Октомври е към своя край, а по всичко личи, че наближава един от последните топли уикенди. Това е напълно достатъчно, за да се отправим на еднодневна разходка. Този път се спрях на Лакатник – едно малко, но популярно местенце. Близостта до София е допълнителен плюс и го превръща като задължителна дестинация за еднодневна разходка.
Голяма част от гостите на Лакатник се отправят натам с влак. Имало някаква романтика да пътуваш с железниците… Или аз не съм романтик, но такава така и не усещам. От години не бях пътувал с влак в България, но бях приятно изненадан.
Влакът тръгва по разсписание, вътре е топло и сравнително чисто, има полицаи, които охраняват. И напук на всички клишета, вагоните са препълнени. След около час локомотивът спря на гара Лакатник, а ние се озовахме в подножието на един от най-красивите природни феномени у нас.
Лакатнишки скали
Лакатнишките скали се издигат на левия бряг на река Искър и са защитена местност. Отвестните стени са изградени от червени пясъчници и варовици и се виждат отдалеч.
Някои от тях се издигат на над 250 метра височина. Част са от природния парк „Врачански Балкан“.
Скалите над Лакатник са любимото място на алпинистите. През 1931 г. Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев за първи път в България използват алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали.
Разбира се, не само алпинисти могат да се качат върху скалите. До върха, където е паметникът на Септемврийци, водят обособени туристически пътеки, които са сравнително достъпни за всеки. Изкачването продължава около час, но гледката със сигурност си заслужава.
За съжаление контузия (от преди дни) ми попречи да се изкача до върха и стигнах почти до средата, но пък това си е причина да дойда отново и този път да стигна до върха.
Около пътеката са изградени наблюдателни площадки, от които може да запечатате феноменални кадри, изградени са и пейки и беседки, на които да се отмаря за кратко.
Карстов извор „Житолюб“
Всъщност това е началната точка за изкачването на лакатнишките скали. Изворът е сред най-големите карстови извори в България. От него извират водите на подземните реки Пробойница и Петренски дол и се вливат в Искър.
При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда, но през по-ранна есен е сравнително спокоен. Някои го определят и като малка река.
През 2008 година се провежда експедиция и в карстовия извор влиза Орлин Коков, който има за цел да картира подводната галерия. До тогава е ясно, че сифонът е запушен от голям камък.
Дължината на сифона се оказва цели 38 метра, а дълбочината 3 метра. Три метра е и видимостта на бистрата вода, благодарение на чистотата на скалата.
Пещера „Темната дупка“
Пещерата не е сред най-популярните, но е сред най-дългите в България. За съжаление не е превърната в туристически обект. Напротив. Изключително опасна е, препоръчвам да я посетите с опитен водач. Задължително е влизането с фенер, тъй като вътре е тотален мрак и рискувате здравето си още в първите няколко метра.
Пещерата се намира в Лакатнишките скали, точно над карстовия извор. Изкачването е лесно – между 5 и 10 минути, върви се по маркирани пътеки. Изследването на пещерата продължава и до днес. Представлява система от галерии, свързани помежду си.
Опасността се крие именно в сложния й лабиринт от галерии, водопади, сифони и подземни реки, в които може да пропаднете и никога повече да не излезете. В пещерата живеят различни същества, пригодени да живеят на пълен мрак. Именно тя е най-богатата на фауна у нас.
Как да стигнем до Лакатнишките скали?
Ако пътувате с автомобил, то просто следвайте табелите. Началото на маршрута е на самия автомобилен път.
Ако пътувате с влак, слезте на спирка Гара Лакатник. Продължете по посока високите скали. След около 10 минути ще стигнете до люлеещо се мостче над река Искър. След като преминете по него остава да пресечете автомобилния път.
В подножието на скалите има невероятен ресторант, където предлагат изключително вкусна домашна храна. Препоръчвам ви го, като ви съветвам да седнете на слизане от скалите. В противен случай рискувате изобщо да не качите.
Какво да видим още около Лакатник?
Ако разполагате с повече време и искате да обогатите разходката си, може да разгледате още няколко пещери.
Козарската пещера се намира в платото, където река Пробойница се влива в Искър. Входът се вижда трудно, тъй като се издига високо над реката. Защо Козарска ли? Отговорът е в маршрута – стръмен и труден. Пещерата е малка и едва ли би ви впечатлила.
Ръжишка пещера – тя е била дом на хора по време на желязната епоха. Сега е дом на прилепи в студените месеци. Намира се на 140м над река Искър и е дълга е 316 метра. Интересното при нея е, че сталактитните образувания сa по свода на пещерата, а не по стените й.
От гара Лакатник тръгва популярният маршрут, минаващ през село Миланово до хижа Пършевица. За да го минете ще са ви нужни 5-6 часа в посока.
С какво да съчетаем разходката до Лакатник? – По стъпките на Вазов: водопад Скакля и Вазовата екопътека
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
