Малко преди Коледа се замислих, че нямам още никакви планове за Нова година. Посрещнах 2022г. в Будва, край брега на Адриатическо море и осъзнах, че всъщност не е зле да си превърна в традиция посрещането на Нова година в различна държава.
Тъй като нямах никакви планове и подготовка, реших да заложа на нещо по-скоро приключенско – да излетя на 31 декември и да се върна на 1 януари. Осъзнавайки че остават броени дни, а и става въпрос за Нова година, се съмнявах, че ще успея да намеря сравнително евтини билети, при това за два полета в рамките на 24 часа и то за място, на което да не съм бил.
Разрових се в търсачките на двете нискотарифни авиокомпании – Ryanair и Wizzair, проверих всички възможни дестинации за тези дати. Wizzair предложи единствено Брюксел, а Ryanair се оказа по-щедър и предложи Дъблин, като полетите в двете посоки струваха около 80 лева общо на човек. Така беше определена дестинацията за Нова година. Бърза проверка показа, че столицата на Ирландия е сред най-добрите градове за посрещане на Нова година в Европа, което ме зарадва допълнително.
Определено идеята на това кратко пътуване беше да бъде приключенско, без предварителна подготовка и без никакъв багаж. Каквото стане.
31 декември
Сутринта се насочихме към Букурещ, откъдето беше полетът ни. Преди да тръгнем видяхме все пак прогнозата – очаквано даваше да вали. Отлетяхме малко след 12:30 часа и четири часа по-късно вече бяхме на острова. На път за румънската столица видях възможностите за трансфер до центъра на Дъблин. Харесах си компанията AirCoach, които извозват от летището до центъра на града, като билетът за автобуса е 7 евро, а двупосочният едва 9 евро.
Реших да купя билети, когато кацнем, защото те са за определен час, а по празниците и стачките на Ryanair можеше да има закъснение. Такова нямаше, но когато кацнахме приложението не даде да взема билети за следващия автобус, а за този след час и половина. Затова взехме билети от касата на компанията, която е точно пред терминала. На място билетът е с едно евро по-скъп – 8 евро на човек.
В Ирландия движението е обратно на нашето, а контактите са британски, така че е добре да си носите преходник. В Ирландия се слагат колани и в автобусите.
Виж също: Какво да видим и правим в Будва за един ден
30 минути по-късно вече бяхме на O’Connell Bridge. Тъй като беше следобед решихме да хапнем нещо набързо. Тази (вече миналата) година стартирах своя традиция да опитвам KFC във всяка държава, която посетя и да ги оценявам… за себе си. Не че иначе биха се трогнали и променили нещо. Това беше и първото разочарование в Ирландия. Поръчах си меню, съдържащо бургер, пилешко бутче и крилца, както и боб… Не че обичам, но е включен във всяко меню. Ирландски боб не опитах, вместо него дадоха отвратителен сос, който се бореше за приза с бургера, месото беше изключително мазно. Както и да е, Нова година е!
Започнахме разходката си по пешеходната улица O’Connell. Часът беше около 15:30 местно време, но навън вече ставаше тъмно. Беше ясно, че няма да обикаляме местните забележителности, но поне да посетим дестилерията на „Джеймисън“ и пивоварната „Гинес“. Ще е грехота да сме в Дъблин и да не опитаме уиски и известната им бира. Затова разходката ни продължи в посока на старата дестилерия.
Тук е била бившата фабрика, основана от Джон Джеймисън, а днес е по-скоро музей, в който има бар. Решихме този път да не обикаляме и на двете места с туристите, за да разглеждаме бъчви и да научим как се приготвя и отлежава, а по-скоро да опитаме. Другото ще остане за следващия път, когато сме по-типични туристи.
Поръчахме си по едно малко уиски. Нямам претенцията, че разбирам от алкохол, но това уиски се оказа много по-силно и няма нищо общо с това, което съм опитвал в България. Цената на малкото уиски е около 7 евро.
Виж също: Защо да посетим Мадрид през декември?
След като разгледаме дестилерията като клиенти се насочихме към известната пивоварна. Намира се от другата страна на реката, на около 20-ина минути пеша. От любопитство по пътя влязохме в Лидл, за да сравним цените. Без изненада и там е по-евтино, отколкото в България.
Предварително бях проверил, че всички групи с турове за пивоварната на „Гинес“ са разпродадени и нямаше места. Разходката струва около 30 евро и завършва с чаша бира на последния етаж, откъдето се открива невероятна гледка към града. Все пак решихме да се разходим, за да я видим, пък може и да имаме късмет. Такъв нямахме и единствено видяхме сградата и табелите, както и файтоните с коне, чакащи туристи. Разходката върху файтон струва 100 евро за час.
Решихме да се върнем отново на любимата ни вече централна улица O’Connell, където животът кипеше и все повече хора бяха навън. Направи ни впечатление, че веригите за бързо хранене са на особена почит и пред всички има дълги опашки.
Гледането на филм и слушането на музика в самолета оказаха влияние и трябваше да намерим място, на което да заредим телефоните. Както стана ясно, пътуваме без багаж и не си носим дори външни батерии. Влязохме в няколко заведения и кафенета, но никъде не намерихме контакти. Докато вървяхме по улицата, видяхме в спрелия на спирката до нас автобус, че има възможност за зареждане на телефони. Качихме се, но се оказа, че не можем да си купим билет с карта, а само кеш, при това трябва точна сума. В нас имахме едва 10 евро, защото винаги плащам навсякъде с карта.
Виж също: Моят опит с BlaBlaCar и защо предпочитам споделеното пътуване в Европа
Платихме ги, качихме се на втория етаж отпред и така хем щяхме да си заредим телефоните, хем да се разходим безцелно из града. Дори не проверихме маршрута на автобуса, но видимо се отдалечаваше от града. Не след дълго разбрахме, че това не е нашият автобус, бяхме на повече от 10 километра от центъра, а той нямаше намерение да обърне и да ни върне.
Когато слязохме, вече бяхме извън града. Проверих кой автобус ще може да ни откара до центъра, но шофьорът на първия отказа да ни качи. Не можело да си платим нито с карта, нито кеш. Единствено с магнитна карта за транспорта в Дъблин, каквато очевидно нямахме. Изчакахме 15 минути, за дойде следващият автобус. Ако и той откажеше да ни качи, трябваше да си викнем такси и това щеше да е най-скъпото ни зареждане на телефони. Все пак вторият шофьор не направи проблем като първия и ни качи, вземайки ни последните налични евро.
Часът беше малко преди 22:00 местно време и се очакваше всеки момент да завалят поздравления, тъй като в България настъпваше 2023 година. Седнахме в едно от първите заведения, които видяхме, за да вечеряме. За щастие нямаше никакви проблеми и не беше нужна резервация. Тук храната вече ни хареса.
След това се насочихме към Essex Street East, където са най-атрактивните пъбове, като целта ни беше един от символите на Дъблин – Temple Bar, чиято външна коледна украса привличаше хиляди за снимки. Вътре беше страшна блъсканица, но все пак успяхме да си намерим място, делейки една малка масичка с друга компания, но все пак е Нова година. В бара си изкарахме чудесно, въпреки многото хора, като отново заложихме на „Джеймисън“.
1 януари
Наближаваше полунощ и излязохме, за да наблюдаваме шоуто с фойерверки. Пред бара се беше разразил страшен купон. Няколко мигранти от Изтока бяха извадили колона на прозореца и се чувстваха като звезди, докато десетки танцуваха и се веселяха на улицата под тях. 
Насочихме се към вече познатия O’Connell Bridge. По пътя попитахме една полицайка кое е най-доброто място за наблюдение на зарята, но отговорът й ни попари малко. Тя твърдеше, че шоуто е отменено. Подложих под съмнение казаното от нея, защото не виждах причина. Не валеше, а и тук е Ирландия, вали постоянно, няма рестрикции заради вируса, улиците и мостовете над реката бяха препълнени от хиляди души. Все пак отидохме на моста, където всички отброяваха от 10 до 1 с телефон в ръка, очаквайки невероятното шоу с фойерверки… Е такова наистина нямаше. В далечината беше пусната символично малка заря, но тя беше твърде жалка, за да й обърне някой внимание. 
Местните също бяха много разочаровани, но все пак е Нова година и започнаха сами да пеят и танцуват. Всъщност новогодишна програма има, недалеч от мястото, на което бяхме, се намира фестивалното селище. Там имаше новогодишен концерт на местни звезди, за който се продаваха билети онлайн. Бяха по около 30 евро, но решихме да си ги спестим… звездите, не парите.
Виж също: Защо да посетим Гданск – забележителности и съвети
Затова се върнахме на Essex Street East и този път влязохме в няколко различни пъба. Всички бяха претъпкани, но все пак намерихме място, за да опитаме най-накрая от световноизвестната им бира „Гинес“. Малко беше горчива за моя вкус, но така или иначе бирата не е сред любимите ми напитки.
Обикаляйки баровете откарахме до малко след 2:00 часа сутирнта, когато отидохме да си хванем автобуса до летището. Този път бях купил билети онлайн и нямаше да имаме проблеми. Полетът ни за Букурещ беше в 6:30 часа, но нямахме никакви сили. За няколко часа бяхме извървели над 35 хиляди крачки, допълнени с над 30 безсъние.
Помислихме си, че на летището няма да има много пътници, защото все пак е 1 януари, но се оказа, че обратно на логиката сякаш всички са решили да пътуват. Намерихме си място, където да поспим за час и половина, докато стане време за полета ни. Четири часа по-късно отново бяхме на летището в Букурещ, от което тръгнахме 24 часа по-рано.
Заслужава ли си?
Едва ли са много хората, които биха си причинили нещо подобно и напълно ги разбирам. Сигурно времето във въздуха и в това на легищата беше повече от това в центъра на Дъблин. Аз самият се ядосвах на себе си защо не съм запазил Airbnb. Така щяхме да си починем и да можем да разгледаме града нормално. Но пък идеята беше в рамките на 24 часа да летим до място, където не сме били, да посрещнем новата година и да се върнем. Е, предизвикателството е изпълнено. Новогодишно шоу нямаше, но Дъблин ми хареса изключително много. Със сигурност скоро бих се върнал, но за повече време, а и да разгледам повече от страната, не само столицата.
Вие бихте ли си причинили подобно предизвикателство? Ще се радвам да отговорите в коментарите под публикацията.
Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.
