Отдавна планирах да посетя Карпатите в Румъния заради прочутото шосе Трансфагараш, като тайно се надявах да срещнем и мечки по пътя. Едва ли има някой, който да не е гледал клипове в TikTok и YouTube с тях. Първата неделя на месец май се отправихме към северната ни съседка.
Преминахме Дунав мост при Русе малко след 6 сутринта. Пътят към Карпатите беше приятен — плавни завои, зелени поля, стари селца и онова усещане, че пътуваш към нещо наистина специално.
Срещата с мечките — дивото на длан
Първата мечка видяхме след един остър завой, малко преди да навлезем в по-високите части на планината. Стоеше си спокойно край пътя, точно до една отбивка, сякаш чакаше някого. Или нещо. Движехме се бавно и тя изобщо не се притесни от колата — гледаше ни с някаква спокойна увереност, почти любопитство. Хората спират, отварят прозорците, хвърлят храна — това й е ежедневието. Малко след това видяхме второ мече – стоеше върху бетонното ограждение и просто наблюдаваше хората, които спираха на аварийки, за да го снимат.
Но когато малко по-нататък ни изненада трета мечка, този път с три мечата до нея, осъзнах, че това не е изключение — това е тяхната територия, а ние сме просто случайни пътници. Беше вълнуващо и тревожно едновременно — да бъдеш толкова близо до диво животно, без решетки, без зоопарк, без буфер между светове. Само пътят, борът и едно споделено мълчание. 
Трансфагараш: пътят, който си струва всяка метафора
Някъде около обяд стигнахме до началото на прочутия Трансфагараш. Очаквано — затворен. Табела с червени букви, бариера и ясното съобщение: “Drum închis” — пътят е затворен. Но дали някой истински пътешественик се отказва заради бариера?
Продължихме — с внимание, с уважение, но и с доза инат. Пътят се виеше нагоре, сякаш се катереше по небето. Снегът се появи изведнъж — първо на преспи край пътя, после цели бели килими по склоновете. На едно място трябваше да спрем — снегорин разчистваше огромна маса сняг, а ние стояхме в мълчание, заобиколени от тишината на планината и величието на природата. Небето беше сиво-синьо, върховете сякаш докосваха облаците, а долу се виждаха безкрайни долини, потънали в пролетна зеленина. Като прибавим и дъждът, който валече до преди минути. 
За съжаление нямаше как да продължим, защото шофьорът на снегорина ни каза, че и напред има затворени заради сняг участъци. Планирахме да стигнем до Сибиу, но това ще остане за някой друг път.
Трансфагараш не е просто път — той е приключение, легенда, картина. Дори затворен, дори заснежен, той разказва истории — за упоритост, за хора, които го строят през 70-те с цената на всичко, за автомобили, които го покоряват лятото, за мечки, които го пресичат като у дома си.
Обратно към юга
На връщане слънцето започна да се крие зад върховете, а ние, още под въздействието на преживяното, почти не говорехме. По лицата ни имаше онзи особен блясък, който остава след среща с нещо голямо, диво и красиво.
Карпатите са не просто планини. Те са спомен, който се врязва в паметта ти с миризмата на бор, със звука на снегорин в тишината и с очите на мечка, която те гледа без страх.
По пътя намерихме невероятно заведение, изградено само от дърво, с изключителна тераса.
И да — беше само един ден. Но понякога един ден стига, за да запомниш живота.
- Великден в Крайова: Цветен карнавал, музика и румънски чар
- Еднодневна зимна разходка до Синая и Кота 1400
- Непознатата Румъния: Баните на Херкулес, барелефа на Децебал, Дробета-Турну Северин и сръбска скара в Кладово
- До солната мина „Унирея“ в Сланик – приключения на 208 метра под земята
- Брашов – какво да видим и правим за един ден в най-красивия румънски град