Не са много местата в България, където може да усетите духа на онази отминала епоха, към която мнозина искат да се върнат. Епоха, в която технологиите липсват,  но е имало здрава ръка. Съществували са онези  романтика, чувства и емоции, за които можем само да мечтаем. На няколко километра от Габрово се намира единственият етнографски музей на открито у нас – “Етър”, където всеки може да се върне назад във времето, поне за няколко часа.

В “Етър-“а може да се разходите по Занаятчийската чаршия, където да се запознаете с някои типични занаяти и поминък от онази отминала епоха. Да видите различните водни съжръжения, с които са мелели зърно, плетели са гайтани, както и са обработвали метал, вълна, дърво и различни тъкани. Също така да се впечатлите от архитектурата на къщите и носиите на девойките и момците.

Началото

Музеят “Етър” отваря врати на 7 септември 1964 година. Всъщност всичко започва малко по-рано, като идеята е на габровеца Лазар Донков. През 1963 е стартирало изграждането на комплекса. Първо са реставрирали вече съществуващите воденица-къраджейка, валявица и тепавица, изградени по поречието на река Сивек, която е приток на Янтра.

етър
Из “Етър”-а

През годините архитектурният музей търпи развитие, създават се няколко нови обекта, които да допълват цялостната ни представа за къщите, работилниците и съоръженията, създавани и използвани от балканджиите, както са наричали живеещите през 18-и – 20-и век в централните части на Стара Планина.

От 1966 година музеят вече е самостоятелен институт, а Лазар Донков е назначен за негов първи директор.

През 1989 г. комплексът е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

“Етър” – история на името

Водата е сред най-важните ресурси за хората. Така е било и по онова време, когато е играела важна роля и при всеки занаят. Неслучайно името на музея е “Етър” – древното име на река Янтра, минаваща през Габрово.

етър-воденица
Воденицата в музея

И днес в компекса основна роля играе водата, задвижваща водениците, тепавицата, ваявиците, бичкиджийницата, гайтанджийската одая, струговете за гаванки и за бъклици и точилото. Повече за водните съоръжения в музея може да прочетете ТУК.

етър
Водата е важен ресурс

Занаятчийската чаршия

На тази улица може да усетите духа и здравата ръка на майсторите балканджии. Тук са изградени няколко занаятчийски работилници, кафене, дюкяни и жилища на търговци и занаятчии. Пресъздадени са оригинални архитектурни образци на съществували в Габрово къщи през 19-и век.

етър-чаршия
Занаятчийската чаршия

На тази уличка и днес майсторите изработват чрез стари техники своите изделия от камък, кожа, дърво, глина, вълна…, а посетителите могат да наблюдават работата им и да си закупят готови продукти. Тук ще откриете работилници за бакърджийство, бичкиджийство, бояджийство, воденичарство, гайтанджийство, грънчарство, дърворезба, иконопис, кафеджийство, кожухарство и много други, които може да разгледате ТУК.

Съчетай “Етър”-а с паметника Шипка – символът на Свободата

етъра-занаяти

етъра-занаятиСред най-забележителните постройки е Саковата къща, която впечатлява с много прозорци на втория си етаж. Подобни сгради от Възраждането са рядкост.занаятчийската улица - етъра

етъра работилница

Отдалеч ще видите опашката на чаршията. Както може всеки да предположи, тя е пред шекерджийската работилница, където може да си вземете пестил, бяло сладко, домашни бонбони, халва, ореховки, вафли “Етър”… До нея се намира и кафенето, където може да изпиете чаша кафе на пясък.

Още една идея: Съчетайте “Етър”-а с Трявна и там опитайте кафето на пясък

На занаятчийската улица има и пекарна, където предлагат симид, баница, гевреци, както и боза и айран.

шекерджийската работилница
Шекерджийската работилница

шекерджийницата

Експозиции

В “Етър”-а може да разгледате постоянните и временните изложби, подредени в четирите изложбени зали. Първата от тях се намира на приземния етаж на Кръстникколчов хан, а останалите три са подредени в три от къщите на Занаятчийската чаршия.

Най-голям интерес предизвиква изложбата, представяща традиционните обичаи и обреди, свързани с развитието на човека. През лятото на 2020 година тя е озаглавена “Човешкият кръговрат – миг и вечност”.

"Човешкият кръговрат - миг и вечност"
“Човешкият кръговрат – миг и вечност”
"Човешкият кръговрат - миг и вечност"
“Човешкият кръговрат – миг и вечност”
"Човешкият кръговрат - миг и вечност"
“Човешкият кръговрат – миг и вечност”

Всяка изложба се подрежда спрямо сезона и актуалните теми. Сред изложбите през последните месеци са “Мозайка от занаяти”, “Аз съм българка”, “Строителните занаяти на Стара планина”, “С ухание на казанлъшка роза”.

Архитектурните символи

“Етър”-а нямаше да е типичният етнографски музей, ако в него липсваха часовниковата кула и каменните мостове. Освен тях има и няколко чешми, от които да си налеете вода.

Още през 18-и век в българските занаятчийски и търговски селища започва изграждането на часовникови кули. Причината е недопускането на нечестна конкуренция чрез удължаване на работното време. Използвани са за наблюдателни площадки при нападение или пожар.  Часовниковата кула в музея „Етър“ е копие на Дряновската, построена през 1778 г. и съборена през 1946 г. Изграждането ѝ в музея започва през 1975 г.

  Часовниковата кула в музея „Етър“
Часовниковата кула в музея „Етър“

В “Етър”-а каменните мостове са два – единият е едносводов, а другият двусводов. Така са изглеждали мостовете в Габраво през 19-и век.

каменен-мост
Един от каменните мостове и Саковата къща

В музея има запазени 5 каменни чешми. В миналото на последно място при изграждането им са мислили за декоративните, мемориалните и символичните функции. Построяването им е високо ценено дело. Чешмите също са от 19-и век и са пренесени в музея от Габрово.

Разгледайте Балканската талпена къща, чийто първи етаж е изграден от речни камъни, споени с дървени греди. Вторият етаж си е доста паянтов, обграден от ръчно дялани дъски. В нея има възрожденска механа, пещ за изпичане на хляб и скара за шиш кебап. Тук може да видите също как се е съхранявало сеното, за да се предпази от гниене.

Съчетай “Етър”-а и с Преображенският манастир и “Колелото на живота”

Църквата „Св. Богоявление“, с училище на втория етаж, е прототип на построената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново. Архитектурата на сградата прилича на балканджийска къща, адаптирана по-късно за Божи храм с изграждането на външна абсида за олтар.църква-етъра

Допълнителна информация съвети

Музеят работи през цялата година, без почивен ден. Повече информация за работното му време в различните сезони, както и цените за входни билети, вижте ТУК. Най-удобно е да посетите “Етър”-а с личен автомобил, но има и обществен транспорт от Габрово. Повече информация за транспорта и паркинга, вижте ТУК.музеят-етър

Кога да го посетим? “Етър” е красив през цялата година, но според мен е най-добре да бъде посетен през пролетта или лятото, когато наоколо всичко е зелено. Също така е по-добре да го посетите в късния следобед, когато има по-малко хора.

Цените: Входните такси са оправдани. В комплекса има ресторант, но цените са силно завишени. Въпреки че е туристическо място, кухнята е изключително добра и всичко е много вкусно. Все пак ако сте с ограничен бюджет, е хубаво да сте подготвени (салати – 6-10 лв., пържоли 12-15лв, домашен хляб – 5 лв., кафе не се предлага).из етъра

Носете си топли дрехи! Дори и през лятото температурите в комплекса са си с няколко градуса по-ниски. Не забравяйте, че все пак сте в Балкана.

Внимавайте с ябълките! Ако има нещо, което не ми хареса в “Етър”-а, това са т.н. карамелизирани ябълки, които те връщат в детството. Те са евтени и децата масово си взимат. Разбира се, продавачът казва, че са покрити с карамел, но това си е плътно нишесте, а заради твърдостта на сместта ябълките са много опасни за цялостта на зъбите.карамелизирана-ябълка

книгопродавалница

входът-етъра

етъра

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.



Booking.com

Write A Comment