От няколко месеца планирах разходка до Дивотинския манастир. Той е сред най-старите и красиви действащи манастири у нас. Сгушен в невероятната Люлин планина, той се намира на едва 25 км. от София и на няколко километра от село Дивотино. Той е православен мъжки манастир и е вписан като паметник на културата.
Манастирът носи името „Св. Троица“ и е построен през 1046 година. През 1382г., когато София е превзета от османските турци, манастирът бива разрушен. Въпреки това са останали няколко дървени части от иконостаса и стенописни икони. По време на петвековното робство е опожаряван още няколко пъти. През 1875г. е отново възстановен.
Сред честите му посетители е цар Фердинанд, заради което местните наричат Дивотинския манастир Царски. Тогава владетелят е подарил на тогавашната игуменка – майка Клавдия, две каляски.
Виж също: Голямобуковският манастир – единственият действащ в Странджа
Светата обител изиграва роля в освободителните борби. В Дивотинския манастир се е приютявал Васил Левски. Тук е имало и килийно училище.
Манастирът се състои от два храма – стария „Света Троица“ и новият – „Свети седемдесет апостоли„, както и жилищни и стопански постройки. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и купол. В нея се е съхранявала чудотворна икона на Св. Богородица.
На няколко метра от манастира има аязмо. Според послушник в манастира, водата е лекувита и помагала при очни проблеми.
Манастирът има и малко, но китно дворче, за което видимо се грижат много добре мъжете в братството. В Дивотинския манастир не се предлагат настаняване и храна.
Дивотинският манастир
Църквата „Св. Троица“
Как се стига до манастира?
Въпреки че манастирът е известен като Дивотински, той се намира сравнително далеч от село Дивотино. По-близо е до квартал Михайлово. Достъпен е с автомобил, но ви препоръчвам да се разходите до него пеша, както направих аз.
До Дивотинския манастир се стига от квартал Михайлово, надясно от главния път от Банкя. Има си табела, която ви отвежда по асфалтиран път. След километър се появява нова табела, сочеща да продължите наляво и до Светата обител остават още два километра.
Тук асфалтът започва все повече да се губи, минавате през борова горичка и излизате в застроено селище, където са издигнати няколко вили. Има отново импровизирана табела, която ви води по прясно асфалтиран път. След още километър ще стигнете до Дивотинския манастир.
Разбира се, има и по-кратка пътека, която трудно се намира, особено ако не знаеш къде е крайната цел.
До манастира може да стигнете с автомобил или да се разходите. Може да оставите автомобила си в кв. Михайлово или в Банкя. Разбира се, може да се стигне и с градския транспорт, ако сте от София. От спирката на метростанция „Сливница“ тръгва автобус №48, който ще ви отведе до разклона на кв. Михайлово, точно до табелата за манастира. Разписанието му може да видите ТУК.
От спирката на метростанция „Люлин“ може да хванете автобус №42, който ще ви отведе до центъра на Банкя. Разписанието му може да видите ТУК. Билетът и за двата автобуса е 1,60лв., а ако имате карта за цялата градска мрежа на София, няма нужда да си купувате билет.
Как стигнах аз?
Реших да направя преход от центъра на Банкя до Дивотинския манастир, като информацията, която открих в интернет беше доста провиворечива. Оказа се, че центърът на Банкя не е най-подходящото място за начало на прехода.
Тъй като беше делничен ден и повечето хора от обкръжението ми работят, реших да се разходя сам. Още повече, че през следващите дни от седмицата се очертаваше да вали.
Рано сутринта пристигнах в Банкя, като със себе си взех единствено бутилка вода, преносима батерия за телефон и фотоапарат. Разполагах с по-малко от 5 часа, за да отида и да се върна, преди да е започнало да вали. Оказа се, че нямам дъждобран и затова взех чадър, като се надявах да не ми потрябва. Все пак не си се представях с чадър в планината.
Прочети още: Гигинският манастир – още една идея за уикенд разходка
Досега не ми се беше налагало да стигам до квартал Михайлово и не обърнах внимание, че от центъра на Банкя са си повече от 3 километра, при това се върви все по нанагорнище. Изгубих около половин час да изкачвам жилищен квартал и да се пазя от бързащите автомобили… Напълно ненужно упражнение, защото все пак се бях настроил за разходка сред природата.
След като подминах стопанството на квартал Михайлово, видях табела, показваща, че трябва да продължа надясно, а до манастира, както вече написах, остават 3 километра. Пътят си беше асфалтиран и тръгнах по него.
Още от първите метри усещаш, че си в планината, въпреки че зад теб се виждат къщички. По пътя не видях друг заблуден като мен да върви, но си имаше необичаен автомобилен трафик. След като стигнах до втората табела, поех наляво. Асфалтът и поляните останаха зад гърба ми. Следваше нещо на бивш асфалтов участък, обгърнат от двете страни от гъста растителност.
Пътят преминава и през борова горичка, а след това излизате в застроена местност. Там е третата табела, показваща, че трябва да продължите надясно. Следва еднолентов път, който видимо е асфалтиран скоро.
Виж също: Копривщица – Възрожденска приказка и град на герои
Докато вървях срещнах две дами, които също се бяха запътили на разходка до Дивотинския манастир. По пътя се откриват невероятни гледки и осъзнах колко много подценяваме Люлин планина.
След общо 90 минути вървене стигнах до Дивотинския манастир. На живо се оказа много по-красив, отколкото е на снимките в интернет. Видимо монасите се грижат много добре за светата обител.
Оказа се, че и в този момент се извършват ремонтни дейности в двора на манастира и в самата църква. Въпреки това я отключиха, за да запаля свещ.
В самия манастир останах едва няколко минути, колкото да разгледам църквата, двора на обителта и да си налея вода от аязмото. Все пак се състезавах с предстоящия дъжд, а и трябва да се съобразяваме с монасите, за които Дивотинския манастир си е дом. Така или иначе там не се предлагат храна и напитки.
Виж също: Пещерата и гробът на Св. Иван Рилски – защо задължително да ги посетим?
На връщане успях да си съкратя пътя и времето значително. След като стигнах и подминах застроената местност реших да не влизам в боровата горичка, а да се спусна надолу по поляната. Оказа се, че така пътят се съкращава поне двойно.
Из Люлин планина
Квартал Михайлово се виждаше в цялата си прелест, пред мен гора нямаше, както и вариант, в който бих объркал пътя, да не говорим за губене. Докато слизах по хълмистата поляна, попаднах и на пътеката, която води към Дивотинския манастир. Ще е хубаво местната власт да се постарае и да я обозначи. Убеден съм, че няма да са малко хората, които ще искат да се разходят по нея, за да стигнат до манастира.
Успях да изпреваря поройния дъжд, който заваля буквално минути след като си се прибрах в София. Аз останах доволен, че успях да се възползвам от дупката в прогнозата и за около 3 часа стигнах от центъра на Банкя до Дивотинския манастир и обратно. В случая все пак бях сам, което спомогна да се движа една идея по-бързо.
Ако и вие се чудите какво да правите през уикенда, заложете на разходка до Дивотинския манастир. Заслужава си!
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
