Киев, Лвов и Чернобил – 5 дни приключения в Украйна

В социалните мрежи преобладават снимки от Дубай, Йордания или някой далечен остров. Някъде на топло. По традиция напук решавам да отида на някое място, далеч от предпочитанието на повечето. Този път това е Украйна и Киев. Доскоро украинската столица бе арена на гражданска война. В момента всичко е спокойно, прекалено дори.

С още четирима приятели събрахме багажа и се срещнахме на летището в София, откъдето тръгна директният полет до Киев. Първото нещо, което видях, кацайки в бившия социалистически мегаполис, бяха обработваемите земеделски земи, нови високи кооперации и слънчеви панели. Това породи много въпроси, чийто отговори предстояха.

Очаквано на на летището митничарите се интересуваха в детайли защо сме решили да им посетим страната. Каква е целта и колко време ще сме на тяхна територия. Бях предупреден и бях разпечатал резервациите за трите хотела. Не се стигна до там, казах, че съм на екскурзия, което е най-добрият отговор. Полетите от София кацат терминал F. Летището в Киев е доста голямо. С шатъл отидохме до сектор D, където тръгва малко, но пък изключително съвременно влакче. Води до централната гара на украинската столица. Цената е 80 гривни, което е около 5 лева, а пътуването продължава малко над 30 минути. Летището и влакчето са първите ми впечатления за Украйна, не съвпадат с разказите за свят, в който се редят на опашка за банани. Аеропортът е голям и модерен, влакчето малко, но пък с екстри.

Добре дошли в Киев

Слизайки на централната гара се сблъсках за първи път със социалистическата реаност. Сякаш съм попаднал в стар руски филм. Огромният вестибюл с голям полюлей, миризма на старо, много бързащи хора и… ескалатор. Той развали всичко, но пък е достатъчно старичък.

Излизайки от гарата пък за момент помислих, че съм в арабска държава. Всеки те дърпа да продаде каквото има, просяци, стари постройки, стари автобусчета… Същински ужас. Умишлено хотелът ни беше на 300 метра от гарата. Ще пропусна разочарованието от стаята, така или иначе прекарахме няколко часа в нея. Нямаше дори прозорец. Скандално.

Оставихме багажите и хапнахме нещо набързо. Първата ни дестинация беше националният авиационен музей на Украйна. В него може да се видят различни малки, големи и огромни самолети и вертолети, както и летателни машини, останали от бойната история на СССР. Киев е огромен, решихме да стигнем с автобус от градския транспорт. Очаквано беше стар, а още щом влязохме пълна възрастна кондукторка се развика, че й дължим 8 гривни. Може би просто така си говори жената. Иначе билетчето е около 53 стотинки. Толкова е и за метрото.

В правителствения самолет на СССР

Слязохме и повървяхме около 20 минути и най големите самолети вече бяха пред нас. Входът за музея е 100 гривни, което е около 6 лева. Билетът трябва да се пази, защото е достъп и до самите самолети, превърнати в малки музеи. Сред тях има и правителствен, в който са се возели първите мъже на Съветския съюз. Музеят печели много пари от билети, но за съжаление не инвестира в поддръжка на остарелите летателни машини.

Влизайки във всеки от тях освен вълнение, получаваш бонус – силен мирис на мухъл. Но се преживява. В някои позволяват да седнеш на пилотските места. Спокойно, отдавна са извън употреба и няма никакъв шанс да литните. Във всеки самолет или вертолет има служител, на когото трябва да покажете билета си. Някои от тях са хипер арогантни, крещейки на украински, руски и английски “билет”. Един възрастен служител се разкрещя и на съвсем малки дечица. Сякаш от показването на билета зависи живота им. Странна работа. Повече за самия музей ще напиша в друг материал по-късно.

• 

• 

• 

Излизайки от музея се натъкнахме на малка будка. Решихме да вземем по кафе и вода. Оказа се, че наричат кафето с мляко “американо”. Въпреки това дават кафето без мляко. Доплащаш го с 4 гривни. Мед и кафява захар няма, а бялата им се свиди. Посмяхме се доволно, докато наблюдавахме как на женицата й се откъсваше по половин лъжичка захар, която не беше достатъчна. Това се повтори и на други места.

Най-дълбоката станция на метрото

Хванахме си автобус и слязохме някъде из града, където има метро. Както вече написах, билетът е 8 гривни. Всъщност билет няма, дават пластмасови жетони, които пускаш в машината. Повече от един обаче няма шанс да получиш, явно са оборотни и се прилага кръговрат. Станциите са доста дълбоки. Целта ни е най-дълбоката в целия свят – “Арсенална”, а излизането от нея коства около 8 минути и е на две нива.

Киевското метро е като подземен град – множество тунели, огромни ескалатори. Тук никой не ползва стълби, не че има, което е нормално, защото е непосилно. Има служител на всеки ескалатор, задвижват се по специален начин, за да не зависят от централното електроподаване. Не искам да си представям какво ще е ако спре захранването. По-късно разбрах, че всичките станции са много дълбоки.

Излязохме от станцията и свихме надясно. Стигнахме до пореден красив парк и Маринския дворец. Изключително красива барокова постройка. В нея се помещава президентът на Украйна, който от дни е Володимир Зеленски.

Точно до двореца се намира Върховната рада, което е парламентът на Украйна. Сградата не е нищо особено за разлика от президентството. В нея работят 450 народни представители, които гласуват законите.

Недалеч се намира и седалището на кабинета, или иначе казано Министерски съвет. Украйна е полупрезидентска държава и премиерът се предлага от президента. Сградата на правителството е внушителна. Има полукръгла фасада, разделена от високи колони. За определен период в историята е била най-високата сграда в Киев.

Майдана

На 10 минути от сградата на правителството се намира най-известното място в украинската столица – „Майдан Незалежности“. Така се нарича централният площад. Всеки е чувал за него. Помним го от новинарските емисии на телевизиите, когато Украйна беше световната гореща точка. Цветя, снимки и дървено бесило напомнят за събитията от преди няколко години.

Отдалеч се вижда величествената позлатена статуя. Зад нея открихме мол, в който имаше нещо подобно на луксозен стол. Или иначе казано ресторант, но сам си избираш от витрини какво да хапваш и плащаш на каса. Тук е единственото място, в което усетихме да е евтино. Всеки плати по около 10 лева за основно, напитка и десерт.

Излизайки отново на Майдана започнаха да ни нападат движими туристически капани. Млади момчета с ястреб, маймуна… предлагащи снимка с животното или птицата, обещаващи да е безплатно. След снимката ти искат 400 гривни, изтъквайки фактите, че имаш снимки и си им загубил времето. Някои от нас се излъгаха и дадоха, но аз категорично отказах да дам и 1 гривна. Свалиха ми тарифата до 10 евро, но накрая момчето се отказа след като видя колко упорито отказвам да попадна в клопката. Пазете се от тези момчета! Може да са млади и симпатични за вас, но са подли и обиграни. Те са там, за да ви вземат парите.

След кратка разходка решихме, че е време да се настаним в хотела. По-късно отново излязохме. Нощен Киев е много по-красив. Вечерта приключи след полунощ из столичните украински барчета.

Киевско-Печерска лавра

На сутринта с нови сили тръгнахме из улиците на столицата на Украйна. Целта ни е най-популярната забележителност на Киев – манастирският комплекс със златните църкви, наречен „Киевско-Печерска лавра“. Огромен е! Ще ви трябва поне половин ден за него. Подгответе се с достатъчно гривни. Входът в комплекса е 40 гривни, за да се качите до кулата с камбаните ще ви трябват още 60. Разбира се, не приключват разходите тук. За други сгради се плаща пак. За фотоапарат и камера – също.

В комплекса са изградени множество архитектурни паметници и църкви. От високата камбанария се открива невероятна гледка към целия град и река Днепър. Повече за уникалния комплекс ще разкажа в друга публикация.

Паметникът на Родината

Наблизо е и друг символ на Киев и Украйна – паметникът на Родината. Вижда се отдалеч, а на живо е още по-величествен и масивен. Монументът представлява жена с меч, издигната на 102 метра. Това е един от най-високите паметници от целия свят. По-висок е от Статуята на свободата в Ню Йорк. Паметникът тежи цели 450 тона. В основата на паметника се намира музей, посветен на „Втората световна война“. Входът е 10 гривни, ако искате да се качите в някои от военните самолети и вертолети, се плаща по още 10 гривни.

Часът напредна и се запътихме към хотела, за да вземем багаж и се отправихме към централната гара. Предстоеше да се сблъскаме с украинските железници. Крайна дестинация – Лвов. Голям град в Западна Украйна, определян за най-красивия в страната.