Гигинският манастир беше в списъка ми за посещение отдавна. Мнозина препоръчваха да го посетя. Не знам защо изчаках да преминат топлите месеци и тръгнахме към него в една студена ноемврийска сутрин, когато Светата обител бе превзета от мъгла. Температурите горе бяха много по-ниски от тези в София, но поне бяхме добре облечени.
В двора на манастира бяхме единствените посетители, но за щастие това скоро се промени. Все пак Гигинският манастир е сред най-посещаваните у нас.
Всъщност се казва Черногорски манастир „Св.св. Козма и Дамян“, но заради близостта си до село Гигинци, става известен като Гигински манастир. Изграден е в подножението на връх Китка в малката планина Черна гора, на която е кръстен. Той е мъжки манастир.
Историята около създаването на манастира не е много богата. Знае се, че е възникнал през 11-12 век, откогато датират първите манастирски постройки. Те са изгредени върху антични останки. В началото обителта е била под управлението на Охридската архиепископия.
Най-добрите дни за манастира в историята са по време на Асеневата, Тертеровата и Шишмановата династии. Тогава на Черногорския манастир царете и богатите боляри са дарявали богато стопанство, както и други имоти. Въпреки че манастирът е превърнат в едър феодален собственик с огромни права, Обителта не се превръща в „царски“ манастир, а запазва своя епархиален характер. На държавните служители е забранено да се месят в работите на манастира и да събират данъци и такси от него. Ако сте любопитни повече за историята на Гигински манастир, прочетете в официалния му сайт.
Какво да видим в манастира?
Старата църква е най-ценната сграда в Черногорския манастир. Тя е построена през 1814 година и е малък еднокорабен, едноапсиден храм. Задължително разгледайте стенописите в храма.
Задължително запалете свещ и се помолете в малкия храм 
Разгледайте стенописите
Гигинският манастир е известен със своето аязмо, което е лековито. Намира се в югоизточния край на обителта и представлява кладенец, от който извира вода през цялата година. Изворната вода помагала при безплодие, поражение на нервната система и очни болести.
В близост до манастира има още една целебна вода, кояго извира от корените на вековен дъб. Качествата ù най-вероятно се дължат на веществата, просмукващи се от дървесината на дъба.
Манастирският комплекс бе реставриран и облагороден преди няколко години. Превърнат е в изключително спокойно и красиво местенце. Изградени са различни кътове за почивка.
Прочети още: Пещерата и гробът на Св. Иван Рилски – защо задължително да ги посетим?
На метри от портата на манастира има симпатично малко заведение, наподобяващо механа. То е на самообслужване и предлага скара от свинско и биволско месо, салати и домашни ястия. За съжаление нищо от храната, която поръчахме, не ни хареса, с изключение на биволската скара, която така и не опитах. Домашните ястия бяха изключително мазни, пърленките бяха няколко пъти замразявани, а свинското нямаше вкус на такова. Не ви го препоръчвам.
В Гигенският манастир има и малък параклис, в който може да си налеете светена вода 
Впечатлява със стенописи
Как се стига до Гигинския манастир?
Манастирът се намира на едва 60 километра от София и на 5 километра над пернишкото село Гигинци. Най-лесно е да тръгнете по магистралата към Перник и да продължите по пътя към Батановци. Пътуването трае около час, като минавате през няколко селца, някои от които ще ви изумят с имената си.
Прочети още: Голямобуковският манастир – единственият действащ в Странджа
След като влезете в село Гигинци, следвайте табелите и те ще ви отведат до Светата обител. Пътят от селото до манастира е в отлично състояние. Личи си, че скоро е ремонтиран, дори не е въведен целият в Google Maps. До преди няколко години пътят е бил ужасен и не е достигал до самия манастир, а е имало и пешеходен преход.
Ако нямате възможност да посетите Гигинския манастир с автомобил, съществува възможност и с обществения транспорт. ТУК са описани вариантите.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
