Трявна и Елена са сред любимите ми възрожденски градчета. Посещавал съм ги много пъти, но нито веднъж не съм ги виждал покрити със сняг. Преди дни случайно попаднах на снимка на снежна Трявна и реших да поправя грешката си.
Тръгнахме рано сутринта с идеята да закусим домашни мекици в Трявна. Малко след 10 часа пристигнахме и се насочихме към старата част на града. Любимото ми кафене до кулата с часовника беше затворено, затова преминахме по моста в търсене на заведение за закуска.
В Трявна съм посещавал всички музеи, така че това посещение беше просто за разходка и за презареждане. Със сигурност възрожденската архитектурата и сравнително обилния сняг действат релаксиращо.
Намерихме заведение, в което предлагат мекици със сирене и домашно сладко, както и пържени филийки. Дали защото бяхме гладни или защото отдавна не бях опитвал подобна храна, но ми се сториха изключително вкусни.
След обилната закуска продължихме разходката си из снежна Трявна. Температурите все още бяха под нулата и затова решихме да се отдадем на кафе на пясък. Работеше само едно възрожденско кафе и затова влязохме на топло.
Поръчахме си от кафето на пясък, което поднесоха с домашни ореховки и локум в традиционни чаши.
Успяхме да се стоплим и от шекерджийницата си напазарувахме различни сладки изкушения, след което излязохме за последна разходка из градчето, което вече се беше събудило. Пристигаха и още туристи, които тепърва се впускаха в опознаване на градчето.
Виж също: Един ден в Трявна – възрожденски дух, кафе на пясък и бяло сладко
Ние се насочихме към Елена, като решихме да минем през Велико Търново. След малко повече от час вече бяхме в балканското градче, столица на еленския бут.
Часът беше малко след 15:00 часа и можеше да се настаним в хотела. Запазихме си Спа комплекс Елена с идеята вечерта да се отдадем на малко релакс. По-късно се уверихме, че спа почивка и Елена не бива да бъдат поставяни в едно изречение.
Отдавна беше минало времето за обяд и затова се насочихме към най-близката механа. Поръчахме си някои от типичните ястия тук, сред които зелеви сармички, както и задължителното за Елена яйца с еленски бут. Въпреки че имаше комерсиална нотка все пак беше вкусно.
След късния обяд решихме да изпробваме спа възможностите на хотела и тук се сблъскахме с разочарованието. Имаше три различни сауни, от които едната просто беше осветена, но не работеше, а другите две бяха обикновени сауни. Басейнът се оказа твърде малък, но не това беше проблемът, а цветът на водата, който бе по-подходящ за жаби, отколкото за хора. Да не коментираме силно замърсените му плочки. Поне парната баня беше добра.
Разбира се, за същата цена сме получавали много повече на други места като Букурещ, но да не издребняваме.
Вторият ден от разходката ни беше посветен изцяло на Елена. В града забележителностите са съсредоточени в централната част. Започнете от Даскалоливницата, който е сред символите на българската просвета и е част от 100-те национални туристически обекти.
Тук също така може да разгледате и родната къща на Иларион Макариополски, Петте Разсуканови къщи, Камбуровия хан, църквата „Свети Никола“, Часовниковата кула, Попниколовата къща, Къщата на Юрдан Хаджипетков и храма „Успение на Пресвета Богородица“.
С обикалянето на историческите обекти приключи и уикенд разходката ни. Определено снегът беше преобразил двете възрожденски градчета, които се бяха превърнали в още по-приказни и заслужаващи вниманието на всеки един. Определено си заслужава да бъдат посетени и през зимния сезон, особено от любителите на снега.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
