Белград – бижуто на Балканите

Наричат Белград „Малката Виена“ и има защо. Той е сред най-красивите балкански градове.

Днес посещението на екзотични дестинации се е превърнало в цяла мода. Сякаш не си в крак с тенденциите, ако не посетиш някое тропическо място и не пуснеш поне стотина снимки как гордо си се покатерил на гърба на измъчено слонче; галиш полузаспал тигър (докато здраво се потиш и молиш на всички богове да е закусвал); позираш по бански на балкона на хотела, показвайки форми на фона на дивата тропическа растителност (ама не си сред нея) или задължителното – споделяш босите си ходилца, заровени в белия пясък.

И заради целия този захлас по „фешън“ течението, някак пропускаме не по-малко привлекателните страни, намиращи се под носа ни. Едно такова бижу (наречено сърцето на Балканите), което определено заслужава вниманието ни е сръбската столица.

Първото, с което може би трябва да започнем е,

че дори самите ни западни съседи и до днес се питат как градът се е озовал на територията на страната им. Изключително красив и различен от останалата част на държавата, Белград се е превърнал в притегателна сила за хора от близо и далеч. Така че, ако четеш това и се намираш в София, си е направо грехота да не запалиш колата и да поемеш към „белият град“.

Прочети още: Суковският манастир – българска светиня под сръбска власт

Километрите, които делят двете столици (нашата и тяхната), са не повече от 400, все едно да скокнеш до морето. Не е никак плашещо, предвид колко пъти си посетил „Какао бийч“ отминалото лято…

Преди да се наредиш на колоната от автомобили на границата е добре да заредиш резервоара си догоре. Горивото в България, противно на схващанията на негодуващите, е по-евтино.

За да влезеш в Сърбия не ти е необходимо нещо повече от личната ти карта. Шом митничарите те пуснат по живо, по здраво – можеш да се възползваш от чисто новата отсечка на магистралата. Тя ще те отведе директно до Пирот.

Прочети още: Букурещ – Малкият Париж на Изтока

За жалост автострадата все още не е напълно завършена, но със сигурност финализирането й се очертава далеч по-скоро от това на „Хемус“. Добре е да разполагаш с местна валута от динари (курса се върти около 60 динара за лев, което автоматично те заблуждава, че вече си виден богаташ), понеже винетки не са ти необходими, но пък от магистралните такси няма да се отървеш. Добрата новина е, че пропускателните пунктове приемат и карти, а от миналата година всяко обменно бюро с драгост ще ти вземе левчетата.

От Пирот до Ниш аутобанът ту ще се губи, ту ще се появява. Малко преди да стигнеш домакина на най-големия джаз фестивал „Нишвил“, пътят дори няма да ти прави впечатление. Живописната гледка на скалистите зъбери (надвиснали над шосето), под които ще минеш, тунелите и реката, течаща успоредно на маршрута ти, са достатъчни, за да ти спрат дъха. След това магистралата се завръща окончателно, съпровождайки те чак до Белград. Така че положението е „Пей, сърце“. Влизайки в пределите на крайната ти цел, е добре да си подготвиш едни 800 динара (приблизително 14 лв.), за да си платиш за асфалтовото удобство.

Тук започва трудната част…

Кое по-напред да видиш, на къде да гледаш и как да се клонираш, за да си на няколко места едновременно?! Добре е предварително да си резервирал хотел не по-далеч от широкия център, тъй като повечето забележителности, на които ще се посветиш през престоя си, са съсредоточени в този окръг.