Рилският манастир – духовната визитка на България

Рилският манастир е най-големият и най-известният в България. Издигнат в полите на Рила планина той е сред основните забележителности, посещавани от туристите. Не случайно написах, че е духовна визитка на България. Ако погледнем основните туристически забележителности, предлагани на чуждестранните туристи, то Рилският манастир е сред топ 3.

Манастирът е сред най-важните и значими културни паметници на България. Включен е в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Мнозина го определят като стожер и люлка на духовното богатство на България от създаването му до днес.

Началото

Рилският манастир е създаден през 10 век от небесния закрилник на българския народ и най-голям наш светец – Св. Иван Рилски. Информацията за първите години и векове за светата обител е оскъдна. Знае се, че в самото начало манастирът е бил много по-малък и е бил няколко километра по-нагоре. По време на Османското робство Рилският манастир се превръща в център на културното, книжовното и духовно самосъхранение и възраждане на българските народност и дух.

В манастира се премества Търновската книжовна школа след нейното опожаряване. През 1466 година е подписан договор с руския манастир на Света гора „Св. Пантелеймон“. Според него двата манастира взаимно ще си помагат, както ще се превръщат в убежище при необходимост.

По време на Възраждането са изградени различни школи и училища. В тях патриархът на българската педагогика Неофит Рилски, който е и игумен на манастира, се грижи за подготовката на учители и духовници от цялата страна.

Свети Иван (Йоан) Рилски

Каквото и да напиша за най-великия ни светец, със сигурност ще бъде малко. Отшелникът и светец Иван Рилски е покровител и небесен закрилник на целия български народ. Още докато е бил жив е наричан „небесен жител“ и „земен ангел“.

Роден е през 876 година в бобошевското селце Скрино, докато България е била управлявана от княз Борис Първи. Свидетел е на управлението на Цар Симеон Велики и на цар Петър Първи, когато са най-дейните му години.

До 25-годишна възраст е пастир. Когато губи родителите си, той раздава на болни и бедни хора наследството си и постъпва като послушник в манастир. Приема монашеското име Йоан и се отдава на пост и молитва. Първоначално се установява в полите на Витоша, а по-късно в Рила планина, където създава и Рилския манастир.

Българският владетел цар Петър пътува 450 километра от Велики Преслав до Рила, за да се запознае с монаха, но той отказва срещата с владетеля поради смирение. Приема единствено плодове като дар от царя, а златото отказва, като му се покланя отдалеч. Умира през 946 година на около 70-годишна възраст.

Храмът „Рождество Богородично“

Църквата „Рождество Богородично“ е основната забележителност в Светата обител. На мястото на днешния храм е била Хрельовата църква, наречена на създателя си Хрельо Драговол.

През 1834 година манастирското братство решава да я събори, за да се създаде днешната. Тя представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. Има два параклиса, прибавени от север и юг. Посветени са на Свети Иван Рилски и свети Николай Мирликийски. Снимането в нея е строго забранено.

• 

• 

• 

• 

Музеи

В Рилската обител може да разгледаме и няколко музея. Единият от тях е Църковно-исторически, в който на два етажа са подредени различни експонати, свързани с историята на манастира и Иван Рилски. Също така много учебници, плащеници, инструменти и подаръци. За съжаление и тук не е разрешено снимането и бях учтиво помолен да не го правя, с което се съгласих. Входът за музея е 8 лева за възрастни, 1 лев за учащи, а семейният билет, включващ двама възрастни и деца, е едва 3 лева.

Хрельовата кула е сред интересните сгради за посещение в Светата обител. Тя е средновековна сграда, висока 23 метра, изградена като отбранително съоръжение. Издигната от местния феодал Хрельо през 1335 година. В нея са запазени най-старите стенописи, показващи християнското изкуство. На една от сцените е изобразено пристигането на цар Петър, за да се срещне с Иван Рилски, но заради липсата на пътища той няма как да стигне. На друга сцена се виждат даровете, а на третата – срещата им от разстояние.

Етнографският музей е може би най-интересен за повечето посетители. В различните възрожденски гостни стаи са подредени експонати от традиционния бит на манастира пред годините. За щастие получих разрешение да направя няколко снимки в него. Ще ви представя съвсем малко, за да не прекалявам. В него може да разгледаме в какви съдове са приготвяли храната, огромната манастирска фурна, касата, пчелните кошери, както традиционни манастирски одежди. Голяма част от експонатите съм виждал в сцени от филма „Време разделно“. Входът за възрастни е 5 лева, за учащи 1 лев, а семейният отново е 3 лева.

• 

• 

• 

Как да стигнем до манастира?

Рилският манастир се издига гордо над град Рила. Най-удобно е да стигнете до него с автомобил. Ако тръгвате от София, пътуването ви ще трае не повече от час и половина. След като отбиете от магистралата ще се сблъскате с десетки завои, някои от които са наистина доста остри. Затова карайте внимателно!

Прочети още: Пещерата и гробът на Св. Иван Рилски – защо задължително да ги посетим?

Има организиран автобусен транспорт до Рилския манастир, който се движи всеки ден. Началните точки на маршрутите са София и Благоевград. Билети се купуват директно от шофьорите, а автобусите спират на паркинга пред манастира.

• София (автогара „Овча купел“) – 10:20 часа
• Благоевград (автогара) – 07:00, 12:00 и 15:00 часа

Връщането към София е 15:00 часа всеки ден, а към Благоевград в 08:10 и 17:00 часа.

Важна информация:

Рилският манастир има строги правила към своите посетители и достатъчно персонал, който се грижи те да се спазват.

• Забранено е оскъдното облекло – забравете за късите панталони, за полите и потниците;
• Ако сте пушачи – тютюнопушеното е строго забранено в комплекса;
• Не вдигайте никакъв шум;
• Не се допуска да се качвате по етажите на жилищните сгради на манастира;
• Не се допускат никакви домашни любимци. Ако решите да вземете кучето си за уикенд разходка из Рила, то трябва да оставите някой да се грижи за него пред портите на манастира;
• Забранени са снимките и видеоклиповете в храма и манастирските музеи.

Прочети още: Голямобуковският манастир – единственият действащ в Странджа

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.