За първи път посетих Будапеща в навечерието на Коледа през 2017 година. Заедно с моя приятелка бяхме част от организирана група, с която прекарахме 3 уникални дни в града, разделен от Дунава. По-късно осъзнах, че Будапеща е градът, който наистина обикнах. Всъщност това посещение не е точно първото. Години по-рано бях минал през града на път за Германия, но това не се брои.
Пристигнахме рано сутринта след цяла нощ пътуване от София през Белград. Автобусът спря на паркинга на
Площадът на героите
Доста е величествен, но рано сутрин си беше и доста студено. Разходихме се по него за няколко минути, бяхме впечатлени от величествената постройка. Отделихме се от групата и седнахме в едно малко кафене в близост до площада, за да се стоплим и да се отърсим от дългото пътуване. След като се ободрихме с известна доза кофеин, решихме да се поразходим наоколо. В близост е разположен
Замъкът „Вайдахуняд“
През 1896 г. по случай честването на хилядолетието от основаването на Унгария се организира грандиозно изложение, за което е изграден замък от картон и дърво с елементи от популярни исторически постройки. Замъкът става толкова популярен, че е издигнат от камък и тухли, за да остане и след изложението.
Макетът и истинският замък са подобие на румънския замък Хуняди, и оттам идва името на този замък. Стиловете, използвани при него са романски, готически, ренесансов и барок.
Впечатлява с архитектура 
Греяното вино е задължително по време на студените месеци и в навечерието на Коледа 
В двора на замъка е разположен коледен базар 
Коледният базар в замъка „Вайдахуняд“
Замъкът Вайдахуняд е завършен през 1908 г. В момента в него се намира Музеят на земеделието, откъдето си купихме няколко магнитчета и разни сувенири. До него е градският парк, банята Сечени и огромната ледена пързалка, върху която стотици деца се забавляваха.
Студът сковава сутрин
Рано сутринта на тези минусови температури се питах дали това е красотата на Будапеща, за която всички говорят. В този момент донякъде дори съжалявах, че гостувам на този град. Няколко часа по-късно вече мислих по различен начин.
Очаквахме останалите от групата да се появят с автобуса, за да ни вземат. С не малко закъснение се появиха. След 15 минути вече бяхме в хотела, оказа се не много голям, но пък добре изглеждащ. Единствено слабият интернет ни пречеше, но така или иначе нямахме намерение да се задържаме много в стаите. Взехме си по един душ, преоблякохме се и решихме да тръгнем към идеалния център и да потърсим парламента и Дунав. Отново извън групата, разбира се. Тях ги видяхме на третия ден, когато си тръгвахме. Оказа се, че хотелът е близо до станция на метрото.
Прочети още: Да се повозим на най-старото метро в континентална Европа
Тук е моментът да кажа, че транспортът в Будапеща е много добре организиран. Въпреки това малко трудно се ориентирахме с метрото, защото надписите бяха на унгарски. На помощ се притече младо момче, което ни офертира да ни помогне с шопинга на билети и да му дадем 2 евро за услугата. Оказа се, че не било никак трудно. Избираш на автомата колко билета искаш, подаваш банкнота или карта и готово. Билетът струваше 350 форинта, което се равнява на малко над 2 лева. Без да искаме улучихме една от централните станции, излязохме близо до
Fashion Street
голяма пешеходна улица, препълнена с магазини и заведения, тук животът буквално ври и кипи. Нещо като софийската Витошка, но в пъти по-добра. Украсата е навсякъде, лампички мигат, джуджета тичат. Духът на Коледа е превзел града.
Продължихме разходката си из центъра на Будапеща и с всеки изминал метър се убеждавах, че това е един от най-красивите градове в света. Минахме през
Окото на Будапеща
виенското колело, което е изключително голямо, в сравнение с построяваните в България. Билетът за него струва 10 евро, но парите си заслужават. Разкрива се уникална гледка към целия град, потопен в магията на Коледа. Разбира се, че се качихме. Гледката отгоре беше феноменална и ни стана ясно защо го наричат Окото на Будапеща. От него виждаш всичко в града.
Продължихме с разходката без да знаем къде отиваме. След няколко минути се оказахме в епицентъра на коледната Будапеща – базиликата „Свети Стефан“ която е огромна. Пред нея е разположен централният и най-голям коледен базар. Десетки къщички предлагат всичко, което ви трябва. Навсякъде ухае на коледни унгарски ястия и дори да си сит, се чувстваш хипер гладен. Взехме си лангос, което представлява голяма мекица, върху която си слагаш манджичка. Може да е пилешко със зеленчуци, свинско с праз лук, телешко… Всичко е превъзходно. Но трябва да сте подготвени, че храната е доста тежка. Но все пак Коледа наближава.
Прочети още: 7 уникално вкусни унгарски ястия
На съседната сергийка продаваха Kürtőskalács. Изключително е популярно. Представлява козуначено тесто, навито като тръба и се поръсва с канела, какао, кокос. Струва около 10 лева, но е божествено вкусно.
Дунав се вълнува
На няколко минути вървене се стига до река Дунав. Красива, огромна и дълбока. Десетки корабчета плават, а животът кипи от двете й страни. Вече знаех, просто бях убеден – Будапеща е любимият ми град. Продължихме по най-стария мост в града – Сечени, свързващ Буда и Пеща. Уникално съоръжение и подходящо място за страхотни снимки. Заставайки в средата му ставаш свидетел на жива приказка. От едната страна виждаш огромната сграда на парламента на единия бряг, а на другия се извисяват замъци и католически катедрали.
Тъй като е зима и бързо се свечерява, а градусите падат, умората си казва думата, решихме да хапнем и да се върнем в хотела. На другата сутрин набързо закусихме и тръгнахме по познатия с метрото маршрут към центъра. Отново през базиликата „Свети Стефан“ до река Дунав. Този път минахме от другата страна. Пред нас веднага се появи влакче, което изкачва по изключително стръмен наклон пътниците до кралския дворец. И се сетих, че съм го гледал в много екшън филми. Нямах представа, че се намира в Будапеща. За да се качим на него, трябваше да чакаме огромните опашки. Решихме да се качим с кракомобила, хем по-бързо, хем безплатно.
Колкото повече се изкачвахме по алеите и стълбите, толкова повече успявахме да видим от града. След като се качихме, не можехме да повярваме каква уникална гледка се открива. Около нас беше пълно с туристи, говорещи на различни езици и щракащи с апаратите.
Измаменият измамник
Именно тук станах жертва на измама. Почитател съм на магнитчетата и от всяка дестинация си купувам. От тук реших да купя 4, които много ми харесаха. След като дадох 2000 форинта, очаквах да ми върнат 1200. Продавачът нямаше да ми развали и помоли негов колега или приятел да му даде дребни. Тогава ме огледаха, казаха си нещо на унгарски и ми върнаха само 800.
Всичко ми стана ясно. Разбрали са, че не съм унгарец, а валутата им е по-различна и очакват, че не мога да сметна. Взех парите, усмихнах им се с най-мазната си физиономия и продължих. Разбира се, докато се усетят бях откраднал още две магнитчета. Спокойно! Не съм крадец, още повече да си го признавам. Изчислих, че сборът на цените на откраднатото е точно колкото измамата. Така бяхме квит, докато те си мислят, че са ме надхитрили. По същия начин можех да свия всичките 6 напълно безплатно, но все пак не искам в чужбина да се държа като българин. Освен ако не ме предизвикат де.
Финална вечеря за шампиони
Продължихме с обиколката из Будапеща, като се опитвахме през два часа поне да сядаме в някое кафене, за да се стоплим. Градусите наистина бяха минусови. Решихме да вечеряме навън, взимайки си храна от коледния базар. Когато пристигнахме пред базиликата видяхме много хора с 3D очила. Оказа се, че всяка вечер прожектират анимационни филмчета, посветена на Коледа, върху самата катедрала. Загледахме се с чаша горещо вино в ръка, или както му казваме в България – греяно. След края на прожекцията решихме, че е прекалено студено, за да чакаме следващата. Тръгнахме да дирим ресторант, където да вечеряме.
След проверка в портфейлите си установихме, че имаме доста останали форинти и влязохме в по-лъскав ресторант. Оказа се италиански. Чудесно! След два дни ядене на мазни унгарски ястия, богати на въглехидрати, заложихме на пици и пасти. Типично за периода около Коледа. Оказа се, че заведението е точно срещу Окото на Будапеща. Красота! Докато хапваш уникално вкусна италианска храна, гледаш виенското колело в столицата на Унгария. Доста европейско.
На другата сутрин се видяхме с някои познати физиономии в хотела. Нищо неочаквано, все пак групата се събираше за връщане към България. Докато останалите нямаха търпение да тръгнат, ние търсихме поводи да се върнем скоро. Аз успях, при това за следващия си рожден ден – 11 месеца по-късно!
1 Comment
Страхотно е, а на бг част на Дунав нищо няма