Киев, Лвов и Чернобил – 5 дни приключения в Украйна

На път за Чернобил

Следващият ден започна след около 4 часа. В 5:50 алармата ме събуди, трябваше да взема бърз душ, да сляза да пия кафе и да се отправим към изпратения на мейла адрес. Пред един от университетите ни чакаше минибус, който да ни закара до Чернобил. Да, в момента всички говорят за него заради филма на HBO. До историческата централа се стига единствено с организиран превоз. Месец по-рано изпратих сканирано копие на международния си паспорт, както и капаро. Цените варират от 90 евро нагоре. Съветвам ви максимално рано да се запишете за тура, ще ви излезе със сигурност по-евтино.

След два часа пътуване и няколко почивки бяхме пред първото КПП, където минахме проверка и ни връчиха устройство, което да измерва натрупаната радиация. Надяваме се вечерта да покаже минимален резултат, иначе не ми се мисли. Можело да ни конфискуват обувките. Това е нищо, знаейки че има вероятност да те затворят и да те шкурят като животно, за да махнат горния слой на кожата. Зловещо?!

Градът Чернобил

Първата ни спирка е град Чернобил. Тук вече е почистено и има хора, които работят в местния хотел. Малко са ентусиастите, но все пак ги има. Дозиметърът, който наех показва 0.15 радиация. В центъра на Киев тя бе 0.14. Това ме успокоява. Не че съм се притеснил. Засега.

Последваха още няколко спирки, докато не спряхме пред АЕЦ “Чернобил”. Покритият четвърти реактор, който знаем от филмите, беше пред нас. Дозиметърът вече показваше над 1.5 µSv/h. След фото паузата се качихме в буса и спряхме пред входа на зловещия реактор, който можеше да затрие континента. Забранено е снимането, но все пак превозното ни средство беше със затъмнени прозорци, което ме улесни. Наблизо има железен мост над канала, видяхме няколко охранители, които хранеха рибите. Е, не бяха онези страшни мутирали сомове, които се разпространяваха преди години. Вълнението от посещението на Чернобил се изпари на момента. Имах чувството, че съм в обикновен завод. Затова ви съветвам да нямате очаквания, ако решите да посетите Чернобил. За разлика от вълнението, градусите и жегата се покачваха, а ние се смеехме на група китайци, които не сваляха белите костюми.

• 

• 

• 

Зловещият Припят

Следващата ни спирка беше най-засегнатия град – Припят. Тук времето е спряло преди 33 години. Първо слизаме на известната табела. До нея виждаме друга, анонсираща радиация. Периметърът е около 2 квадратни метра. Дозиметрите ни ще гръмнат, започват силно да пищят и показват, че радиацията около нас е над 5.8. Това е страшно много. Правя няколко крачки и цифрата пада до 1. Започвам да се смея.

Влизайки в самия Припят виждаме как от града не е останало много. Кооперациите са скрити зад високи дървета, сякаш си в балканска джунгла. Тишината е зловеща. Влизам в една от десетките изоставени сгради. В този момент чувам как гидът започва да крещи, за да се върна, защото радиацията вътре е много по-силна и е опасно. Съгласявам се, но се бавя максимално, за да направя хубави кадри. Все пак съм подписал декларация, че единствено аз нося отговорност за действията си.

• 

• 

Известното виенско колело

Стигаме до парка на градчето, където преди десетилетия тук е огласяно от десетки детски гласове. Сега е тихо. Говори единствено гидът. Минаваме през известните блъскащи колички и виенското колело, разбира се. Тук водачът ни избързва, взима дозиметърът и се насочва към една от кабинките. Иска да отидем до него, а устройството отново започва да пищи. Цифрата достига над 40.3. Това е смъртоносна цифра! Всички са в шок, а аз пак се усмихвам. Този път гидът не издържа и ме пита защо се смея.

Споделих му мислите си, че това е туристически капан. Твърде съмнително е само на две места да има такава радиация, колкото да шокират туристите и да оправдаят високата си такса. Разбира се, не отричам взривът и всичко случило се. Говоря конкретно за тези две места. Това го вбеси, но все пак запази добър тон и се усмихна, казвайки, че не е така.

Продължихме екскурзията с известната детска градина. Разрешиха ни да влезем. Тук наистина е зловещо. Десетки детски играчки, кукли, изоставени легълца… Стоят непокътнати от 33 години. Спазвам указанията и не докосвам нищо, разхождам се из стаите и етажите, отвсякъде капе, няколко капки попадат върху мен. Какво да се прави.

• 

• 

• 

Обяд до реактора

Върнахме се до самия четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Там се намира огромен комунистически стол, където обядвахме. Както са го правили и работниците в ЧАЕЦ преди години. Въпреки че на метри от нас е зловещото ядро, в стола радиация няма. По-скоро е незначителна. Най-гадното в цялата ситуация беше, че не можем да докосваме кученцата пред стола, било опасно. Аз обожавам кучета и наистиня е гадно, когато те се въртят около теб. Някои все пак не издържат и се заиграват с едно. В този момент всички кученца се насочват и започват да си играят. Личи си, че са жадни за любов и ласки.

Прочети още: Пътуване до Чернобил – 33 години след катастрофалната авария

Разходката ни продължава до едно тайно за възхода си време – станция с огромни антени. Това е радиолокационна станция „Дъга“, чрез която СССР са засичали ракетите и подслушвали Западна Европа. Повече за станцията ще прочетете в отделен материал.

Пеещите фонтани

Вечерта ни продължи в центъра на Киев. След като вечеряхме бяхме привлечени от музиката на Майдана. Из целия площад имаше хиляди хора, всички усмихнати, смеещи се, позиращи за селфи. Булевардът отцепен, за да се забавляват хората.

Точно в 22:00 часа полицията пусна движението. Забавлението продължи около множеството фонтани. От няколко уредби звучеше музика, а водата танцуваше в такт. Огнено шоу и твърде високо издигаща се вода, цветове, смехове и радостни възклицания… задучих се дали наистина съм в Киев, при това на Майдана, където преди години се лееше кръв. Мнозина ме предупреждаваха да не ходя в Украйна, защото е опасно. Радвам се, че не ги послушах.

Круиз по Днепър

В последния ни ден в Киев се разделихме на групи. Едните отидохме до брега да Днепър. По традиция и тук се качих на корабче и се порадвах на гледката към града, докато краткият круиз ни показваше местата, които сме посетили по-рано. Жегата беше изкарала стотици киевчани по плажовете на реката.

От корабчето можехме да видим основните забележителности на украинската столица от различен ъгъл. Градът изглеждаше още по-красив и модерен.

Слизайки от кораба видяхме, че имаме съвсем малко време, за да отидем до хотела за багажа и да се насочим към гарата. Въпреки това много исках да видя катедралата Света София. За съжаление се издига високо над Днепър, а дълги опашки се виеха пред фуникуляра, който те качва до горе. Все пак намерихме път през градска горичка, който беше изключително стръмен, но пък кратък. След 3 минути катерене и няколко “опарвания” от коприва, бях пред оградата към арт уличката до катедралата. Прескочихме и замръзнахме, за да разгледаме в детайли уникалната архитектура на “Света София”.

• 

• 

Погледнах към часовника и се върнах в реалността. Нямахме никакво време. Бързо се ориентирахме към Майдана, където е най-близката станция на метрото. То те спасява от трафика, но дълбоките станции, до които слизаш и се качваш, ти помагат да закъснееш. Все пак навреме стигнахме до хотела, взехме багажа и тръгнахме към гарата. Тя е на 300 метра, което си е плюс.

Кошмарната гара

Трябваше да намерим касата на малкото влакче, което вози до терминал D. Точно намерихме касата и… тя затвори. Предстоеше цял час почивка. Ужас! Ние нямахме такова време. Видяхме, че я замества друга каса, която търсихме над 15 минути. Никой от служителите на гарата не знае английски, нито ни обръщаше внимание. Страхотно отношение. Все пак разбрахме, че касата е в другата част на гарата.

Всъщност гарата се дели на две части, разделени от десетки перони. Едната е стара и автентична, а другата доста по-модерна. Там работеше единствената каса, продаваща билети за влакчето. С тичане стигнахме, защото оставаше около 15 минути до потеглянето на влака. Отново изненада. Опашката не се движи, оказа се, че софтуерът е забил и пишат билети на ръка. Отнема около 3 минути на билет, който бавно се изрязва. Докато дойде нашият ред, влакът ще се върне на гарата сигурно. Жената на касата си пишеше бавно, казвайки, че нищо повече не може да направи. Ако не се качим на влакчето, изпускаме самолета. Следващият е след три дни, цената ще е доста солена, още няколко нощувки….

Все пак разбираме, че наблизо има скай бус. Качваме се и осъзнаваме, че цената е с 20 гривни по-висока, въпреки че е по-бавен. За съжаление сме свършили с гривните и не ни достигат 7 гривни, което е около 50 стотинки. С карта не можем да платим. Започваме хем да се нервираме, хем да се смеем. Как заради някакви стотинки ще си останем в Киев.

Връщаме се отново в гарата, опашката е още по-голяма, а женицата все така бавно си пише. Решавам да тръгна към перона, ако имам късмет да срещна някой, който си продава билетите, да ги купя.

Спасението е в технологиите

Изненадващо виждам до входа на перона автомат за билети, работещ само с карта. Направо бонус от лотарията. Изваждам си картата от портфейла, купувам билетите и полицаи ми отваря да премина, но няма как, трябва да се върна до касата, където са останалите, за да им кажа, че съм купил. Имам 4 минути да пребягам 300 метра, за да им кажа, след което да се върна заедно с тях и да се качим.

Звучи нелепо и като добавим, че съм с раница, яке и бутилка вода в ръцете… Започвам да тичам, сякаш от скоростта ми зависи живота. По пътя хвърлям водата. Стигайки започвам да крещя, че съм напазарувал билети, останалите започват да тичат. Хората на опашката разбрали-неразбрали също тичат зад мен. Отстрани може да съм изглеждал като крадец на чанти с толкова много „последователи“.

Важното е, че успяхме да се качим в последните секунди. Нямаше места, но се настанихме на земята, докато пулсът ни се върне към нормалното. Успяхме да стигнем до терминал D, да се качим на шатъла, който ни стоварва на терминал F, минахме проверка и ето ни в самолета, където в момента пиша пътеписа.

Приключението Украйна приключи. Това бяха доста откачени пет дни, през които преминахме хиляди километри, спахме малко, но видяхме много. Препоръчвам ви да посетите Украйна, но вземете повече гривни с вас, дебитните и кредитните карти не винаги ще ви спасят. И се подгответе предварително с билетите. Тук светът е друг.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.