Когато целият свят е в очакване най-накрая да паднат ограниченията заради Ковид пандемията, разказите и спомените за отминалите пътувания ни държат във форма. Миналата година си купих няколко книги с пътеписи, като една от тях е „Магията на пътуването в Централна Америка“.
От няколко месеца гордо стоеше на рафта, изчаквайки своя ред, за да бъде прочетена. Тя е произведение на авторите на блога „Магията на пътуването“ – един от малкото български блогове, които си заслужават внимание, поне според мен.
Книгата проследява двумесечното приключение на двойката Бистра и Наце из Централна Америка – Мексико, Белиз, Гватемала, Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама.
Начинът на писане на авторката Бистра е запленяващ и те кара да отделиш време и за следващата глава, която е и следваща държава от приключението отвъд Океана. 300 цветни снимки от пътешествието допълват написаното.
Виж също: “Магията на пътешествията” – 32 истории от широкия свят
В книгата няма да намерите информация за прехвалени скъпи ресторанти и хотели, но ще бъдете потопени в магията на истинското пътешествие. Когато не знаеш какво да очакваш в най-опасния град на Земята, когато маймуни изядат закуската ти или се качиш в буса на поредния измамник.
Но това са просто подробности, които допълват приключението на Бистра и Наце в един различен и шарен свят, изпълнен с катерене на вулкани, разходки из джунглите, гмуркане, островен живот, танци и много дъжд.
Блогърите, като истински пътешественици, залагат на хостелите и любимата си паста, която ги съпътства на трапезата във всяка държава. Но какво значение има дали ядеш спагети или тартар от риба тон, когато се намираш на едно от най-красивите кътчета на планетата? Защо ти е луксозна баня, когато си отседнал на малък остров, управляван от древно племе и може от първия ред да наблюдаваш живота им?
Произведението им успя да ме върне в ученическите години, когато запленен от някоя книга, се стараех да я прочета за ден, но от друга страна се надявах страниците скоро да не свършат. Като всяко начало и книгата има своя край, който искрено се надявам да бъде заряд и за началото на моето пътуване между Тихия океан и Карибско море.