Киев, Лвов и Чернобил – 5 дни приключения в Украйна

Украинските железници

Пътуването беше над 5 часа, а влакът… влакът беше страхотен. Модерен, тих, чист и удобен. Нали Украйна е изпаднала страна? Седалките бяха с нужното пространство за всеки, практични масички за храна и лаптоп, отделение за багаж, врати, отварящи се с бутон, бар и стюард. Освен това контакти под всяка седалка и интернет, който на моменти очаквано прекъсва. Супер, дано в близкото столитие и в България да има такива влакове.

• 

• 

Пристигнахме в Лвов около 23:00 часа. Изненадващо в града беше пълно с хора. При това млади хора. Знаехме, че не трябва да взимаме такси от гарата, защото е по-скъпо. Но все пак взехме. Таксито представляваше бусче и до хотела, което е около 3 километра, ни взе 200 гривни. Доста скъпичко. Другият вариант е Uber, взимат едва 60 гривни, но след 5 часа и нещо във влака, нищо нямаше значение. Този път имах късмет с хотела, беше доста по-скъп, но много по-хубав. Даже имаше прозорец, при това с яка гледка.

Тъй като Лвов е изключителво посещавана дестинация, нямаше много свободни стаи из хотелите и се пръснахме в различни. Моят беше в идеалния исторически център, а гледката ми беше една от многото катедрали. Взехме си душ и малко след полунощ излязохме на нощна разходка из града.

Чудихме се дали наистина сме в социалистическа Украйна. Всички заведения бяха отворени, по улиците пълно с млади хора, тук животът кипи.

Красивият Лвов

На сутринта, след няколко часа сън, беше време за среща отблизо с Лвов. Винаги съм казвал, че Будапеща е моят град, но унгарската столица вече има голям конкурент. След Виена, разбира се. Седнахме в малко заведение, скрито в тунелче, за да избегнем тълпите. Привлече ни интериорът, всичко беше направено от дърво, старинно, но и привлекателно. Поръчахме си английска закуска, кафе и фреш. Храната беше страхотна и ни даде сила за много вървене. Предпочитам да обикалям градовете пеша, за да се потопя изцяло в местния дух.

Вървейки из уличките на Лвов, все повече се питах дали не съм в страна от Западна или Централна Европа. Нищо общо с Украйна. Никак не е случайно, че градът е включен в Списъка на ЮНЕСКО. Минахме през една от основните забележителности на града – операта. Последваха някои от многото катедрали в града. Успяват да привлекат вниманието на всички с архитектурата си. Въпреки, че Източното православие е основна религия в Украйна, в Лвов можеш да видиш повече католически катедрали. Има и арменска църква. Повече за всяка забележителност може да прочетете в отделен материал.

Лвов се слави като столица на кафето. Аз не съм фен на горещата ободрителна напитка, но напук изпих около 5. Наистина е страхотно. Кафенетата са изключителни, направени със стил и пазещи духа на Лвов. Във всяко от тях правят кафето по различен начин. Някои от нас заложиха на бирата, но съвети за нея не мога да дам, не съм й фен.

• 

• 

От птичи поглед

Решихме, че трябва да се качим и до най-високата точка на града – Високият замък. То замък няма, но стълби има в изобилие. Ще ви трябват поне 20 минути и сили да се качите, но не се стряйскате, не е страшно. Горе има останки от замък все пак, но основната атракция е върхът, където всеки си прави селфи, а Лвов е вечният фон.

• 

• 

След като и ние се снимахме, решихме да слезем по друг път. Добре че не сме се качили по него – стълбите са поне тройно повече. След 15 минути бяхме отново в забързания Лвов. Лутахме се из уличките му, накупихме сувенири и отново седнахме на поредното кафене. Но наистина е страхотно.

• 

• 

Стана време да се насочим отново към централната гара, за да се върнем в Киев. Изобщо не ми се тръгваше. Съжалявам, че толкова малко посветихме на Лвов, но някой ден ще се върна. С малко питане успяхме да разберем, че трябва да хванем трамвай номер 1. Тук английският не е фактор, руският също. Хората залагат на украински и не се интересуват дали го знаете. Дори в един от туристическите информационни центрове не знаеха английски.

Драма в трамвая

Качихме се в трамвая, беше доста малък и претъпкан. Успях да разбера украинките около мен какво са сготвили. Издаваше ги миризмата в косите. Търпи се. Почти. Тук се впечатлих как се поръчват билети. Ние бяхме в средата на вагона, а хората подаваха парите си на тези пред тях, те на други и така стигаха до ватмана. След малко по обратния маршрут идваха билетите.

Билетът е 5 гривни – около 35 стотинки. Реших и аз да подам пари – дадох 20 гривни на жената до мен, след секунди ми върнаха 15, но билет така и не дойде. Попитах за него, но никой не можеше да отговори, защото не разбираха какво питам. Казваха ми нещо на украински – нищо не разбрах. Но всяко действие си има противодействие. След малко видях как идват към мен 4 билета, взех ги, но преди да ги препредам, си откъснах един. Все пак съм го платил. И добре, че го направих. След малко се появи проверка – цивилна жена, показваща на всеки картата си. Спасих се от глобата.

Обратно към Киев

Трамваят спря на централната гара. Пак почти. На около 500 метра от нея, може би заради ремонта пред входа й. Намерихме на кой перон сме и по разписание влакът дойде. Предстоеше над 7-часово пътуване. Този път влакът заобикаляше повече. Умората все повече се засилва, но се оказа, че местата са ни до вагона с храната, което правеше пътуването още по-тегаво. Навсякъде миришеше на кренвирши, заради стотиците направени и изядени хотдози.

Пристигнахме в столицата на Украйна малко преди полунощ, добре че хотелът беше близо до гарата. Надявахме се стаите да са по-добри, все пак платихме повечко гривни. Изненада! Стаята ми бе на 26 етаж с гледка към цял Киев. Представяте ли си, имаше прозорец. Всъщност беше нещо като апартамент, но в соц стил. Все пак имаше и термо кана, но сякаш бяхме набори с нея. С микроволновата също. Поне гледката и леглото си заслужаваха. В украинската столица се плаща и туристическа такса.