Суковският манастир – българска светиня под сръбска власт

Много са българските манастири извън официалната днешна територия на България. Един от най-популярните и красиви е Суковският манастир в Източна Сърбия. Светата обител носи името „Успение Богородично“.

Въпреки че официално се намира в Сърбия, монасите в мъжкия манастир, са с българско самосъзнание, говорят на български език, тачат българските празници. Неслучайно всяка седмица стотици българи посещават обителта, за да се помолят и запалят свещ.

Пристигайки в манастира ще се очаровате от невероятната природа. Намира се на десния бряг на малката река Ерма, което помага на монасите. Те отглеждат различни животни, благодарение на които произвеждат и продават домашни и качествени храни, сред които прословутия кашкавал. В близост до обителта се виждат и големи зеленчукови площи, където се отглеждат домати, краставици, лук, както и много царевица.

Прочети още: Темският манастир – късче от Рая с българска история

Суковският манастир „Успение Богоридчно“ е средновековен български манастир,

но историците мълчат за неговото възникване. За първи път Суково се споменава в документ от началото на 11 век, когато е част от Средечката епархия на Охридската българска архиепископия.

Интересен факт е, че манастирът е издигнат в сегашния си вид, който е типично български, за едва две години – от 1857 до 1859г.

Легенда разказва, че на мястото, където се намира днешният манастир, е имало пасища и ливади.

Наречено е Църквището. Важна роля играе пастирът Вельо, на когото се явява Света Богородица и му заръчва да построи манастир. Той решава да сподели случващото се с местния свещеник Йован, който е видял знак, че трябва да се изгради манастир. По-късно започват да копаят и откриват икона и кандило, което свидетелства, че е имало обител по-рано.

За съжаление земята е собственост на османлията Сали Бей от Пирот. Свещеникът отива при него, за да го помоли да разреши построяването на манастир. След като чул молбата, синът на бея Емин решава да оскверни християнското място, като се изходи върху него. В точно този момент той се схваща и не може да помръдне. Отчаяният Сали Бей се моли на Йован да се помоли за сина му. Въпреки оскверняването, свещеникът отправя молитва към Света Богородица и Емин оздравява. Беят веднага заминава за днешен Истанбул, където издейства султански ферман, разрешаващ възстановяване на манастира.
Пастирът Вельо постъпва като монах в манастира. Днес в църквата се пази мумифицираната му глава, пазена в малък саркофаг. Вярва се, че мощите му са с целебна сила и всеки, който постави ръката си върху стъклената кутия, ще получи изцерение.

Прочети още: 6 причини да посетим Пирот

Църквата „Успение Богородично“ е кръстокуполна, триконхална. Изписана е през 1869 година от самоковеца Васил Попхристов. Източната стена на входа на храма представя изключителна сцена – „Битката между доброто и злото“. Големият иконостас е създаден през 1859 година, прави впечатление, че иконите са украсени с дърворезби и са рисувани във възрожденски бароков стил.

Манастирът се намира между градовете Димитровград и Пирот

Съвсем близо до българската граница, което улеснява мнозина да го посещават често. Докато пътувате за Пирот следете табелите и завийте към село Суково. Не след дълго ще бъдете в центъра на селото, където се издига православен кръст.

След като излезете от селото вляво веднага ще видите манастирските постройки, изградени в кътче от Рая. Трябва да паркирате преди мостчето и да се разходите сред посевите на монасите, за да се потопите в природната красота. Разбира се, може да преминете с автомобила по мостчето и да спрете пред самата обител. Монасите са изключително мили и ще ви отделят време, ако искате да говорите с тях.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.