След като си нахранил стомаха, може да нахраниш и душата си
В града има няколко прочути църкви, които да обиколиш (нищо, че не е Великден). Най-голямата, то се знае, е храм-паметник „Св. Сава“. Лесно ще го намериш, вижда се от почти всяка точка на града. Оглеждай се между сградите за бяла фасада със сини куполи. Той се води като най-големият православен храм на Балканите, следван по петите от „Александър Невски“. Макар, да си призная, нашият изглежда по-обширен, но знам ли… Възползвай се от това, че си там – влез, запали свещ и разгледай прекрасните стенописи по вътрешната част на куполите. Няма да съжалиш! Ако пък „грандоманските“ постройки са ти дошли в повече, отиди до църквата „Св. Марко“, построена точно до центъра. Тя е не по-малко впечатляваща.
И понеже така и така си до „Св. Марко“, точно до нея се намира Централна поща. Защо, по дяволите, нашите архитекти не са преписвали от сръбските навремето?), а отсреща е сградата на Парламента на Република Сърбия. Ако си бил в Будапеща и си съзерцавал техния Парламент, има опасност да не оцениш по достойнство сръбския. Но това не означава, че той също не е красив… Особено при паралел със софийския, веднага ще промениш мнението си. Още една любопитна българо-сръбска подробност е, че белградското здание е построено по проект на Константин Йованович. Оказва се, че е сърбин с корен от Враца.
Нищо чудно оттук да решиш отново да се пуснеш към центъра. Трябва да стъпиш на най-популярното място за срещи в града – площад „Република“
По принцип именно там се уговарят да се видят влюбените двойки или приятелите, които времето и пространството са разделили. Ще го познаеш по статуята на принц Михаил, обяздил кон. Посветена на най-важното му политическо постижение – изгонването на турците от страната и освобождаването от османска власт на 7 града. Около площада са позиционирани и няколко ключови сгради, които също можеш да заснемеш за фейсбук. Сред тях са Народния театър и Националния музей. Споменавайки музеите, ако искаш да вземеш акъла на приятелите си, можеш спокойно да посетиш музея на Никола Тесла.
Преди да си тръгнеш, напълно доволен от престоя си (нищо, че не си яздил слон и рискувал десницата си, галейки тигър в Тайланд), хубаво ще е да видиш конакът на княгиня Любице, който като Тадж Махал е съграден от любовта. (Заведи съпругата, разтопи сърцето й точно на финалната права!) Конакът е построен по заповед на княз Милош като дом на жена му и двете им деца, като и до днес това е запазен представител за градска къща от първата половина на XIX век.
Като запалиш колата можеш, като за последно, да отскочиш до Нови Белград. Все още се строи по образец на „американската империя“ от метал и стъкло
Отивайки или връщайки се, не пропускай да минеш по единствения в света, по техническо отношение, мост – „Ада“. Той се отличава от останалите си събратя, пръснати на различни места над реките. Различава го конструкцията му от един пилон, носещ основната част чрез стоманени въжета. Няма друг като него на цялото земно кълбо. Затова и канала „Discovery“ му отдели специално внимание. „Ада“ е едно от съвременните богатства на града, официално открито през неотдавнашната 2012 година. Представлява най-скъпият и мащабен инфраструктурен обект на държавата.
Сбогувайки се с Белград, който някак неусетно е успял да открадне сърцето ти, пътят към изхода на града може да мине покрай старите сгради на Генщаба, които през 1999 година бяха бомбардирани от НАТО. Днес те все още стоят порутени, като ясен пример за резултатите от налудничавите войни на съвременната европейска история. Зловещ е видът на корпус „А“ и „В“, но мълчаливото послание на руините е по-силно от всеки призив за мир.
Разрухата не е чужда за Белград… Градът е бил сриван и съграждан наново около 50 пъти от съществуването си насам, но всеки път се е възраждал все по-величествен и калéн. За да се превърне в град за пример!
Стелиян Стоименов
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.