Днес много европейски столици са изключително достъпни за българите, благодарение на нискотарифните авиолинии, които всеки сезон откриват нови дестинации от София. Така случайно попаднах на много добра оферта до Братислава – столицата на Словакия. Оказа се, че е доста по-изгодно да отидеш до там, отколкото до Бургас. Речено – сторено. Купихме билетите, като летим в петък и се връщаме в неделя.
Когато се поразрових за повече информация за Братислава, установих, че градът не е чак толкова голям и можем да го съчетаем с друг град. (ТУК може да видите основните забележителности на словашката столица) Спрях се на австрийската столица Виена.
Моментът настъпи
Полетът ни в посока Братислава беше около обяд. Наближавайки едно от двете запланувани европейски столици, тази на Словакия, от прозорчето на самолета видях дългата река Дунав, която пресича и този красив европейски град. Летището в Братислава не е особено голямо, но много хора го използват, за да стигнат до Виена, все пак австрийската столица се намира на едва час път.
Прочети още: Летището в Братислава – как да стигнем до центъра на града?
Излизайки от летището бързо се ориентирахме къде е спирката на градския транспорт. Има изключително удобен автобус, който те отвежда до центъра на Братислава, при това цената е изключително ниска.
Влизайки в града се чудиш дали наистина си летял повече от час в посока Западна Европа. Много сгради, жилищни кооперации, спирки на градския транспорт и изобщо цялата атмосфера навява онзи социалистически дух и стил. Голямата изненада всъщност беше, че имаме много общи думи и разбираме много от нещата, които жителите на Братислава ни казват.
Настаняване в Братислава
Цените на хотелите тук са доста скъпи и за да сме честни – не отговарят на парите, които сме заплатили. Затова решихме да се настаним в апартамент чрез Airbnb. (Регистрирай се ТУК и ще получиш отстъпка след първата резервация) До апартамента стигнахме много бързо, беше много близо до автогарата. Повървяхме 10 минутки и се оказахме в центъра на Братислава, на една от най-популярните улици в града, точно в подножието на замъка.
Бяхме посрещнати от изключително мила и вежлива дама, която ни обясни всичко за апартамента, даде ни и туристическа карта и ни връчи ключовете. Жилището беше изключително уютно, широко, обзаведено съвременно, имаше дори вана и най-вече беше топло, тъй като градусите навън бяха много ниски.
Освежихме се и излязохме, за да се разходим из центъра на Братислава. Оказа се, че само на 5 минути се намира уникален дворец. Всъщност днес се използва от президента на Словакия като негова резиденция и работно място. С други думи – президентството.
Входът на президентството 
Влизайки в подлеза усетихме мирис на нещо вкусно, бяхме много гладни и влязохме в първото заведение. Не беше нищо особено, младо момиче ни обслужи, не знаеше и думичка на английски, но успяхме да поръчаме виенски шницели. Бяха най-вкусните, които сме яли.
Решихме да продължим разходката си из Братислава. Вечер градът е тих, спокоен, дори твърде спокоен, но разходката си заслужаваше. Оказа се, че всичките забележителности се намират предимно в Стария град. Също там има десетки заведения, тип кръчмички, където най-добре бихте опитали местните специалитети. Самите забележителности са описани тук:
До Виена и назад
Вторият ден, както казах, беше посветен на Виена. Градът, който няколко години е избиран за най-добрия за живот в света. И не случайно. Решихме да пътуваме с автобус, а билетът е едва 5 евро. Спирката е под моста SNP. Билетите ги бяхме закупили по-рано и в телефоните си имахме баркод, който шофьорът сканира с личния си телефон. Така избегнахме излишните хартийки, плащането и всички разправии.
Само след 10 минути пътуване получихме съобщения от мобилния оператор, който ни поздравява за добре дошли в Австрия. След около час се озовахме на крайната ни дестинация – Международната автогара на Виена. Пълна изненада – оказа се доста малка и изобщо не подхождаща на град като Виена. От там има директни автобуси до и от София.
Срещу нея се намира метростанцията. Метрото във Виена е обозначено с буквата U, а не с М както сме свикнали в София.
Солени билети
Цените на градския транспорт са доста високи, типично европейски, затова заложихме на еднодневна карта. От всеки автомат за билети можеш да си купиш карта за 24 часа, за 72 часа, за седмица или месец. Всъщност тук не ги наричат карти, а просто билет. За едно денонощие цената е 8 евро. Може да платите с дебитна и кредитна карта или с банкноти.
След като си вземете билета задължително го вкарайте в четеца, който е пред входа на метрото. Така валидирате превозния документ. След като веднъж сте го направили, няма нужда да вадите билета през следващото денонощие, но го пазете. Ако се появи проверяващ, а вие нямате билет, глобите са изключително солени.
Транспортът във Виена е изключително добре уреден, въпреки че тук не уважават английския, а си предпочитат немския език, пак ще се оправите. Самите влакове са много по-различни от тези в София – модерни и най-вече много чисти.
Влаковете също са нови 
Карта на метро мрежата във Виена 
Вагоните са чисти и модерни
В центъра на Виена
След 10 минути бяхме на станция Щефансплац. Излизайки от нея останах зашеметен. Колкото и да съм гледал снимки и видеа на Виена, нямат нищо общо с реалността. Друго си е да видиш величествените сгради на живо. Първото, което видях, излизайки от метрото, беше катедралата „Свети Стефан“. Веднага започнах да снимам. Последва друга сграда, също величествена, след това трета, четвърта, пета…. Където и да погледна… бях удивлен. Сградите са направени така, че хем да бъдат старинни и величествени, хем винаги модерни.
Центърът на Виена е голяма пешеходна зона, повечето забележителности са събрани именно в центъра на града. Ето основните, които успяхме да разгледаме само за ден:
Прочети още: Виена – забележителности за един ден
По обяд решихме да седнем някъде да хапнем, но пък не искахме да губим време в ресторанти, и затова заложихме на нещо по-бързичко. След това успяхме да седнем в една от прочутите виенски сладкарници. И да. Наистина австрийците си ги бива в сладкарството, въпреки че в кухнята са много слаби.
Иновативно решение
След много обикаляне по площади, големият 5 км. булевард, събрал най-известните забележителни сгради около себе си, решихме просто да се качим на някой трамвай. Така хем ще си починем, хем ще разгледаме и останалата част на Виена. Попаднахме на трамвай, който ни отведе до Пратера. Така наричат огромният градски парк, в който е и увеселителният парк на Виена. За съжаление през февруари не работи и нямаше как да се качим на виенското колело.
Но и не съжаляваме, защото ще имаме още един повод да посетим този необикновен град. А и има още замъци, които ни зоват.
Обратно към Братислава
Привечер се върнахме в Братислава, капнали от умора, но и превъзбудени от емоцията и преживяването, с които Виена ни дари.
На другата сутрин станахме много рано отново и се насочихме към Замъка Братислава, който трети ден наблюдавахме, но от по-ниско. Все пак той се извисява гордо над града и се вижда отдалеч. Интересното е, че когато се намирате в двора на замъка, в далечината виждате две други държави – Австрия и Унгария. Невероятно, но факт. Близостта на Братислава до границата на Словакия, превръща града в единствената столица, граничеща с други две държави, в случая европейски и при тях така или иначе действа Шенген.
Замъкът над Братислава 
Градината на Замъка на Братислава 
Официалният вход на замъка
След като разгледахме замъка и накупихме сувенири, се насочихме отново към стария град, но първо отделихме време на река Дунав. Подобно на Будапеща разделя града на две.
Имахме няколко часа до полета към София, които използвахме, за да се насладим на местната кухня и за последно да се поразходим по улиците на този европейски град, носещ още съветския стил и дух.
Така за две денонощия, през които имаше много вървене, разглеждане, снимане, хапване на крак и малко сън, успяхме да разгледаме две европейски столици.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.