Самотраки е сред най-красивите гръцки острови. Гърция пък е най-предпочитаната лятна дестинация на българите. Хем е близо, хем не е чак толкова скъпо, а обслужването е на светлинни години от това по родното Черноморие. Заедно с още девет приятели решихме да разнообразим ранната си почивка, която е доста кратка – едва уикенд, но успяхме да я изпълним с неповторими емоции и преживявания.
Този път нямаше просто да отидем до някой курорт и да киснем по цял ден на плажа. Решихме да наемем яхта и да поплаваме в открито море. Яко! Намерихме страхотна яхта, дълга около 15 метра, която успя да побере цялата ни група. Тъй като е начало на летния сезон, дори той не е открит де, цената беше що годе прилична. Падаше се по около 150 евро на човек.
Прочети още: Средиземноморски круиз до Далян, плажа на костенурките и кални бани
В петък след работа с няколко автомобила потеглихме от София към едно от селцата в Северна Гърция – Керамоти. След няколко часа шофиране, спирки за кафе и хапване, най-накрая пристигнахме. Часовникът показваше 1:30 след полунощ, на всички ни се спеше, но емоцията беше по-силна. Пред нас стоеше яхтата. На живо беше още по-страхотна. Ветроходна с висока около 12 метра мачта. Влязохме вътре и си разпределихме каютите. Яхтата разполага с 4 каюти, 10 легла и 4 тоалетни. Напълно ни стигаха. Настанихме се и имахме няколко часа сън преди голямото приключение.
В открито море
На следващата сутрин се събудихме рано, бяхме ентусиазирани и тръпнещи. Към 10:00 часа в съботната утрин напуснахме пристанището на Керамоти и се отправихме към остров Самотраки. Разстоянието е 56 морски мили. Въпреки че през седмицата синоптиците ни изплашиха с поройна прогноза и мрачно време, всъщност времето беше с нас. Слънцето печеше както си може, явно доброто ни настроение изгони всички облаци. Разбира се, имаше леки пориви на вятъра, но това можеше само да ни е от помощ.
Маршрутът ни отведе през водите на остров Тасос – един от най-красивите острови в Гърция. Имахме уникална гледка към известното парче земя. Наистина е фантастично местенце…
Но ние бяхме се насочили към съседа му – Самотраки. След 6 часа плаване пристигнахме и акостирахме в пристанището на острова.
На Самотраки са изградени няколко градчета, всяко от които има собствени забележителности. За всекиго по нещо – руини на замък, залив с пещера, водопади, старинна църква, дори и исторически музей. След като акостирахме, решихме да се разходим по кея и крайбрежието покрай пристанището. Друго си е да пристигнеш на остров с яхта. Хората наоколо и постройките развалиха идеята за робинзонско приключение, но все пак бяхме далеч от сивото ни ежедневие.
Прочети още: Лептокария – на море в подножието на Олимп
Вечер по гръцки
Щеше да е грехота да прекараме вечерта в каютите си. Без изненада се озовахме в типична гръцка таверна. Все пак сме в Гърция. След като сме на остров, взехме още едно адекватно решение – хапнахме прясно приготвена риба от кея. Вечерта не приключи с чупене на чинии… Не че не искахме, просто този обичай отдавна е в историята.
Следващият ден по план трябваше да прекараме на острова. Не сме рибари, не обичаме и да се търкаляме по плажа, повечето поне. Затова взехме кола под наем и обиколихме острова. Самотраки е опасан с асфалтов път по цялата си периферия, което е супер яко.
Красотите на Самотраки
Първата ни спирка бяха водопадите, които изумиха с името си – Фониас. Няма нищо общо с фунийките от детството. Преводът си е водопади. Тоест бяхме при водопадите „Водопади“. Неповторимо. Разбира се, няма как да спреш колата и да им се любуваш. Отдадохме се на двучасов преход по пресечена местност.
Все пак гледката си струваше и оправда усилията ни. Водопадите бяха три и се спускаха от 10-12 метра височина. Не съм ги мерил с метър, но мисля, че е толкова. Якото беше, че са подредени като стъпала.
След като загубихме достатъчно време решихме да се разходим и до един от каменистите плажове на Самотраки. Без изненада на него имаше малки камъчета, които разваляха идеята за идеален плаж. Но все пак имаше море, какво ти трябва повече.
Последната вечер ще ни остане в съзнанието дълго време. Целият остров е пълен с кози, явно това е символът и начинът им на преживяване. Освен, че козичките са източник на мляко, с което гощават сутрин гостите си, местните ги дерат и правят чевермета. По този начин четириногите блеещи бозайници бяха ангажирани и с вечерята на туристите. Звучи гадно, но беше вкусно. Все пак като гости на Самотраки и за нас спретнаха чеверме с… коза.
Да, приключението, наречено Самотраки, приключи. Оставаше да пийнем по кафе и да се отправим по познатия 6-часов маршрут, където са автомобилите ни и да се завърнем в София. Тръгнахме си по пътя вече крояхме новият план за Гърция.
Автор: Тодор Александров
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.