На 30 километра от Сандански е сгушено малкото селце Златолист, което побира огромната енергия на Преподобна Стойна.
До Златолист се стига по черен и прашен път, когато влезете в селото ще се чудите къде сте попаднали. Тук живеят едва десетина души, а броят на къщичките е двоен, въпреки че голяма част от тях са пред пълна разруха.
В края на селото ще видите храма „Свети Георги“, а отпред няколко сергии, от които може да си купите домашно приготвени сладка, мед и мехлеми.
Когато влезете в двора на църквата ще се почувствате сякаш сте в рая – изключително зелено и красиво, пълно с цветя.
Чешмата в градинката на храма 
Градинката на храма
Историята на храма
Храмът е построен през далечната 1857 година, а няколко години по-късно е изрисуван от 11-годишния тогава Теофил Минов. Ще ви направят впечатление нетипичните за църква стенописи.
На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.
Под купола в средата на храма се намира мраморна плоча със символа на Цариградската патриаршия – двуглав орел. Туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Всеки стъпил на камъка се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена.
Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча, отбелязва „Клуб Орфей„. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.
Преподобна Стойна
В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Била е монахиня. Местните жители разказват, че пророчицата твърдяла, че сам Свети Георги я е довел тук. Когато била на седем години, Пророчицата се разболяла от едра шарка и ослепяла. Тя твърдяла, че докато била болна, Свети Георги я навестявал и й заръчал да отиде в село Златолист. След време родното село на Преподобна Стойна било опожарено и тя помолила да я отведат в село Сушица ( Златолист).
Когато дошла в селото и разбрала за църквата „Свети Георги”, решила да се установи в нея и да живее като монахиня. Мястото не е много далеч от Рупите, което е енергийно поле. Тя започнала да помага на хората.
Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, дошъл отново с дар за монахинята.
Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава. Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.
Когато се молела преподобна Стойна заставала на мраморната плоча в средата на църквата
Веднъж, когато един човек дошъл да се моли, застанал отстрани и съзрял, че всъщност Пророчицата не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още не доумявал, и го помолила до смъртта ѝ да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Твърдяла, че нощем се разхожда из гробището сама и пее.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.
Прочети още: Голямобуковският манастир – единственият действащ в Странджа
Ако докато се разхождате из двора на църквата забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на Вековно дърво, не се чудете. Яворът е на повече от 1300 години и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие.
Съчетайте разходката с посещение на: Малкият Мелник – идеалното място за уикенд разходка