Свикнали сме за рождения си ден да вдигаме големи купони, да каним много хора. Понякога ги празнуваме в дома с близки, друг път в заведение. Всичко това е страхотно, особено щом ще получаваш подаръци. Но това омръзва, още повече щом си го правил толкова години. Наближавайки заветния ден, усещах, че нямах настроение за парти, а може би и съм се пренасител. Затова реших вместо да хвърля тези пари за манджи и алкохол, да ги дам на някоя авиокомпания, на някой хотел и да ги инвестирам в спомени. Оставаше да избера дестинация. Изненада!? Реших да бъде Будапеща, въпреки че бях там само 11 месеца по-рано. (Тук може да прочетете как и защо откраднах магнитчета при първото си посещение в Будапеща) В предната си статия за столицата на Унгария споделих, че се влюбих в този град. Бях си обещал да се върна някой ден и защо това да не е рожденият ми.
Засега предпочитам да пътувам с компания, отколкото сам. Поне е по-забавно. Затова с група приятели се отправихме към летището в първия ден на декември 2018г. Полетът беше следобед, нямаше закъснение и след около час кацнахме на унгарска земя. Минахме проверките и си взехме багажа, оставаше да се насочим към паркинга, за да хванем автобус до метрото. Нали съм добър човек и затова написах в отделна статия как се стига от летището до центъра на града.
Летището в Будапеща – как да стигнем до центъра на града?
Драма с метрото
Предварително се информирах, че ни трябва автобус 100Е, който да ни отведе до метрото. С него до центъра и да се прикачим на друго влакче, което вози в друга линия. Успяхме да купим билет и да го валидираме и вече пътувахме към първата станция на метрото. Изненада – линията на метрото не работи. Ами сега? Хората са организирали автобуси, които се движат по маршрута на метрото, но автомат за билети няма и не можем да намерим. Най-накрая на помощ се притече един шофьор, който ни поразходи из помещенията и ни отведе до автомат за билети. Платихме с карта, машината пусна „хартийките“, които валидирахме в автобуса и вече пътувахме към центъра. Слязохме в центъра на града и видях нещо познато – Окото на Будапеща.
Окото на Будапеща 
Колелото в Будапеща
Да, това е голямото виенско колело, на което се качих и предния път. Бързо се ориентирахме за метростанцията. Тя беше доста голяма и свързваше няколко линии. Отново купихме билет и го валидирахме и отново изненада. Линия №1 на метрото, която ни трябваше, ни върна поне 100 години назад.
Пътници, чакащи най-старата мотриса в континентална Европа 
Вагоните на най-старите метро влакове 
Така изглеждат старите метростанции в Будапеща
Оказа се, че по нея се движи най-старото метро в континентална Европа и това е една от забележителностите на Будапеща. Купетата бяха малки, стари, сигналът за затваряне на вратата плаши с изумителни звуци, станциите изключително малки… Супер яко. И нали съм готин и за чудатото метро написах отделна статия.
Да се повозим на най-старото метро в континентална Европа
Хотелът
Линия 1 на метрото се движи по най-известната унгарска улица – Андраши, която свързва Площада на героите с идеалния център на Будапеща. Оказа се, че хотелът ни се намира точно на тази улица. Местните я наричат унгарската „Шанз Елизе“, въпреки че не видях много общо. На нея се намират някои от основните сгради и посолства в града.
Излизайки от влакчето трябваше да изкачим няколко стъпала и сме на тротоара. Яко! Целият булевард, а и град, бяха потопени в магията на Коледа. Тези хора знаят как да празнуват. Лампички и всякаква украса ни напомняха, че не сме в България. Намерихме хотела и се настанихме. Стаите не бяха хипер лукс, но важното е, че бяха топли. Все пак не сме дошли да киснем в тях.
Време е за баня
Утрото настъпи, закуската беше сервирана. За разлика от храната в хотела от миналата година, тази изобщо не ме очарова. Яйца, наденички, масло, сладко, мюсли, шунка и филии хляб. Ужас. Оказа се, че и всеки ден ще е едно и също. Ужас на квадрат.
Хапнахме набързо, приготвихме шорти, бански, хавлии и хайде на баня. Става въпрос за най-яката термална баня в Европа – Сечени. Известна е в целия свят и има защо. Банята се намираше на 10-минути вървене от хотела, до площада на героите. Бях чел да си купим предварително билети, за да са по-евтини, но се оказа лъжа. Може би защото отидохме по-рано, но нямаше опашки и направо влязохме. Има си десетки самостоятелни съблекални. Дават ти и водоустойчива магнитна гривна, с която можеш да заключиш багажа си в шкафче на долния етаж. И за тук съм писал отделна статия.
Да се изкъпeм в термалните бани “Сечени” в Будапеща
Неповторимо изживяване
Самата постройка е като лабиринт, има много помещения. Най-накрая стигнахме до басейните и сауните. Много хора с различни националности се плацикаха. Ние бяхме дошли за нещо друго – открития басейн. Намерихме вратата за „двора“, където беше крайната ни цел. Навън беше кучи студ, а на всичкото отгоре валеше дъжд. Тъй като бяхме по шорти и бански набързо притичахме до водата, оставихме хавлиите на близките пейки. Най-накрая бяхме спасени.
В първия момент потреперихме и се засмяхме. Водата беше адски гореща, а около нас пълно с хора. Чувам разговори на английски, италиански, немски и… другите не ги разбрах. Парата, която излизаше от водата се превърна в мъгла и дори не можех да видя някои от приятелите, които бяха до мен. Отправихме се към средата на банята или по-точно басейна, където чрез изкуствено течение става купон. Турбини задвижват водата в посока, обратна на часовниковата стрелка. Откритото „тунелче“ е широко около 2 метра, а течението много силно.
Представете си как около 40-50 души се събираме в малкото пространство, задвижени от водата. В зависимост от това колко близо си от турбините, толкова по-бързо се движиш. Чувствах се като дете, беше супер забавно. Когато минех покрай турбина, струята ме изстрелваше или в някоя немска баба, или в някой японец или китаец… Е имаше и попадения в млади де… Всички се заливахме от смях.
Падащият върху нас дъжд допълваше преживяването,
но за съжаление сняг така и не заваля, докато бяхме там. Всички казват, че при снеговалеж е най-голям купонът. Така прекарахме целия ден в банята.
Да превъртиш крачкомера
Третият ден го оставихме на обиколките из забележителностите в целия град. Или иначе казано да превъртиш крачкомера. Все пак най-адекватно можеш да опознаеш един град, като го опознаваш, вървейки. Още повече, че това беше рожденият ми ден и се очакваше телефоните ми да звънят често. Добре, че съм хитрец и качих снимка от Будапеща, за да откажа голяма част от мераклиите да ми честитят. С новите правила за роуминг разговорите са безплатни, но знаете мисленето на българина…
Започнахме разходката по познатия булевард „Андраши“. Стигнахме до познатата вече от предното идване базилика „Свети Стефан“.
Влязохме да запалим свещ. Отново видях охраната на входа, който следи дали ще пусна 1 евро в касичката. Ами нямах, но пуснах 100 форинта, което е доста по-малко. А и не го разбирам това да те принуждават да пускаш пари на входа на някой храм. Това е като сервитьорките, които сами си взимат бакшиш. Демотивират те да ги зарадваш с повече. За базиликата може да прочетете в статията, която написах за нея.
Прочети още: Базиликата “Свети Стефан” в Будапеща
След като си взехме сувенири от катедралата продължихме към моста „Сечени“. Той е най-старият и най-красивият над Дунава в Будапеща. Идеално място за снимки, като фон може да бъде и Буда, и Пеща.
Мостът „Сечени“ е най-старият и най-популярен в Будапеща 
Едно от любимите места за снимки 
Гледка към Кралския дворец
От другата страна по традиция изкачихме стъпалата и алеите до Кралския дворец. Отново имаше много опашки за влакчето от филмите.
Изложихме се стабилно
По традиция и в Будапеща успях да се изложа. От България бях си купил огромни цифри във формата на балони. Идеята беше да ги надуем и да се снимам с цифрите на фона на града. Всичко добре, докато не ги разопаковахме. Оказа се, че тези балони се надуват единствено с помпа. Пореден ужас. Огледах се за продавач на балони, когото да помоля да ни услужи с помпичка. Очаквано такъв нямаше. и се започна едно надуване с уста. Сигурно цял час сме изгубили, за да надуем двете цифри. През това време заобикалящите ни туристи имаха достатъчно поводи да се посмеят и да ни обсъдят. Важното е, че мисията беше изпълнена.
След заветната снимка слязохме отново по стълбичките, за да продължим разходката към
църквата „Свети Матияш“ – един от символите на Будапеща
За тук бяхме подготвили други балони – малки и в различни цветове. Надухме ги, но пак ударихме на камък. Тъй като бяха надути с обикновен въздух не се вдигаха. Е, няма как всичко да бъде по план. Влязох в едно тунелче и започнах със запалка да ги пукам с идеята да ги изхвърля. Тогава чух от всички страни крясъци, някои викаха: „Камикадзе“, други „атентат“…. Успокоиха се, когато видяха как някакъв идиот гърми балони със запалка…. Напомням, че това бях аз.
Отвъд Дунав
Изложих се максимално, значи всичко е наред. След кратка разходка на върха над града и няколко снимки от църквата с гледка към парламента, стигнахме и до него. Трябваше да слезем до познатия мост „Сечени“ и да го прекосим и завием наляво.
Сградата на парламента на Унгария е меко казано внушителна. Втора в класацията за най-голяма сграда на държавно управление. Въпреки че идвам втори път в Будапеща, така и не успявам да вляза вътре. Не мечтая, има постоянни туристически турове из сградата. Може да си купите билети онлайн предварително, вижте ТУК.
Парламентът на Унгария 
Парламентът на Унгария впечатлява отдалеч 
Един от входовете на парламента на Унгария
Продължихме разходката си из центъра на Будапеща без да знаем къде отиваме. Незнайно как видяхме нещо познато – базиликата „Свети Стефан“ и коледния базар, но и на рождения си ден да хапваме тук ми идва в повече. Избрахме подходящ ресторант, в който се настанихме и опитахме някои от традиционните унгарски ястия. На повечето не им хареса, което е разбираемо, доста е тежка кухнята.
На другата сутрин се оправихме набързо, защото ни беше последен ден и трябваше да освободим хотела. Закуската беше очаквана – яйца, наденички, шунка…. Решихме да хапнем навън и да довършим тура из града. Тръгнахме в неизвестна посока, попаднахме на жп гарата, но тя по никакъв начин не ни вършеше работа. Продължихме и пак излязохме на голямото виенско колело.
Реших да довършим разходката из „Фешън стрийт“ – будапещенската „Витошка“, но много по-голяма и пищна. На нея се намират магазините на най-големите световни модни брандове. Имахме достатъчно време до вечерта, когато ни беше полета и решихме да седнем в някое кафене. Оказа се, че заведенията, които обиколихме са няколко. Не че нямаше какво да правим, но беше твърде студено. Все пак началото на месец декември.
След тура по заведенията и коледните базари решихме да потегляме към летището. Беше чудесна екскурзия, нетипично отбелязване на рожден ден, но пък запомнящо се.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
Будапеща е удивителен град, посетих го преди 8 години но също ми остана в сърцето
Много добър разказ, поздравление
Будапеща наистина е магическа, била съм няколко пъти и всеки път се зареждам с много енергия. Разказът е превъзходен, прииска ми се отново да събера багажа и да отпраша