Преображенският манастир е най-големият в района на Велико Търново и 4-ти по големина в България. Той е сред основните забележителности край старата ни столица и сред най-посещаваните манастири у нас.

Историята му датира от времето на Втората българска държава през 13-14 век. В началото е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир е свързано с втората жена на цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват нужните средства за реконструкция и ремонт. Затова манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14-и век.

През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на града в края на 14-и век. След падането на България под Османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.

преображенският-манастир-църква
Манастирът е предпочитан за кръщенета

На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик. В следващите няколко години той е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във “Велчовата завера” от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето.

Виж също: Рилският манастир – духовната визитка на България

Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква “Благовещение” (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

камбанарията-преображенският-манастир-
Камбанарията на манастира

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. Левски неведнъж е намирал убежище в манастира.

преображенския манастир-
Част от жилищните сгради

Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полюлеите и богослужебни книги за църквата.

Виж също: До Дивотинския манастир – преход от Банкя

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.

камбанарията-преображенски
Две камбани огласят околността

Днес Преображенският девически манастир е постоянно действащ. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен.

Колелото на живота

Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 – 1851г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона “Преображение Господне” е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена “Страшният съд” на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селска народна носия. Забележителна е сцената “Колелото на живота”, изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.

колелото-на-живота-преображенският-манастир-
Колелото на живота

Църковният иконостас е създаден през 1838г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

Как да стигнем до него?

Преображенският манастир се намира на около 7 километра от Велико Търново, в скалиста местност в пролома Дервента. Недачел е от  село Самоводене. 

Най-удобно е да стигнете с автомобил, като тръгнете в посока Русе. До манастирът води тесен, но добре асфалтиран 2-километров участък. Пред светата обител има малък паркинг.

гледка-преображенски-манастир
Гледка от камбанарията на манастира

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.

Write A Comment