билетите купихме десетина дни по-рано. Летяхме с Ryanair от София, като двупосочните билети бяха по около 100-ина лева на човек.
Ден 1 – Бари
Ден 2 – Матера
Ден 3 – Лече, Полиняна а маре, Монополи
Ден 4 – Алберобело
Настаняване
За разлика от други пътувания, за които тече трескава подготовка и строго планиране на всяко посещение, този път заложих на импулсивните решения. Запазихме си апартаменти чрез Airbnb, като решихме всичките нощувки да бъдат в столицата на Пулия – Бари. Разбира се, това не беше най-доброто решение.
Препоръчвам всяка нощувка да бъде в различно градче, така ще разполагате с много повече време, няма да се налага да пътувате всяка сутрин и вечер от и до Бари. Ако посетите и Матера, ще имате възможност да спите в пещера. В Алберобело пък в някоя от многото трули.
Разбира се, има и много възможности за хотели, но през последните години активно използвам платформата Airbnb.
Транспорт
Няма спор, че най-добрият начин да обиколите Пулия е с кола. И нашата идея беше да наемем автомобил за поне два от дните, за да обиколим максимално градчета и села.
Решихме да наемем кола за втория и третия ден, след това за третия и четвъртия, но в крайна сметка така и не се стигна до наемането на автомобил, а основно пътувахме чрез влакове. Предварително бях прочел, че са изключително нередовни, но на място ситуацията беше коренно различна и може би затова решихме да продължим с обществения транспорт.
Ето и цените на билетите с различните влакове, с които пътувахме:
От летището до централната гара на Бари – 5,20 евро;
Бари – Матера – 5,70 евро
Матера – Бари – 5,70 евро
Бари – Лече – 12 евро
Лече – Полиняно а маре – 9,60 евро
Полиняно а маре – Монополи – 1,20 евро
Монополи – Бари – 3,60 евро
Бари – Алберобело – 5,20 евро
Алберобело – Бари (Автобус) – 4,40 евро
Бари – летище – 5,20 евро
Или общо за обществен транспорт сме платили по 57,80 евро на човек.
4 ДНИ В ПУЛИЯ
Нашето пътуване започна с едночасов сутрешен полет от София до Бари. Благодарение на часовата разлика пристигнахме в часа, в който излетяхме и разполагахме с целия ден. От летището хванахме влак до централната гара на Бари. (Бари Чентрале, което през следващите дни се наложи да чуваме доста често).
Входът на гарата се намира вдясно от изхода на терминала. Или вляво, веднага щом излезете от летището. Билетите се купуват от автомат, може с карта. Препоръчвам ви в чужбина да плащате с Револют. Разбира се, може и с банкноти или монети да платите, но автоматът на гарата не връща ресто. Добрата новина е, че това е единственото място, където автоматът не връща.
След няколко спирки бяхме в центъра на Бари. Оставаха няколко часа до възможността да се настаним, затова решихме да потърсим някое заведение, в което да обядваме. Разбира се, търсихме някое малко, в което да хапват предимно местни, да не е туристическо. В една от преките попаднахме на такова, разбира се персоналът говореше единствено италиански, останаха изненадани, че искаме меню, защото всичко, което предлагат, го пишело на дъската пред заведението.
Виж също: Как да прекараме пълноценен уикенд в Милано
Очаквано си поръчахме различни видове паста. Някои останаха разочаровани, други пък очаровани. За щастие бях от последните. Успяхме да ядосаме готвача, защото поискахме сол. Италианците често се вбесяват, когато се опитваш да доувкосиш храната им. Да не говорим, ако направите най-голямата и катастрофална грешка – да поискате кетчуп или майонеза за пица.
Като за началото на юни си беше традиционно горещо и не искахме да обикаляме с багажа. Отидохме за бърза среща с морето, след което се насочихме към апартаментите си за настаняване. Някои решиха да се отдадат на кратък следобеден сън, за да наваксат твърде ранното ставане, аз успях да поработя, а следобед се насочихме към Стария град на Бари, който е и основната атракция.
Старият град на Бари
Бари има очарователен исторически център, който се намира на полуостровq заобиколен от морето от двете страни, а от тресата граничи с новия и модерен квартал Мурат. Старият град е буквално лабиринт и най-добрият съвет е да се загубите в него.
По уличките ще срещнете възрастни италианки, които приготвят традиционната за Пулия домашна паста.
Започнахме разходката си от нормандско-швабския замък от 13-ти век., след което се насочихме към един от историческите портали за влизане в Стария град, където се изгубихме в лабиринта от улички. В даден момент ще изгубите представа за времето и ще се чувствате така, сякаш сте се върнали векове назад.
Първо попаднахме на катедралата Сан Сабино – романска катедрала от 13-ти век. Със своите древни реликви тя е една от най-важните забележителности на Бари.
Недалеч от нея се намира и символът на Бари – базиликата Свети Никола. Интериорът й е 11-12 век, не забравяйте да разгледате и невероятния й таван.
В катедралата почиват костите на Свети Никола. Неслучайно наричат и Бари градът на Свети Никола. Те се намират в криптата на долния етаж.
От Базиликата продължихме по древния път Виа Венеция. Този път е част от градските стени и заобикаля краищата на историческия център по предната част на пристанището.
Накрая се озовахме на големия площад Mercantile с многобройните ресторанти, барове и кафенета. Тъй като вече беше тъмно си избрахме традиционен ресторант и масово заложихме на пица.
Матера
Вторият ден беше отделен за Матера, въпреки че градът не е част от Пулия, но е сравнително близо, едва на 70-ина километра от Бари. За съжаление влакът до градчето е регионален и се движи твърде бавно. Пътуването ни беше близо 2 часа. Затова бих препоръчал да отидете с автобус.
Ако все пак решите да го направите с влак, билети се продават не в централната част на гарата, а в постройката най-вдясно. Билети може да купите както от автомата, така и от кафенето, както направихме и ние.
Два часа по-късно бяхме на гара Матера Чентрале (централна гара Матера), откъдето трябва да повървите 10-ина минути, за да стигнете до стария град. Матера беше културна столица на Европа заедно с Пловдив.
Най-посещаваната част на града е Саси (буквално „камъните“), историческите квартали, които се състоят от пещерни жилища, изсечени от скалистите склонове на клисурата Ла Гравина. Обитателите са живеели в тези жилища в крайна бедност – пещерите са нямали електричество, течаща вода и вентилация, а семействата, които са наброявали до 12 души, са споделяли тясното пространство с добитъка си.
През 60-те години на миналия век италианското правителство премества жителите в модерна част на града и през годините започва да преустройва Саси като туристическа дестинация. Пещерните жилища са реновирани и днес помещават хотели, ресторанти, кафенета, бутици и галерии.
Въпреки регенерацията Матера не е загубила своя древен, „библейски“ характер – всъщност тя остава едно от най-добрите места, използвани за библейски сцени за телевизионни и филмови продукции. Именно тук се развихря и Джеймс Бонд в последния филм за агент 007.
Не пропускайте нито едно тунелче, защото то може да води до някоя тераса, която да открива невероятна гледка.
След дългото обикаляне се върнахме в началото на старинната част, където има редица заведения и се отдадохме на капучино, лимончело и коктейли. Тъй като нямахме нищо планирано, се насочихме обратно към Бари, където прекарахме следобеда и вечерта отново в Стария град, а за финал седнахме в един от баровете, отдавайки се на аперол и мохито.
Лече
Вечерта решихме в третия ден от пътуването да посетим Алберобело, но заради тромавата процедура с грима на някои от нас, изпуснахме влака. Затова решихме да тръгнем към Лече, за който имаше влак след по-малко от 10 минути.
Влакът за Лече нямаше нищо общо с този за Матера. Този беше бърз, много по-модерен и най-важното точен. Градът се намира на 150 километра от Бари и често е наричан „Южната Флоренция“ поради изобилието от барокова архитектура в историческия център.
Градът и до днес предоставя възможност да проследим историята му до римско време.
За мнозина Лече е най-красивият град в Пулия и е абсолютно задължително посещение. Ако сте почитател на архитектурата или историята на изкуството, то е задължителен за вас.
Бароковата архитектура, с нейните сложни дърворезби и богати детайли, е изобилна и блестяща, но ще намерите и множество примери за готически, ренесансови и рококо стилове. Добавете към това впечатляващ римски амфитеатър, очарователни алеи оживени площади.
Повечето от църквите са безплатни за влизане, но има входна такса от 9 евро за най-важните църкви в града.
Porta San Biagio (портата на Св. Блез)
Започнете своята разходка в Лече от една от трите исторически порти на града: Porta San Biagio. Тази внушителна порта в бароков стил се отличава с извисяваща се арка, охранявана от огромни колони от всяка страна. Оттук се разходете по улица Via dei Perroni с множеството ресторанти, магазини и имения.
Театро Романо
Лече може да се похвали с два римски театъра, Teatro Romano и амфитеатъра (2 век сл. Хр.). Teatro Romano е точно до Via dei Perroni и е интересно отклонение, ако имате време за посещение.
Chiesa di Santa Chiara (църква Св. Клара)
Следващата спирка е Chiesa di Santa Chiara – църква от 17-ти век, с впечатляващи колони и флорални декорации.
Chiesa di San Matteo и Castello Carlo V
Малко отклонение от пешеходния маршрут ви отвежда до Chiesa di San Matteo, с нейната извита фасада, доста уникална характеристика сред църквите в Лече. Кратко разстояние по-нататък ви отвежда до Castello Carlo V от 12-ти век, с неговите страхотни стени и археологически разкопки.
Римски амфитеатър
Римският амфитеатър от 2-ри век от н. е. е една от най-добрите атракции в Лече. В римско време това място е можело да побере до 25 000 души! Днес е запазена само малка част от него. В непосредствена близост до амфитеатъра ще намерите два други исторически паметника: колоната на Св. Оронцо (построена, за да отбележи края на Апиевия път, древен път, свързващ Рим с Южна Италия) и Палацо дел Седиле (16-ти вековно имение с готически и ренесансови влияния).
Palazzo Carafa o delle Paolotte
От амфитеатъра тръгнете към Palazzo Carafa o delle Paolotte. Първоначално манастир, основан през 1500 г., дворецът е реставриран през 18 век и се отличава с красива рококо фасада.
Базилика Санта Кроче (Църква на Светия кръст)
Продължете да вървите по Via Giacomo Matteotti и завийте наляво по Via Umberto I. Ще преминете покрай Еврейския музей, подземен музей, който проследява историята на евреите в средновековния Лече.
Следващата спирка е базиликата Санта Кроче, богато украсена барокова църква. В съседство се намира Palazzo della Provincia di Lecce, офисите на провинциалното правителство. Това е великолепна сграда, която се вижда най-добре, когато богато украсената й фасада отразява цветовете на залеза.
Порта Наполи
От Palazzo della Provincia тръгнете на север и завийте наляво по Via Idomeneo или Via Principi di Savoia и продължете към Porta Napoli . Една от трите исторически порти на Лече, Porta Napoli от 16-ти век със сигурност е най-внушителната.
В непосредствена близост до Porta Napoli ще забележите сграда с голям купол. Това е Chiesa di Santa Maria della Porta.
Пиаца дел Дуомо (катедралния площад)
Следващата ви спирка е величественият Пиаца дел Дуомо. Този площад е домът на Cattedrale di Maria Santissima Assunta e San Oronzo (или по-скоро катедралата) и Campanile del Duomo (камбанарията на катедралата), най-високата кула в Пулия.
Катедралата от 12-ти век се отличава със сложна барокова фасада и кораб с дванадесет странични параклиса. Камбанарията, построена през 17 век, е висока 70 метра и предлага гледка до Адриатическо море и планините на Албания в ясни дни.
Porta Rudiae
От Piazza del Duomo продължете на запад по Via Giusseppe Libertini . В края на тази оживена улица ще намерите скромната, но не по-малко впечатляваща Porta Rudiae, третата от трите исторически порти на града.
До него стои бляскавата Basilica del Rosario e di San Giovanni Battista. Една от най-красивите църкви в Лече, тази базилика от 17-ти век има богат бароков екстериор с две спираловидни колони и статуя на Свети Доминик. Вътре ще намерите богато украсен интериор с много очарователни детайли.
Разбира се, Лече предлага още много забележителни сгради, музеи и атракции, но ние разполагахме с малко време.
В края на обиколката намерихме страхотна пицария. След нея свързвам Лече и с най-вкусната пица, която съм опитвал.
Полиняно а Маре
Влакът е по същата линия към Бари, като разделя пътя ни на две и го запълва с морски гледки. Важно е да се отбележи, че влакът не спирав. Полиняна а Маре, а в близкия Монополи, където се прекачихме на друг регионален влак.
От гарата поемете надолу по улицата и след няколко минути ще стигнете до едно от най-красивите места в Италия. Заслугата е не само за морето, но и на историческия център с каменни къщи, лабиринта от тесни улички и тераси, от които да се любувате на морето. Сякаш попадате в един друг свят. Градчето е и рай за любителите на Инстаграм и невероятните снимки.
Това е град, който трябва да се разгледа бавно, за да преживеете очарованието на традицията и типичната автентичност на малките рибарски градчета.
Полиняно а Маре е мястото, където е роден Доменико Модуньо, ще намерите и негова статуя в града, точно до нея има стълбище, което води до невероятна тераса, от която можете да се любувате на най-известното и най-сниманото място в града: Lama Monachile.
Какво да правим в Полиняно а Маре?
Първото нещо, което трябва да направите, преди да влезете в историческия център, е да поемете по древната пътека Lama Monachile , съставена от множество стъпала, издълбани в скалата, които се спускат към морето, където ще откриете невероятен плаж с бели камъчета, защитен от скалисти стени.
Най-известният плаж на Полиняно се намира по Виа Траяна, древен път, свързващ Рим и Бриндизи.
Точно до известния плаж има и малка пещера, която води до морето и до скалите, от които постоянно скачат туристите.
Препоръчвам ви да си носите плажни обувки или джапанки, защото е изключително некомфортно да се разхождате по камъните. Въпреки че беше началото на юни, водата беше сравнително студена. Въпреки това влязох в морето за малко. Постояхме може по-малко от час на плажа и решихме да продължим към историческия център, който се намира в близост до плажа.
Първият площад, на който ще попаднете, е Piazza Vittorio Emanuele II, където е невъзможно да не забележите Palazzo dell’Orologio .
Разходете се по тесните улички, за да откриете белите къщи, сред които са скрити важни църкви и паметници като църквата Sant’Antonio, тази на San Cosma и Damiano, Palazzo Marchesale и църквата-майка Santa Maria Assunta.
Не пропускайте да посетите старото еврейско гето, до което можете да стигнете от Via Giudea, тук ще намерите бившата катедрала, църквата Чистилището и параклиса на Свети Стефано, красива малка църква, разположена сред алеите и с изглед към морето.
Оттук гледката, на която можете да се насладите от терасата му с изглед към морето, е прекрасна. Църквата е обезсветена и в нея се помещава художествена галерия, посветена на Пино Паскали.
Може да разгледате също Музея за съвременно изкуство Пино Паскали, който се намира в древна реставрирана кланица: той е основан по случай тридесетата годишнина от смъртта на Пино Паскали и е единственият постоянен музей на съвременното изкуство в Пулия и дейността му е разделени на временни изложби, постоянна колекция и награда Пино Паскали.
Градчето предлага и всевъзможни водни атракции и разходки до водни пещери, но ние не разполагахме с време за всички тях. Затова ви съветвам при планиране на Пулия да си оставите поне една нощувка в Полиняно а Маре.
След като се разходихме из историческата част седнахме на едно от невероятните кафенета, а оттам се върнахме обратно към гарата.
Монополи
Следващата спирка беше Монополи. Разбира се, то не е сред най-известните и забележителни места в Пулия, но пък трябваше оттам да хванем влака за Бари. Затова решихме да направим разходка и в него, така или иначе сме там.
Традиционно плажа и историческият център се намират на десетина минути от гарата.
Ако ние свързваме името на града с познатата ни игра, то в буквален превод Монополи означава „единствен град“.
Ако търсите световноизвестни забележителности и шопинг тур, ще бъдете разочаровани от Монополи. Старият град има своя чар, но не е за всеки. Това е малко рибарско градче.
Разбира се, има и своите забележителности:
Катедралата Мария Сантисима дела Мадия
На мястото, където днес се намира църквата, са открити множество археологически находки. Сред тях са останки от езически храм на две древни средиземноморски божества. През 18 век сградата на църквата е разрушена и е построена катедрала в бароков стил.
Кастело Карло V
Директно на брега на морето се намира Castel Carl V, построен през 1552 г. Карл V е имал високи и дебели стени, изградени с четири кули в типичната за онова време 5-ъгълна форма. Три от четирите страни гледат към морето, четвъртата страна първоначално е била защитена от ров.
През 17 век, в хода на разширяването на комплекса, интериорът е превърнат в жилищни помещения. В началото на 19 век до 1969 г. замъкът е бил използван като затвор.
Bastione di Babula – градска стена
Монополи е заобиколен от градска стена. Останките от Bastione di Babula все още са много добре запазени и можете да се разходите по тях. Рибарите седят тук и ловят риба, докато вълните се разбиват в брега.
Ако вървите по сушата, ще минете покрай няколко оръдия. Оръдейните гнезда в стените са построени през 19 век. Огневите точки са насочени не само към морето, но и към града.
Пристанище Монополи
Най-много ни хареса малкото старо пристанище на града. През порта в стена се влиза в малък залив, заобиколен от къщи.
Тук сини рибарски лодки се люлеят леко напред-назад във вълните. Живописно място е и най-сниманото в града.
Обратно в Бари
След като разгледахме местните забележителности се разходихме из уличките на Монополи, опитахме местното джелато и се отправихме към гарата. Качихме се на познатия влак за Бари и след 30 минути бяхме на Бари Чентрале. За трета поредна вечер се насочихме към Стария град и неговите ресторанти.
Този път нямахме късмет с заведенията. Седнахме в малко семейно ресторантче, което ни подкани с табелата си, рекламираща домашно направената паста. Менюто беше малко, но пък цените бяха сравнително високи за Бари. Очаквахме нещо невероятно вкусно, но останахме крайно разочаровани от сервираното. Да не коментираме, че всяко едно ястие беше сервирано в една и съща купичка, включително и лазанята. Но да не издребняваме, кога друг път ще вечеряме лазаня в купа?
Това беше и последната ни нощ в Пулия. На следващия ден вечерта ни беше полетът към София. Бяхме си взели и бански, които използвахме за малко единствено в Полиняно а Маре. Затова решихме в последния ден да отделим време за още един плаж.
Алберобело
Без много да планираме Алберобело остана за четвъртия ден. Сутринта освободихме апартаментите и се насочихме към вече до болка познатата гара Бари Чентрале. За тези няколко дни тръгвахме и пристигахме от и в всичките й възможни сгради и перони.
Влакът за Алберобело отново беше с прекачване, този път в Путиняно, но решихме да го подминем. Когато слязохме в Алберобело влакът за Алберобело ни чакаше и веднага тръгнахме. Не след дълго бяхме на гарата и традиционно след 10 минути бяхме в историческия център, който беше и нашата основна цел.
Алберобело е малко италианско градче като всяко друго на пръв поглед, но е изключително известно. То е и сред най-популярните местенца в Инстаграмм.
Улиците са тесни и хълмисти, а къщите са бели. Но ако се вгледате по-отблизо в някои от къщите, ще си помислите, че сте попаднали във фентъзи книга. Малки къщи с конични покриви са осеяни навсякъде около вас.
Всъщност тези малки къщички на трули всъщност са истински и хората все още живеят в тях. Името на града произлиза от средновековното латинско наименование на района “siva arboris belli” (Дървото на войната).
Трулите са каменни жилища с конични покриви. Типичното труло има дебели стени и е с кръгла или квадратна форма. В Алберобело повечето трули са с квадратна форма.
Обикновено труло е едноетажна малка сграда. В града има само няколко двуетажни трули. Вторият етаж в тези конструкции е дървен, но това се случва рядко. По-лесно и по-практично е да се изградят няколко малки трули, отколкото голямо.
Ето защо големите семейства в Алберобело са живеели не в едно труло, а по-скоро в групи трули. Интериорът на трулите е направен предимно от дърво. Покривите не са боядисани, но стените са традиционно боядисани в бяло.
Труло е тип селска сграда. Предназначено е да служи като полеви убежища и складове. Алберобело е уникален случай, когато те се превръщат в основно жилище за местното население.
Историята зад Алберобело е свързана с пари и хитри италиански аристократи.
Когато през 14-ти век необятната преди това област става под контрола на граф Конверсано, той и неговите наследници решават да не строят тук постоянни жилища за своите селяни, доколкото данъците за земите без постоянни селища са по-ниски от тези с официално признати градове. За да плаща малки данъци, Алберобело е трябвало да бъде класифициран като необитаема зона. Поради тази причина трулите в Алберобело се изграждат по специфичен начин.
Те са изградени от груб обработен варовик, тъй като този материал може лесно да бъде разглобен и по-късно използван повторно за реконструкция на жилищата.
До средата на 17-ти век в района има само няколко десетки трули, но през следващия век населението на града бързо нараства.
В края на 18 век градът е с население от 3500 жители. През 1797 г. Алберобело най-накрая получава статут на град, но до този момент населението му живее в трули, които лесно и бързо могат да бъдат разглобени, ако е необходимо.
Днес Алберобелио е една от най-добре запазените исторически градски зони от този тип в Европа. Историческата стойност на града се увеличава, тъй като трулите Алберобело все още служат като къщи за местното население.
За щастие някои от тях се отдават под наем и може да бъдат наемани за нощувка. Честно казано много съжалих, че всичките ни нощувки бяха в Бари.
След обиколката на района с трулите се отдадохме на обяд в местна пицария. След което отидохме до гарата и решихме този път да се качим на автобус, защото пътуването е много по-бързо – само час до Бари.
Денят беше дъждовен и плановете ни за плаж останаха в миналото. Затова се насочихме към едно от кафенетата в близост до стария град. Полетът ни беше в 22:30, което значеше, че имаме време за една последна крайбрежна разходка в Бари.
След това за последен път се отправихме към Бари Чентрале, за да си хванем влака за летището.
Така без да планираме успяхме да разгледаме малка част от невероятните градчета на региона и да се заредим с желание и мотивация да повторим дестинацията, но този път с кола под наем и нощувки в различни краища на невероятната Пулия.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
