България е невероятна, а ние имаме щастието да се радваме на неповторимата й природа през четири различни сезона, през които тя изглежда по съвсем различен начин. Няма спор, че зимата е най-добре да прекараме време в планината.
Тази година реших за 3 март – Националният ни празник, да се кача по 894-те стъпала, които водят до паметника Шипка, издигнат на връх Св. Никола. Досега съм се качвал до монумента единствено през летните месеци, но имах щастието тази година да видя паметника заснежен.
Разбира се, щом си стигнал до Шипка е желателно пътуването да се съчетае с посещение на още някой обект. Зависи от коя страна на планината решите да продължите. Някои слизат в град Шипка и невероятния руски храм, отбивайки се и до Казанлък. В случая аз продължих на север и се отбих в „Етъра“ край Габрово, въпреки че преди година бях там. Този път добавих и Соколския манастир, който се намира в близост.
3 март на Шипка
Всяка година хиляди българи се изкачват до паметника Шипка, за да сведат глава пред подвига на загиналите за свободата ни. По традиция присъстват и много политици, заради което се взимат специални мерки за сигурност.
До паркингите се допускат единствено автомобили, които имат специален пропуск от общината или областната администрация. Ако решите да отидете с личен автомобил до Шипка, трябва да тръгнете максимално рано.
Автомобилите се спират от полицаите от двете страни на склона, като опашката тази година беше повече от 5 километра. Въпреки това стотици бяха хората, които оставиха колите си на пътя и продължиха да вървят няколко километра пеша в снега, докато стигнат заветните стъпала.
Ако не искате да си причинявате вървенето в студа, може да се съберете по-голяма група и да си организирате пътуване с микробус или автобус и да получите пропуск, заявявайки списъка си дни по-рано в съответната администрация. Разбира се, има и по-лесен вариант – много туристически агенции организират еднодневни екскурзии до Шипка, като те осъществяват цялата организация и ще ви закарат до началото на стълбите, водещи към монумента.
Виж също: 9 факта за паметника Шипка – символът на Свободата
След като сте пристигнали следват 894 стъпала, които през летните месеци съм изкачвал за около 10-ина минути. Беше почистена малка част от стъпалата, покрити от дебела снежна покривка, а изкачването и слизането беше организирано в колона по един. Много често се налагаше да се спира и да се изчаква, тъй като желаещите да се качат и да слязат са хиляди. Изкачването ни отне около 40 минути, а слизането около 30.
Снегът и мъглата на върха бяха превърнали паметника в жива картичка. Когато си на такова място навръх 3-ти март и виждаш толкова много хора да развяват гордо националния флаг, много млади мъже, облечени в революционни одежди и народни носии, няма как да не се заредиш патриотично.
Етъра
След като прекарахме няколко часа на връх Св. Никола на минусови температури, трябваше да намерим място, на което да се сгреем. Какво по-подходящо за 3-ти март от комплекс „Етър“ край Габрово. Тъй като вече съм бил там и съм разглеждал всички работилници и експозиции, се отправихме директно към малкото кафене в етнографския музей.
Намира се на втория етаж над шекерджийницата, откъдето може да си вземете различни видове локум, вафли, целувки и бяло сладко. Вътрешната част на кафенето представлява много малка стаичка с три маси, подредени около печка на дърва.
В кафенето предлагат традиционното кафе на пясък, поднесено с локум и вода. Поръчахме си и баклава.
По-късно се разходихме из работилниците, като завършихме обиколката пред малката фурна, от която си взехме традиционни закуски и домашен айран. Повече за самия музей и експозициите може да прочете в статията за него.
Етнографският музей „Етър“ – огледалото на една отминала епоха
Музеят работи всеки ден от 9:00 до 17:00 часа от октомври до април, а през останалите месеци до 19:00 часа.
Цените за посещения са: 5 лева за възрастни, 3 лева за пенсионери и по 2 лева за ученици и студенти. Разбира се, цените в обектите в музея са туристически, но изживяването си заслужава.
Соколския манастир
Ако Шипка и Етъра са места, които вече съм посещавал, то новото през празничния 3-ти март, което посетих, беше Соколският манастир „Успение Богородично“. Намира се изключително близо до етнографския музей, на около 4 километра и на около 15 километра от Габрово. Видях, че между „Етъра“ и манастира има изградена пътека, която със сигурност бих изминал някой път.
Манастирът днес е девически. Когато влязох в двора му се почувствах като в имение. Соколският манастир е сред най-красивите, които съм виждал. За съжаление през зимните месеци достъпът до красивата църква е забранен, но може да я видите от двора. 
Символът на манастира е каменната чешма с осем чучура в двора му, изградена от Кольо Фичето. Смята се, че той е построил също и красивата каменна стена и костницата до манастирския храм. 
Манастирът е основан от архимандрит Йосиф Соколски. През 1833 г. до входа на близката пещера Сокола той построил малка дървена църква и паянтова жилищна постройка, а през 1834 г. с помощта на хора от близките села на мястото на дървените постройки е издигнат и осветен голям храм.
Никак не е случайно посещението на манастира навръх Деня на Освобождението, тъй като той е изиграл ключова роля.
През Възраждането в Соколския манастир е основано килийно училище. В годините до Освобождението през 1878 г. светата обител e давала убежище на Васил Левски и четата на капитан дядо Никола. През Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в лазарет за ранените руски войници.
До средата на ХХ в. манастирът е бил мъжки, но през 1959 г. тук се преместили монахините от Габровския девически манастир. Оттогава Соколския манастир е девически. При преместването си монахините донесли ценни икони и документи. Манастирът предлага настаняване.
Велико Търново
Вечерта завърши във Велико Търново, където по традиция на Националния празник се прожектира шоуто „Звук и светлина“, с което показват развитието на българската държава чрез светлини върху Царевец.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
