Сгушен в дивата и красива Странджа планина, издигащ се на 4 км. от средецкото село Голямо Буково, се намира единственият действащ и оцелял манастир в региона – Голямобуковският “Животоприемен източник” или наричан още “Света Петка“. Районът е слабонаселен и дори див, което още повече засилва интересът към него, въпреки че не е много популярен.
История
Издигнат е върху основите на древно селище през 12 век. Смята се, че през 13-14 век на негово място е бил популярния Парорийски манастир “Св. Григорий Синаит”, наричан люлка на исихатското движение, в който са се подвизавали Ромил Видински и Теодосий Търновски.
Голямобуковският манастир е възстановен е през 1877 гоидина. Обителта се сдобива с много земи в този край на Странджа след като през 1903 година монаха Гай разменя манастирското стадо овце срещу 1000 декара обработваема земя от изселващите се турци.
Прочети още: Храм “Свети Георги” в Златолист и силната енергия на Преподобна Стойна
До края на 80-те години на миналия век жилищните сгради на манастира са използвани като пионерски лагер. През 1990 година манастирската църква е в руини, а сградите са превърнати в свинарници. Благодарение на йеромонах Евтимий от село Росен в същата година манастирът започва отново да функционира. Той ръководи издигането наново на жилищната сграда и църквата, които са и изрисувани, а в олтара на храма се намира аязмото “Животоприемний източник”.
Легендата разказва, че през третата четвърт на 19 в. на Коста Янов – един от жителите на с. Коджа Бук (дн. Голямо Буково, в сън му се явила Св. Богородица. Тя му заръчала да отиде на Осман баир и да потърси стария манастир, който бил разрушен от турците. Бай Коста не изпълнил заръката на Божията майка.
Селянинът бил наказан с тежка болест. Люти рани покрили краката му. След време Божията майка отново се явила в съня на Коста Янов със заръката да потърси стария манастир и да потопи в тамошния извор болните си крака. Когато оздравее, на това място да съгради нов манастир за прослава на името Господне.
Болният мъж изкачил хълма и тръгнал да търси лечебния извор. Не след дълго го открил, измил раните си с бистрата вода. Не минало много време и чудото станало.
Той се отървал от коварната болест. През 1873 г. изградил църква и метох ведно със селяните от околните села.
Манастира нарекли “Св. Животоприемний източник” заради живата вода, която извира от олтара на църквата и заради нейните лечебни свойства.
Как да стигнем?
Единственият удобен транспорт до манастира е с автомобил. Общественият транспорт от град Средец до село Голямо Буково се движи веднъж или два пъти седмично.
От селото до манастира води чакълест път, който е приятен и за уикенд разходка. Така ще може да се сблъскате с красотата на неповторимата Странджа.
