Дворецът Топкапъ е най-посещаваният музей в Истанбул. Ориенталският дворец е считан за едно от най-големите архитектуарни произведения в света. Бил е дом на много османски султани и административен център на огромната империя.
Построен е по заповед на седмия султан на империята – Мехмед II Завоевателя. Изграден е на върха на историческия полуостров в Сарайбурну в периода 1460-1478 г. Издигнат е върху византийски дворец – център на византийското управление. Камъните и колоните, останали от двореца, са използвани при направата на Топкапъ. Все още се пази и е под защитата на съответните институции водохранилището на византийския дворец.
Дворецът Топкапъ продължава да бъде резиденция на османските султани в продължение на около 350 години, когато управлението на империята се мести в двореца Долмабахче. Но въпреки преместването, многобройните колекции като царските съкровища, Светите реликви на пророка Мохамед и императорските архиви продължават да се пазят в двореца Топкапъ.
През 1924 г., когато е създадена Република Турция, дворецът Топкапъ е превърнат в музей със заповед на Мустафа Кемал Ататюрк.
Колко е голям Топкапъ?
Топкапъ е разгърнат на 700 000 м2, заобиколен от Мраморно море, Босфора и Златния рог, както и от 1400-метрови градски стени, известни като „Царските стени“.
Комплексът се състои от три основни части – бирун, ендерун и харем. Има три порти: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде – главна врата. Изградени са 4 двора, харем, голяма градина – Гюлхане, както и няколко по-малки градини.
Първият двор е бил за обслужващия персонал на двореца и той е отворен за всички, докато по-голяма част от втория двор и свързаните с него сгради са предназначени само за членовете на Дивана – държавния съвет на Османската империя. Павилионите на съдиите били разположени в Ортакапъ между първия и втория двор в съответствие с традицията, че справедливостта трябва да се търси при портата на двореца.
Третият двор е бил предназначен за дворцовото училище – Ендерун. В него са се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност.
Виж също: Одрин – забележителности за един ден
Едва в четвъртия двор на двореца е осигурен достъп до по-приятните неща от живота. Тук има няколко чудесни градини, около които са издигани сгради от различни императори в чест на техни победи. Тук падишахът и неговите приближени можели да се наслаждават на невероятните гледки към Босфора.
Какво да видим в двореца?
Топкапъ е сред най-големите музеи в света и предлага богати колекции. Тук е изложена най-добрата колекция от китайски порцелан в света. Може да разгледате образци на печат, подвързии на книги, бижута и изработка на кутии. В бившата султанска кухня са изложени и някои от кафтаните на владетелите.
В Багдадския павилион , украсен с красиви сини плочки, се помещава светилище, съдържащо мощи на пророка Мохамед, както и изложби на картини и ръкописи.
В първия двор на двореца се намира църквата „Св. Ирина“, но тя рядко е отворена за посещения.
Колекция османски оръжия. В Топкапъ са изложени и лични оръжия на султаните Мехмед II, Баязид II, Селим Мрачният, Сюлейман Великолепни, Селим II, Мехмед II и Ахмед I.
В сладкарницата на двореца са изложени медни и златни кухненски прибори, използвани от владетелите и техните приближени.
В султанската хазна са подредени съкровищни оръжия, тронове, подаръци за султаните, скъпоценни бижута.
В библиотеката на двореца „Топкапъ“ се съхраняват 22 000 ръчно написани книги на арабски, персийски и турски езици.
Харемът
Най-съкровеното и тайно място в целия дворец. Тук живее семейството на владетеля – неговата майка, която носи титлата валиде султан, жените и наложниците на султана. Харемът е забранено място за мъже, освен ако не са евнуси. Тук се е решавала съдбата на империята, а султанките са се надпреварвали в създаването на интриги, за да може техния шахзаде (принц) да застане начело на огромната империя.
Двата сериала, посветени на любовта между Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан и на великата Кьосем султан, показват живота в харема на османския падишах. Разбира се, когато го посетите ще ви направи впечатление, че на живо харемът не е същият, както на малкия екран.
Харемът в Топкапъ се намира между частните апартаменти на султана и покоите на Главния евнух. В него има над 400 стаи, разположени около покоите на султана и валиде султан. Именно около тях и в низходящ ред според степента били разположени апартаментите на съпругите, любимите дъщери на султана, принцовете, домакините, камериерките и одалиски.
Харемът е строго йерархична институция, в която властват правилата на валиде султан.
Основната цел на всички в харема е продължаването на османовия род. През деня се полагат грижи за наложницата, която ще прекара вечерта при султана, а останалите посещават уроци, както и помагат за почистването на главните покои.
Харемът бил свързан с външния свят през точно определена порта. От ляво на тази порта се намирали казармите на войници, въоръжени с алебарди. Освен като гвардейци, те били използвани и за други дейности, свързани с харема. Портите, водещи към харема, били пазени от евнуси, които имат право да влизат в харема само посред бял ден. През нощта опазването на харема се възлагало на жени, които сигнализирали за всякакви необичайни обстоятелства на главния евнух.
Сред стаите, до които посетителите имат достъп, е тази на Мурад III. Тя е украсена със сини и червени плочки и е една от най-красивите стаи.
Виж също: Истанбул и неговите мъркащи котета
Златният път /Altın Yol/ е покрит пасаж, който преминава през цялата дължина на харема, като се започне от покоите на евнусите и се стигне до четвъртия двор. Именно през този пасаж последната известна Валиде Султан, Аймие Дюбок дьо Ривери, бяга със своя син Махмут от наемни убийци. Животът на принца е спасен от грузинската одалиска Чеври Халифа, която хвърлила въглени по лицата на преследвачите. Златният път бил мечтата на наложниците на султана, защото водил до личните му покои, където ако забременеят и родят принц, имат шанс да станат валиде султан, а детето им – падишах.
Какво трябва да знаем преди да го посетим?
Кога да го посетим? Най-доброто време през деня за посещение на двореца Топкапъ е рано сутринта или в късния следобед, когато има най-малко тълпи. 
Колко струва? Входът за двореца Топкапъ е 100 турски лири, а за харема – 70 турски лири. В края на септември 2020г. общата сума беше 37 лева на човек. Тъй като посетих музея в период на пандемия нямаше много туристи и затова купих билетите от касите в двореца. Традиционно пред тях се вият дълги опашки и затова е препоръчително да си вземете входни билети онлайн. Препоръчвам да си наемете и екскурзовод или аудио гид.
Вземи билет с екскурзовод в двореца Топкапъ в Истанбул и пропускане на линията от ТУК
Колко време да отделим? Комплексът е огромен и ще са ви необходими поне 90-120 минути, за да разгледате всичко. 
Работно време – Дворецът Топкапъ е затворен единствено във вторник. Работното време през останалите дни е от 9:00 – 18:00 часа.
С какво да го съчетаем? Може да съчетаете Топкапъ със „Света София“ и подводния дворец „Йеребатан сарнъджъ Цистерна“, тъй като са разположени в непосредствена близост. 
Струва ли си да го посетим? Въпреки сравнително високата си входна такса, Топкапъ със сигурност заслужава да бъде посетен. Най-малко, за да видите къде се е ковала съдбата на огромната Османска империя, в чийто състав е била и България. За почитателите на тв сагите „Великолепният век“ ще е изключително интересно да видят харема, но предполагам, че ще останете малко разочаровани, защото не е осигурен пълен достъп до всички покои, а стаите, които ще видите, не изглеждат по начина, заснет в сериалите. Ако планирате да посетите Топкапъ, задължително си купете билет и за харема, който е най-интересното в целия комплекс, поне за мен.
Посещавали ли сте Топкапъ и кое е любимото ви място в комплекса?
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
