Византион, Константинопол, Цариград или Истанбул – както и да го наричаме, той си остава един от най-невероятните градове в света. Единственият, разположен на два континента и разделян от природното чудо – Босфора. Събрал на огромната си площ, която с всеки ден расте, над 15 милиона население, той е най-близкият до България мегаполис.

Сигурно сте чували, че Истанбул носи някаква характерна магия, която те кара да се влюбиш в него от пръв поглед. Дори да сте песимисти, със сигурност ще се убедите, когато гостувате в турския град. През годините съм посещавал много пъти Турция, но Истанбул винаги беше встрани от маршрута ми. Когато планирах да го посетя през април 2020 година пък COVID-19 се постара това да не се случи. Но по-добре късно, отколкото никога. Така в края на октомври, в разгара на пандемията, успях да прекарам две пълни денонощия в Истанбул.

Той е толкова огромен и богат на забележителности, че дори седмица или месец да прекараш в него, няма да са достатъчни, за да кажеш, че го познаваш. Но все пак трябва да започнем от някъде – уикенд в турския мегаполис.

Настаняване в Истанбул

В Истанбул не е трудно да се чувствате като султани, тъй като настаняването е достъпно. За сумата от 50-100 лева може да се намерят 5-звездни хотели.

Изборът на хотел в Истанбул е изключително важен, защото градът е огромен. Ако ви предстои полет, трябва да заложите на хотел, който е по-близо до летището. Ако искате да разгледате повече забележителности, заложете на старата част на Истанбул, Бейогло, Каракьой. Ако пътувате с туристическа агенция, най-вероятно ще отседнете в Лалели.

Препоръчвам ви да изберете хотел в европейската част на града, защото там са повечето забележителности и няма да ви се налага по няколко пъти на ден да използвате ферибот или да пътувате с часове. От друга страна цените в азиатската част са по-ниски.

Ние отседнахме в квартал Мертер, който е на около 30 минути с трамвай или метро от старата част на Истанбул, но не бих го препоръчал, въпреки че хотелът беше добър.

Ако сами резервирате хотел, задължително четете коментарите в Booking и обърнете внимание дали оценката на мястото за настаняване е над 8.

Транспортът в Истанбул

Истанбул може да се похвали с много добре изградена  транспортна мрежа, която свързва различните квартали и двата континента. В града може да се пътува с автобуси, трамваи, метро, метро бусове, фуникуляри и фериботи, а цените на билетите са сравнително символични. Препоръчвам ви да си купите IstanbulKart.

Защо да си вземем IstanbulKart?

IstanbulKart е изключително изгодна и удобна. С нея може да използвате всички видове транспорт, без да се налага да си купувате всеки път билет от шофьора, особено ако не знаете турски език.

IstanbulKart може да купите от автоматите на всички трамвайни и метро спирки, както по-големите автобусни такива. Има опции за обслужване на няколко езика, сред които турски, английски, френски, руски и немски. На български език няма, но на всяка спирка има полицаи, които съдействат при нужда.

Самата карта струва 6 турски лири, което към септември 2020г. е около 1,20лв. Минималната сума, която трябва да внесете първоначално е 20 лири, като останалите 14 лири може да използване за пътуване. Аз внесох първоначално 50 лири, които бяха достатъчни за двата дни.

Използвайки IstanbulKart плащате по-малко за пътуване. Без картата цената на билета е малко над 5 турски лири, а при използване на IstanbulKart цената пада до 3, 50 турски лири, което е около 0,70лв.

IstanbulKart може да се използва от повече от един човек. Ако сте компания от 3 или четирима души, няма нужда да купувате четири карти, а да използвате само една. Ако сумата в картата е изхарчена, на всеки автомат може да бъде заредена с желаната от вас сума.

Разходи

Истанбул е достъпен за бюджетни туристи. Разбира се, има за всекиго по нещо – от безплатни атракции и забележителности до такива за няколко хиляди евро.

Музеите в Турция са много по-скъпи от тези в Европа. Дворците „Топкапъ“ и „Долмабахче“ са пример. Ако искате да разгледате първия заедно с харема, ще трябва да платите около 70-80 лева.

За разлика от музеите хотелите са по-достъпни. Може да се намерят 5-звездни за 60 лева, както и за няколкостотин. Ако сте бюджетни туристи, може да намерите хостели и по 15-20 лв.

Общественият транспорт е изключително евтин, както и такситата заради катастрофалния курс на турската лира.  Ако искате да използвате таксита, договаряйте се предварително за сумата, която ще ви вземат до дадена локация, защото това е един от най-големите туристически капани. Ако не познавате града, шофьорът ще пообиколи през няколко квартала преди да ви откара. Разбира се, има и свестни шофьори, но те са изключение.

Храната също е достъпна, а турската кухня се слави като една от най-добрите в света. Ако заложите на уличната храна – бургери и дюнери, ще платите между 1 и 3 лева. Ако седнете в заведения цената скача до около 10-15. За вечеря в добър ресторант може да похарчите средно около 40 лева. Кафето и чаят също са евтини. Например чаша турски чай на борда на круизно корабче по Босфора струва 2 турски лири, което е под 0,50лв.

Ако обичате да събирате магнити или каквито и да е сувенири от пътувания, Истанбул ще бъде вашият рай. Тук може да се сдобиете с 3 или 5 големи и красиви магнита за едва 1 лев. Не важи правилото да се купуват от места, далечни от атракции. Например до кулата Галата има магазинче за сувенири, които са изключително красиви и евтини.

Ден 1

Предварително бях подготвил програма и маршрут, които да следваме, но бях напълно наясно, че няколко неща ще отпаднат още в първия ден. Той беше посветен на някои от символите на Османската империя и старата част на града. Рано сутринта се насочихме към площад “Султанахмет”.

Площад “Султанахмет”

Това е историческата част и сърцето на Истанбул. Кръстен е на османския султан Ахмед I. Истанбул е известен като град със седем хълма, а Султанахмет е първият от тях.

Привлича милиони туристи всяка година със своите забележителности, останали от три империи. Тук се намират дворецът Топкапъ, Света София, Синята Джамия, Хиподрума, Йеребатан сарнъджъ Цистерна и много други. Всички те могат да се разгледат пеша. В района има много хотели, кафенета и ресторанти. Периметърът около площада е ограден и се охранява от стотици полицаи, които с удоволствие биха ви съдействали. Важно е да знаете, че багажът ви ще бъде проверен.

Площадът е известен още като Хиподрума. Основните забележителности на самия площад са Хиподрумът от 4-и век, останал от ерата на Византия, египетския обелиск,  серпентинската колона, колосът на константинския Порфириген и немският фонтан.

Синята джамия

Синята джамия (джамия Султанахмет) е една от най-красивите джамии и забележителности както в Истанбул, така и в света. Построена е по заповед на султан Ахмед I през 17 век. Наричат я Синята заради  интериора й от сини плочки „Изник”, характерни за ислямската архитектура. Джамията има 260 прозореца, а стените й са украсени с над 22 хиляди парчета сини плочки.

Синята джамия е първата джамия на османски султан, построена с надбавка от съкровищницата на османците. Султан Ахмед е направил първата копка за изграждането й, а кирката му е изложена в двореца Топкапъ. Някога Синята джамия е била голям комплекс, включващ мюсюлманско училище, султански павилион, болница и хамам.

Дълго време това е била единствената джамия с шест минарета. В нея може да се влезе от 3 порти, а в двора й се намира слънчев часовник, както и гробницата на султан Ахмед I.

За съжаление в края на месец октомври ремонтът на джамията не беше приключил и не успях да я разгледам подобаващо.

Важно: За Синята джамия не се заплаща вход, тъй като е действащ храм. Разбира се, може да направите обиколка с екскурзовод, за да научите любопитни подробности около историята на джамията. Избягвайте посещенията в петък, когато на молитвите присъстват много хора. Трябва да бъдете подобаващо облечени, да не вдигате шум и да свалите обувките си на входа.

Ако искате да резервирате обиколка на джамията и историческата част с екскурзовод, натиснете ТУК.

Света София

Света София (Агия София) е сред най-посещаваните забележителности в турския мегаполис. Обявена е за едно от най-големите архитектурни произведения в света, като е приета и за 8-то чудо на света. Тя е бивша църква, а вече и бивш музей, след като преди няколко месеца беше превърната в действаща джамия.

Името й на гръцки означава „Свята мъдрост“. „Света София“ е преживяла няколко периода, като всеки е допринесъл за архитектурното й развитие.

Построена е за първи път през 325 година, когато император Константин е искал да премести столицата на Римската империя в Истанбул. След голямото земетресение през 360 година се налага възстановяване и императорът я кръщава „Голямата църква“. До управлението на император Юстиниан сградата е претърпявала редица щети след бунтове и пожари. Тогава той нарежда голяма реконструкция. В нея са коронясвани много императори през 916-те години история на храма като църква.

След завладяването на Истанбул Фатих Султан Мехмед е превърнал църквата в джамия и тя продължава да бъде такава 482 години. Следващите султани Сюлейман Великолепни и Селим Втори също допринасят за превръщането й в мюсюлмански храм.

След създаването на турската република настъпва нов етап за „Света София“, която е превърната в музей. През 1985 година е обявена за обект на ЮНЕСКО.

От лятото на 2020 „Света София“ е действаща джамия, като стенописите и мозайките са изцяло покрити с килими и платна.

Важно: След превръщането й в действащ храм отпада входната такса и тя може да бъде посетена безплатно. Трябва да се съобразите с часовете за молитва и отново ви съветвам да избягвате петък. Моето посещение беше точно в този ден и не успях да я разгледам спокойно. Препоръчвам да направите посещението си преди обяд, като може да се възползвайте и от екскурзовод. Резервирайте си от ТУК.

Дворецът Топкапъ

В непосредствена близост до „Света София“ се намира дворецът Топкапъ – основната забележителност на Истанбул.

Днес е превърнат в един от най-големите и богати музеи в света. Дълго време е бил резиденция на османските султани, които са управлявали огромната империя от него.

Може да разгледате образци на печат, подвързване на книги, бижута, най-добрата колекция от китайски порцелан в света, кафтаните на султаните и личните им оръжия.

В двореца са заснети двата сериала от поредицата „Великолепният век“ – „Кьосем“, проследяващ историята на най-влиятелната жена в империята, и „Историята на една любов“, проследяващ управлението на Сюлейман Великолепни и любовта му с Хюрем султан. Ако сте гледали сериала и сте негови фенове, не тръгвайте с очаквания, че ще видите залите и самия дворец по начина, по който са представени в сериалите. Все пак в тях е пресъздаден живот, а днес дворецът е музей.

Задължително посетете харема на Топкапъ, за който се плаща отделен билет. В него ще имате достъп до покоите на валиде султан – майката на султана, която е отговаряла за реда в харема. Той е играл изключителна роля в империята. Харемът е имал строга йерархична структура, като в него са живеели жените и наложниците на султана, чието единствено задължение е да се грижат за продължаването на османския род, дарявайки падишаха с принцове.

Дворецът Топкапъ е разположен на 700 000 квадратни метра, заобиколен е от Мраморно море, Босфора, Златния рог, както и на сушата от 1400-метрови градски стени. Огромният комплекс се състои от три основни порти, четири двора, кралски градини и няколко по-малки.

Повече за историята на Топкапъ, какво да разгледате, работното му време и входните такси, може да прочетете ТУК.

Може да си купите билети онлайн и да пропуснете чакането на опашки, като натиснете ТУК.

Йеребатан сарнъджъ Цистерна

Наричат го Подземния дворец и Цистерна Базилика. Това е сред основните водохранилища в Истанбул. В него са заснети много филми и музикални видеоклипове, включително на популярни български изпълнители.

Водохранилището е построено през 6-и век от император Юстиниан Първи. Дълго е 140 метра и широка 70 метра. Капацитетът му за съхранение е 100 000 тона вода. В него има 336 колони, всяка висока 9 метра. Известен е в целия си свят с двете си колони с огромните каменни глави на Горгона Медуза.

Благодарение на подобни водохранилища Истанбул е можел много трудно да бъде превзет. След като става османско владение Йеребатан се използва за нуждите на Топкапъ, докато не са изградени водните оръдия.

Съвет: Във водохранилището може да си направите снимки като султани или султанки. Създаден е фото кът, като се предоставят и кафтани. Отпечатването на една снимка струва 40 турски лири, а ако искате да получите всичките ви снимки на електронната поща, цената скача до 300 лири.

Съвет: Водохранилището се намира срещу „Света София“, но отвън по нищо не личи, че сте до подземен дворец. Оглеждайте се за табели или си включете навигация.

Важно: Дълго време водохранилището беше в ремонт, като в края на месец октомври то беше отворено, но липсваше водата. Може да проверите в официалния им сайт дали е изцяло възстановено. Входният билет е 30 турски лири, а работното му време е всеки ден между 9:00 и 18:30 часа.

Резервирайте историческа полудневна екскурзия с местен гид ТУК.

Круиз по Босфора

Обиколката из историческите забележителности беше дълга и изморителна и отне няколко часа. В късния  следобед се насочихме към близкото пристанище „Еминюню“, което се намира на 15-ина минути пеша от „Света София“ и Топкапъ. Може да стигнете и с трамвай №1, който се движи по същата главна улица. На нея има десетки ресторанти и кафенета, където може да обядвате или вечеряте.

От малкото пристанище може да хванете круизно корабче, което да ви разходи по Босфора или ферибот, който да ви отведе до Азия.

Корабчетата на различните компании потеглят по различно време, но на всеки кръгъл час със сигурност се извършва курс. Това е едно от най-достъпните преживявания в Истанбул и си заслужава напълно, не всеки ден се намирате между два континента.

В началото се плава близо до европейския континент, като ще видите кулата Галата, двореца Долмабахче, крепостта Румели Хисар, джамията Ортакьой, след което корабчето сменя посоката и минава близо до азиатската част на града.

Ако сте наблюдателни, ще видите къщата, в която е заснет сериала „Перла“, както и строителството по време на Османската империя.

В края круиза се минава покрай Моминската кула – все места, до болка познати от турските сериали. Успях също така да видя и танца на няколко делфина.

Съвет: Когато проучвах за туристическите корабчета в Истанбул, разгледах няколко оферти на български туроператори, организиращи екскурзия до турския мегаполис. Всички те предлагаха разходка с кораб на цена от 17 евро. На място открих, че всъщност удоволствието струва далеч по-евтино – едва 5 лева на човек за 90-минутна разходка. Чаят на борда пък струва едва 2 турски лири, което се равнява на под 50 стотинки.

Може да купите онлайн билет за двучасов круиз по Босфора и Златния рог плюс аудио гид, като натиснете ТУК.

Ден 2

Някои от местата, които трябваше да посетим през първия ден, отпаднаха, но такъв е Истанбул – огромен, хаотичен и забързан.

Промени настъпиха и във втория ден. По програма трябваше да започнем с двореца Долмабахче, който вече видяхме от корабчето. Въпреки че е музей, дворецът продължава да се ползва от турската държава за приеми и срещи. Такава имаше президентът Ердоган, а входът за туристи – отменен. Дворецът си заслужава да бъде посетен, тъй като прилича по-скоро на френски, отколкото на османски. За съжаление снимането в него е забранено. Изненадващо Долмабахче не е включен в списъците с 10 задължителни забележителности на Истанбул, но пък е повод да посетя града отново.

Това ни отвори няколко часа в програмата и успяхме да посетим повече места.

Желязната църква „Св. Стефан“

Рано сутринта се насочихме към кварталите Фенер и Балат, но първата ни спирка беше българската светиня „Св. Стефан“. За да стигнем до желязната църква, трябваше да сменим няколко превозни средства – метро, метробус и автобус, но все пак стигнахме за около час.

Църквата „Св. Стефан“ е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година. Тъй като е издигната на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости.

По време на Възраждането в Истанбул са живеели близо 50 хиляди българи. С първи храм сънародниците ни се сдобиват през есента на 1849 година. Тогава за духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кв.“Фенер“. Година по-рано със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно бил превърнат в храм с патрон свети Стефан – покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква.

През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха – триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.

На 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.

Виж също: Истанбул и неговите мъркащи котета

Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият иконостас  бил върнат, защото бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията  Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани. Желязната църква „Свети великомъченик Стефан“ била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на „Св.вмчк. Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

Съвет: Вземете си беседа с екскурзовод, който ще ви разкаже цялата история на църквата и всички премеждия около издигането й. Поговорете си и с местния свещеник, който ще ви разкаже за уникалната икона на Богородица в храма, която е изобразена с младенеца и св. св. Кирил и Методий. Срещу 2 лева може да си вземете нейно копие.

Кварталите Балат и Фенер

Балат е най-цветният квартал на Истанбул, превзел Instagram с шарените си къщи. Намира се в европейската част на града, на левия бряг на Златния рог, в непосредствена близост до желязната църква.

Балат е известен със своите колоритни кафенета, ресторанти и антикварни магазини. Като бивш еврейски квартал може да се видят следи от типичната им култура.

В непосредствена близост се намира бившият гръцки квартал Фенер. Наричан е „Ватиканът на гръцкото православие“ заради гръцката патриаршия. Тук се намира Константинополската патриаршия, българската желязна църква и още няколко по-малки храма. Отдалеч ще забележите и „червения замък“, както е наричана гръцката мъжка гимназия.

Сред най-популярните места е изключително стръмната уличка Corbaci Cesmesi, която често може да бъде видяна в социалните мрежи.

Десетките кафенета пък привличат клиенти с пухкави котета. Не е случайно, че мнозина наричат Истанбул столица на котките. Тук, а и в цяла Турция, те са на изключителна почит и може да ги видите навсякъде.

Именно от котарак, излегнал се върху маса, бяхме привлечени да седнем в едно от кафенетата в Балат. През цялото време той си спеше и изобщо не се притесняваше от нашето присъствие.

Кулата Галата

След като прекарахме няколко часа в двата цветни квартала се насочихме към една от най-популярните забележителности в Истанбул – кулата Галата. Тя се намира от другата страна на Златния рог, на около 2 километра от желязната църква.

За първи път на това място е имало кула през 528 година, но тази, която познаваме, датира от 1348 година. Издигната е от генуезците и е наречена Христова кула. По време на Османската империя е използвана като затвор, за османска военна група и като пожарна кула.

Кулата Галата е свързана с историческо събитие от 1638г. От нейния връх Хезерфен Ахмет Челеби успява да прелети до Юскюдар, което е в азиатската част на града, с домашно направени крила.  Този полет се счита за първия междуконтинентален полет в света. След полета, за да награди Хезарфен Ахмет Челеби, султан Мурад IV го изпраща в изгнание в Алжир. Събитието е пресъздадено в сериала „Великолепният век“, където султан Сюлейман и султанките му наблюдават полета от терасите на Топкапъ.

Кулата е висока 62 метра и предлага 360 градусова панорамна гледка към града. За съжаление Истанбул не е сред най-чистите градове и ще е чудо да уцелите идеална гледка във всички посоки.

Важно: Кулата Галата е отворена за посещения всеки ден от 09:00 до 19:00 часа. Входният билет е 30 турски лири. Ако видите дълга опашка пред входа й, не се плашете, защото има асансьори и качването става изключително бързо.

Булевард Истиклял и символът на Истанбул

От кулата Галата се насочихме към улица  Истиклял, която води до площад „Таксим“. В превод означава „Авеню на Независимостта“. Дълга е 1,5 км и пресича Бейоглу. От двете й страни може да намерите магазини на всички световни брандове и всякакви заведения за хранене.

Улица Истиклял е най-оживената улица в Истанбул. И всеки ден и нощ, както през лятото, така и през зимата, по който и да е час от денонощието, винаги можете да видите потоп от местни жители и туристи тук.

По цялата улица се движи символът на Истанбул – Носталгичният трамвай. Това е онзи малък червен трамвай, който вози до пл. „Таксим“.

Площад Таксим

Това е най-големият и известен площад в Истанбул и център на нощния живот. Наблизо има търговски улици, парк и много забележителности. Тук е началната и крайна точка на Носталгичния трамвай. Лично аз го свързвам и с няколко атентата. В един от ъглите на площада може да опитате традиционен турски дюнер – изборът е голям.

До площада стигнахме с идеята да използваме метрото. Тук станцията е на няколко етажа и е малко объркващо. Затова ви съветвам да попитате полицаите, като им кажете крайната си цел, а нашата беше:

Небостъргачът „Сапфир“

„Сапфир“ е бил най-високият небостъргач в Истанбул между 2010 и 2016г. и четвъртата най-висока сграда в Европа. Издига се на 54 етажа или 238 метра в централния бизнес район Левент. В края на 2020-та година той четвъртият по височина небостъргач в Истанбул и Турция.

Изградени са и 10 сутеренни етажа, с които общият им брой става 64. В сградата има голям търговски център, обширни паркоместа и 47 етажа за жилищна употреба.  „Сапфир“ е първият екологичен небостъргач в Турция, като на всеки три етажа има градина, а всеки 9 етажа са отделени един от друг чрез обща жилищна площ. При строителството му, което започва през 2006г., е изкопана фундаментна яма, дълбока 42,5 метра.

Огромният интерес към „Сапфир“ е предизвикан от неговата наблюдателна площадка на последния етаж, която осигурява 360-градусова гледка към града. Въпреки височината няма как да видите края на Истанбул, защото наистина е огромен, а мръсният въздух спомага това.

На последния етаж се намира и 4D кино, което ви отнася на борда на хеликоптер, с който „обикаляте“ из най-големите забележителности ва Истанбул. Преживяването със сигурност си заслужава.

Най-близката метростанция до небостъргача е 4.Levent Metro. Не подценявайте цифрата пред метростанцията.

Виж също: Одрин – забележителности за един ден

Охранителният контрол в сградата е на високо ниво. Проверяват се през скенери всички багажи, а ако сте с автомобил, се проверява и багажника ви. След като влезете просто следвайте стъпките, залепени на пода, те ще ви отведат до втория етаж, където е касата за наблюдателната площадка.

След като си купите билети трябва да се насочите към бързите асансьори, където отново минавате през проверка. В асансьорите може да проследите скоростта, с която се движите. На последния етаж има заведение и масички за пушачи и непушачи.

Съвет: Най-доброто време за посещение на „Сапфир“ е късният следобед, преди залез. Може да пристигнете малко по-рано, за да си изберете маса, чийто брой е ограничен и бързо се запълват. Не е задължителна консумацията, но пък цените не са високи.

До бара в заведението има зелен екран, на който може да ви направят професионална снимка, като поставят за фон акценти от града. Разбира се, екстрата се заплаща допълнително.

Важно: Към октомври 2020 година цената за достъп до наблюдателната площадка плюс 4D киното е малко на 55 турски лири или под 12 лева на човек. Наблюдателната площадка е отворена всеки ден между 10:00 и 22:00 часа.

Когато излязохме от 4D киното и направихме достатъчно снимки от последния етаж на „Сапфир“, денят беше към своя край. Бях планирал още няколко места и в азиатската част на Истанбул, но времето не стигна. Все пак с метрото стигнахме до прословутата Капалъ Чарши, до която се пътува 20-ина минути, като влакчетата минават над един от мостовете над Златния рог.

Капалъ Чарши

Не съм огромен фен на подобни пазари, но този си е част от забележителностите на Истанбул. Когато пристигнахме пазарът беше към края на работния си ден и много от продавачите затваряха магазините си. Все пак успяхме да се изгубим в лабиринта от магазини и да купим достатъчно сувенири.

Капалъ чарши е сред най-големите и стари пазари в целия свят. Местните гидове съветват той да бъде последен в списъка ви със забележителности, за да може тук да изхарчите останалите ви лири.

Пазарът се простира на 47 хиляди квадратни метра. Състои се от 64 улици, преплетени в лабиринт, като на тях работят 25 хиляди служители в 4000 магазина. В Капалъ чарши може да се влезе през 22 входа, като на всеки един има служител, който мери температурата заради Ковид пандемията.

Тук може да намерите абсолютно всичко – от обикновени шалове до злато и бижута. Историята му датира от 15-и век. На мястото на покрития пазар е имало по-малък пазар, но след като градът е превзет от османците, по заповед на Фатих Султан Мехмет се изградени още много магазини. Всички приходи са били прехвърлени на Света София. По време на управлението на султан Сюлейман Капалъ Черши се превръща в огромен пазар, по-голям и от днес – над 4000 големи мазагина, 2000 по-малки, 20 хана и 16 чешми.

За финал

След като се сдобихме с достатъчно сувенири ни оставаше да си изберем заведение за прощална вечеря. След два дни и над 50 хиляди крачки  мога да кажа, че изобщо не успяхме да опознаем Истанбул, но поне успяхме да се потопим в неговата магия.

Коронакризата попречи да видя Истанбул такъв, какъвто е в нормални условия, но поне имах възможността да разгледам основните забележителности без големите тълпи туристи.

Останах впечатлен от дисциплината, която местните спазват. Самите те правеха забележка в градския транспорт на онези, които не носеха предпазната си маска по правилния начин. Турските полицаи, които са много и навсякъде, не всяват паника, а внасят спокойствие и сами предлагат помощта си на туристите. Особено ако разберат, че сте българин, стават по-емоционални.

Тръгнах си от Истанбул с идеята съвсем скоро да се върна, за да мога да изпълня и другата част от списъка си с неща за правене и разглеждане. Кога ли ще е това скоро? За първи път не зависи от нас самите.

Ако искате предварително да си организирате екскурзии и турове, може да ги разгледате ТУК.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.

Посещавали ли сте Истанбул? Кое е любимото ви място в турския мегаполис?

*Статията съдържа партньорски връзки. Ако резервирате през тях, ще получа малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодаря, че помагате за развитието на този блог.