Джакузи в планината – да се разхладим в гората край Железница

Горските джакузита край Железница от години предизвикват интерес у столичани. Всяка събота и неделя, когато времето го позволява, стотици ентусиасти се топват в тях. Това си е основателна причина в първия уикенд след падането на забраната за посещение на Витоша да се отправим към Железница.

Селото се намира на около 20 километра от София. Най-удобно е до там да се стигне с автомобил, но разбира се има възможност и с обществен транспорт. Вижте разписанието на автобуса, стигащ до селото ТУК.

Самите джакузита са на броени километри от Железница, като първата спирка са минералните извори, които са на малко повече от 2 километра от селото.

До изворите може да стигнете с автомобил, с мотор или пеша. От центъра на селото трябва да тръгнете по стръмната уличка надолу, има и табела.

Ако решите да се разходите пеша, ще ви отнеме между 60-80 минути. През цялото време трябва да се движите по пътя, който е вляво от малката рекичка.

В близост до минералните извори има изграден метален мост над реката. Мнозина ги посещават и през зимата, защото има малък закрит басейн, а температурата на водата през четирите сезона на годината е около 30 градуса.

Някои от местните наричат изворите „гьола“ и малко по-късно разбрах защо. Въпреки течащата минерална вода, която дори е лековита, мястото никак не е поддържано.

Видяхме дори хората да си перат дрехите, докато се къпят. Затова решихме да не отделяме време на изворите, а да продължим към горските джакузита.

Върнахме се отново по мостчето към пътя и започнахме да се чудим как да стигнем до тях. Тъй като това беше първата събота без забрана за посещение на Витоша, районът преливаше от жадни за разходка софиянци. Не беше трудно да попитаме, но се оказа трудно да разберем накъде да тръгнем. Не бяхме единствените, които се лутаха.

Правилният отговор научихме от… чужденец, който си следеше навигацията. И така тръгнахме след него. Оказа се, че трябва да преминем през рекичката, 300 метра по-надолу от мостчето за изворите.

Това се превърна в най-забавната част от нашата разходка. Тъй като нямаше мост, а и по-големи камъни, по които да минеш, трябваше да се мислят варианти. Не че реката беше дълбока, но все пак водата беше доста студена.

Намерихме импровизирано мостче – съборено дърво, което се оказа тънко и не толкова стабилно, та трябваше да намерим клони, които да послужат за патерица.

След като се премине рекичката настъпва истинският рай. Ако досега сме се движили по нещо, наподобяващо асфалтиран път, от който целите бяхме покрити с прахоляк заради големия трафик, то следваше горска пътека сред букови дървета.

И така, докато не стигнахме до „кръстопът“. Трябваше да изберем дали да продължим направо или наляво, което означаваше, че трябва да преминем през реката отново. Избрахме второто, като тук дори нямаше дърво и трябваше да подскачаме като жаби между камъните и да се надяваме да не цопнем. Някои от нас не издържаха на „изпитанието“.

Последва изключително стръмна горска пътека, а на върха й чужденецът, с когото вече се движим заедно, отново се свърза с цивилизацията и разбра, че сме тръгнали по грешен път. Това означаваше, че трябваше да се върнем надолу и отново да преминем рекичката. Верният път бил направо.

Върнахме се и продължихме по него. Само след 3-4 минути пътеката свърши до… реката, но няколко стотин метра по-нагоре. Тук поне имаше стабилно дърво, по което преминахме.

След още 5-6 минути вървене, най-накрая стигнахме до първото горско джакузи, което вече беше превзето от няколко компании.

Някои се бяха подготвили за пикник, като из въздуха се носеше аромат на пържоли, а други бяха отишли, за да се потопят в топлота вода.

Всъщност безплатните „спа центрове“ са направени от ентусиасти. Изградени са от камъни и цимент.

Създател на това джакузи е възрастен господин, който заварихме да чисти изкуственото корито от събралата се кал.

„От Железница с тази кофа съм носил цимент и съм го направил сам. Хората ме питат дали съм добре, ама вижте сега колко доволни има. Тук има и изворна вода, която обаче е студена. Затова я запуших и оставих в джакузито да се събира само минерална вода, която е топличка“, разказа ни надълго създателят на горското джакузи, когото хората наричали Професора.

Сам признава, че горните джакузите, които се намират на около 500 стотин метра от това, са много по-красиви, но пък се гордее с това, което е направил и продължава всяка седмица да се грижи за него.

„Във водата няма коронавирус, не се притеснявайте. Малко е мътна, но е минерална. Трябва само да стоим по-далеч един от друг“, казва ни професорът, чието име така и не разбираме. Имало много хора, които се казват Иван или Георги и предпочитал да се различава с титлата професор.

В самото джакузи така и не влязохме, защото не носихме бански, а и чистотата му не беше никак привлекателна. Все пак си имаше достатъчно хора, които се бяха потопили в него. Няма спор, че водата наистина е доста топла.

 

На десетина минути вървене по-нагоре се намират и другите джакузита, които наистина впечатляват с външния си вид. Измазани са много добре, но около и в тях буквално приливаше от хора и решихме, че са си твърде много и без нас и затова се върнахме по обратния път.

Съвет: Ако искате да се възползвате от безплатните спа процедури на спокойствие, тръгнете по-рано или ги посетете през делнични дни. Тогава почти няма никой и те ще бъдат изцяло за вас.

Ако сте с автомобил, донесете си и храна и си спретнете пикник край реката. Повечето хора си палят огън, така че и това е добра идея.

Преходът от Железница до джакузитата е около 90-120 минути, зависи от вашия ход. Ако искате да си спестите многото ходене, може да паркирате автомобила си в близост до минералните извори.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.

Прочети още:

• 8 места с минерални извори за Спа почивка и балнеолечение в България
• 14 идеи за еднодневна разходка край София
• Изкачване на Черни връх – покривът на Витоша
• Златните мостове – каменната река над София