Букурещ – дълъг уикенд в Малкия Париж на Изтока

В Букурещ се намира най-скъпоструващият дворец на земното ни кълбо

Настъпи първа пролет! Слънцето грее по-ярко, времето се позатопли. Природата започна лениво да се събужда. Търси сънено „очи“ се чуди какви са тези бели и червени върви, нагло заплетени по клонките навред. Да, с отстъпването на зимата, пейзажът бавно се променя и доброто настроение се покачва, като живакът на термометъра. И ти, подобно на дръвчетата навън, си цъфнал та вързал, само че на работното място… През последните 3-4 години все се каниш да напуснеш (ама утре!) я с драматична сцена. За която заслужаващ минимум два „Оскар“-а, я с грандиозни фойерверки – като взривиш сградата с атомна бомба. Предвид подобрилия се климат обаче, плановете за хвърлянето на оставката ти в самодоволната муцуна на оня караконджул – шефа ти, остават някъде назад в съзнанието. Изместени са от примамливата идея за отпуска в чужбина.

Отваряш браузъра и обхванат от екстаз, разглеждаш офертите на различните туристически агенции, като само от представата как се печеш на плажа в Дубай или яздиш камила из пустинята, кожата ти вече е потъмняла с два тона.

Мечтите ти се издуват като балон, който в крайна сметка се пука когато стигнеш до цената на удоволствието. За него дори някак си успял мислено да натъпчеш половината гардероб в куфара.

Така… След кратка равносметка стигаш до становището, че ако искаш в близките десет дни да отидеш на тази семейна ваканция, ще трябва да продадеш… семейството. И къщата. Както и старата таратайка, с която бръмчиш (ти, защото тя всъщност се дави и кашля) из града, задвижвана от дизел, магия и Божията воля.

ъ

Стоп! Остави настрани изтърканите „тузарски“ дестинации, които от преекспониране излизат от мода. Арабските емирства си имат достатъчно реални шейхове и без псевдо титулувалите се туристи, харчещи пари, които нямат. Вместо да си част от сдружението „Вземи кредит – изплащай го до живот“, бъди различен. Посети нещо по-близко, но също така примамливо.

Като Букурещ – Малкият Париж на Изтока.

Румънската столица е само на 75 км от град Русе! По софийски стандарт това ще рече, че се равнява почти на това да отидеш до Банкя и да се върнеш два пъти. Добре де, пътят до дунавския ни град е малко кофти, особено след като магистрала „Хемус“ така безсрамно свършва, сякаш на 2 км от столицата… Но какво са няколко часа ругаене по инфраструктурата и управниците ни (което така или иначе всички правим по цял ден), съпоставени с предстоящите емоции на бягството от сивото ежедневие? Пък и асфалт си има! На места съшит, кърпен и лепен, но е там!

При проверките на контролно-пропускателния пункт ще са ти необходими едни 4 лв., с които ще платиш таксата за преминаване на Дунав мост. След това можеш спокойно да си биеш камшика и смело да влезеш в северната ни съседка. Не обръщай внимание на първите 20-30 км – припомни си, че навсякъде има мизерия и че идваш от не по-малка такава.

• 

• 

Важно е да отбележа, че румънците имат слабост към кръговите движения

и Джей Ло (така съм кръстил GPS-а) често те предупреждава за наличието им по пътя. С приближаването на Букурещ тези „атракциони“ зачестяват, а ако направиш грешката да минеш по околовръстния път на града, ще имаш усещането, че и „Дисниленд“ няма толкова въртележки, колкото кръгчета си направил днес. По някое време не е изключено да ти се прииска да върнеш закуската си обратно – но стискай зъби! На всеки 600 метра, най-много 1 км, проклетата навигация пищи „Кръгово, кръгово!“… А околовръстното дълго…

Убеди се, че си резервирал хотел най-много в широк център, тъй като разбиранията на съседите ни за Сектор 1 са по-различни от тези на остатъка от света. Което ще рече, че няма нищо чудно в това Сектор 1 да се усеща като Сектор 10. Така например, в Booking.com има не един хотел, за който пише, че попада в Първа зона, но настанявайки се там, все едно нощуваш на самия край на галактиката. После ще се наложи маршрута ти да мине през не толкова лицеприятни квартали, които с ръка на сърце можем да кръстим „Надежда“, „Младост“, „Люлин“…

Прочети още: Пафос – Защо да посетим града на Афродита?

GPS?

Ако се случи да объркаш посоката и си изправен пред алтернативата да сочиш към някоя внушителна по обем панелка, убеждавайки недоверчивите си деца и скептичната ти и буреносно начумерена съпруга, че всъщност съзерцават парламента, не се паникьосвай. Просто спри някой минувач и го помоли да те упъти.

В Букурещ почти всички говорят английски, при това с произношение, което бързо може да смаже гордостта ти. Изключение правят таксиметровите шофьори, мислещи се за софийски бакшиши. Разпалено ти обясняват нещо на неразбираем румънски (език, който звучи така, сякаш си взел чешкия и китайския, разбил си ги хубаво с миксера и резултата си го изсипал в устата на марсианец) и се опитват да ти вземат половината от съдържанието на портфейла. На мен ми се случи един такъв дори да спре нахално на бензиностанция, за да зареди резервоара… На пуснат брояч! А когато го помолих с помощта на Google Translate попътно да спрем до някой банкомат, за по напряко мина през Москва…

Но всички тези „леко“ изнервящи обстоятелства се заличават в мига, в който стъпиш в сърцето на столицата. Градът предлага толкова много за гледане и опитване, че един цял уикенд, от изгрев до залез, няма да ти стигне да обиколиш навсякъде.

Но да започнем от най-пищната постройка

Парламентът

Разположен е на петнайсетина минути пеш от Стария град и представлява най-тежката сграда в цял свят! За да е ясно: само кристалният полилей в Залата на човешките права тежи 2,5 тона… Освен това е второто най-голямо административно, архитектурно съоръжение след Пентагона. В същото време, както го гледаш през оградата и се прехласваш по тези факти, хубаво е да си наясно, че съзерцаваш най-скъпоструващия дворец на земното ни кълбо.

Пазарната му стойност

се равнява на повече от 3 милиарда евро… И не, няма как да го отнесеш парче по парче и да го продадеш. Като оставим шегата настрана, постройката е открита и кървяща рана в румънската история. Счита се, че заради средствата, погълнати от строежа, народа буквално я е преболедувал и изгладувал. За изграждането й Чаушеску използва 700 архитекта, а работната ръка се състои от политически противници и затворници. Не един работник, от общо двайсет хиляди, намира смъртта си на строежа, поради не спазените на изисквания по безопасност.

Някога на мястото се е издигал един от малкото природни хълмове, но в последствие е бил изринат, какъвто беше случаят с едно от пловдивските тепета, изравнено в полза на чудото на 21 век – молът. За да се осъществи грандоманският проект на румънския президент и съпругата му Елена в рамките само на две години са били разрушени болница, манастир, 37 стари фабрики, сградата на националния архив и работилници, а 40 000 души се е наложило да се преселят другаде… Айсбергът на Букурещ, както го наричат местните, има 12 етажа над земята, но и 8 – скрити под повърхността. Днес, освен Сената и парламента, съоръжението помещава още три музея – Музеят на съвременното изкуство, Музеят на комунистическият тоталитаризъм и Музеят на двореца, но последния дава достъп на посетителите си само до 3% от сградата.

Ако искаш да влезеш и да разгледаш отвътре обаче, ти е необходима предварителна резервация на билет за определена група. Интересът към вътрешността, криеща се зад забележителната фасада, е много голям. Ако не си помислил предварително за това и няма как да разтопиш закоравялото от домакински отговорности сърце на жената, е винаги можеш да насочиш семейството към някой от множеството паркове. И даже по-добре, защото и без това знае ли се дали мъниците ти няма да вземат по чудо да разрушат Парламента… Върви обяснявай после.

Най-близкият кът за отдих, където езеро и растителност се срещат, е парк Чишминджиу

За да стигнеш до него от сегашната си позиция, просто поеми на север, премини река Дъмбовица, след което прекоси булеварда и си там! Пристигайки може да наемеш лодка, с която да погребеш във водите на езерото… За допълнителна романтика по някое време можеш да направиш съвършена имитация с разперени ръце на сцената от „Титаник“, на ръба на носа на плавателния съд, заедно със съпругата. Покажи й, че я обичаш – бъди нейния Джак! Само гледай да разпределиш правилно тежестта, че току-виж сте се оказали под лодката, вместо върху нея. За всеки случай сложи по един пояс на децата.

Ако не те е страх от дългите разстояния, може да посетиш първо парка Херъстръу

Ето това е нещо, което просто трябва да се види. А направиш ли го, Борисовата градина моментално ще бъде отвята от съзнанието ти. Той е най-големият парк в Букурещ, простиращ се в северната част на града. Открит е през 1936 г. и представлява истинско кътче от рая. Площта му е огромна – осеяна с безброй тематични градини, фонтани, езеро (явно няма парче земя без воден басейн…), скулптури, тенис кортове, детски площадки, атракциони и каквото още ума ти може да побере. А ако предпочетеш да отидеш там – с един куршум ще улучиш три заека! В него се помещава също Музеят на селото,а на кръговото отпред на входа ще откриеш…

Триумфалната арка!Кой ти каза, че не може да бъдеш като бога на хеттрика Лео Меси? Който и да е – сега сигурно рони крокодилски сълзи. Но да се върнем към забележителностите и да караме по ред.

Триумфалната арка

в Букурещ, разбираемо е по-малка от тази във френската столица. Но това не означава, че не е представителна! Напротив, постройката е достатъчна, за да събуди в теб задрямалото възхищение. Издига се на 27 м. височина и също е построена през 1936 г. в чест на жертвите на Първата световна война, но и на независимостта на Румъния (1878г.). В оригинал е била съградена от дърво, но сега очите ти ще видят бетон и гранит. Има вътрешно стълбище, по което може да се изкачиш до терасата на самия й връх, откъдето пред теб ще се разкрие чудесна панорама на румънската столица.

И след като вятърът те обрули хубаво, а повеят е развали прическата на съпругата и от него децата застрашително са започнат да подсмърчат, време е да се отправите към Музеят на селото. Това е удивителен открит етнографски парк, събрал реконструирани стари сгради от цялата страна. Там ще откриеш 272 автентични селски къщи в различни стилове, дървени църкви, вятърни мелници, воденици… Разхождайки се, ще имаш усещането, че си попаднал в машина на времето, върнала те назад-назад. Мястото е страшно красиво и изпълнено с приятна атмосфера, като в него се забавляват хора на различни възрасти. Тук се отглеждат и животни, така че няма да бъде необичайно да срещнеш някоя друга козичка или кокошка – все чудати същества, които днешните граждани са виждали само на снимка или от екрана на телевизора. Така де, кози на „Витошка“ и около НДК няма! Да се знае!

От толкова обиколки няма начин стомахът ти да не е започнал да къркори. А и слънцето вече се опитва да докосне хоризонта…

Време е за храна!

Най-добрите предложения, с които да омагьосаш вкусовите си рецептори, ще намериш в очарователния Стар град. Дори и само него да посетиш през престоя си, повярвай ми, пътуването ще си струва. И да искаш няма да намериш по-паметно кътче в космополитната столица! Сградите по улица „Липскани“ и околността ще те накарат да си отваряш очите на десет и да въртиш глава като пумпал.

Прочети още: Белград – бижуто на Балканите

В този квартал всички здания са напълно автентични и на по няколко стотин години. Сред тях се издигат Старият княжески съд на Влад Цепеш (или по-познат като Дракула), най-старата постройка на Букурещ – Старата княжеска църква и някогашния хан „Луи Манук“, превърнат в разкошен хотел-ресторант. Навсякъде от двете ти страни се редят заведения – от алтернативни барове, през нощни клубове до ресторанти, предлагащи традиционна кухня от близо и далеч. Животът тук ври и кипи! От сутрин до здрач, че и по малките часове, народът изпълва и тесните павирани улички. Многообразието е изкушаващо и буквално навсякъде. Музика, светлини, примамливи ястия и напитки сформират съвременния бохемски дух, който умело се преплита с другия, върлуващ наоколо като призрак през вековете.