Никозия и Ларнака – уикенд в Източен Кипър

Пътувайки отново към Ларнака си мислих, че където и да съм ходил, съм искал отново да се върна. Никозия е първата столица, а и град, в който искрено се надявам никога повече да не дойда. Тук освен мизерия, видимо опасни мигранти и заредени калашници, няма какво друго да се предложи.

Спомних си и как изглеждаше София преди няколко години, когато беше силната мигрантска вълна. Беше страшно, но в Никозия е отвратително, поне за мен.

В Ларнака нямаше и помен от бурята, посрещна ни слънце и високи температури.

След като автобусът ни стовари на централната спирка се отправихме към хотела. Беше страхотно местенце, на две минути от плажа, целият персонал бяха рускини. Бях запазил апартамент, който на живо се оказа доста по-хубав и по-голям. Имахме си и кухня с хладилник, печка, котлони и всичко необходимо, но така и не се наложи да ги използваме.

Цените на хотелите в Кипър през активния сезон, който е от май до октомври, са сравнително високи. Препоръчвам ви да си запазите стая няколко месеца по-рано. Аз платих по 78 евро на нощувка, но със сигурност има и по-ниски цени. Преди резервация винаги гледам оценките и коментарите на настанилите се преди мен. Локацията изиграва ключова роля.

След като се настанихме беше време да вземем хавлиите, джапанките и банските и да се топнем в соленото Средиземно море, което заобикаля Кипър. Централният плаж „Финикудес“ е точно до хотела, той е оценен със Син флаг. Дълъг е половин километър, пясъкът му е фин и кафяв и за съжаление веднага дочухме българска реч, а темата на разговара им беше подготовка на зимнина.

Вместо да слушаме с какво ще пълнят бурканите си като се върнат в България, решихме да влезем във водата. Цената на шезлонг и на чадър е по 2.50 евро. Ако сте двама души и искате да ползвате шезлонг и чадър, значи ще платите 7.50 общо.

Силно впечатление направи, че в първите около 50 метра морето е изключително плитко. Чак се уморяваш да вървиш във водата, докато морето започне да те скрива. Водата е изключително чиста, виждаш как малките рибки плуват.

След сравнително краткия плаж, който така и не ми е по вкуса, предпочитам да обикалям из града, се върнахме в хотела. Решихме да се разходим по плажния булевард Атина авеню, обграден от палми. От едната му страна е плажът „Финикудес“, а от другата са десетки ресторанти, таверни и кафенета. Всички те предлагат пресни средиземноморски специалитети.

В края на Атина авеню се намира крепостта на Ларнака, а зад нея е градската джамия, която е сравнително малка.

Двете постройки се виждат от морето. За съжаление крепостта беше затворена. След като ги заобиколихме се появи нова крайбрежна алея. Този път големите ресторанти и таверни бяха заменени от по-малки, които се редуваха с типични малки къщички, в които живеят местните жители.

Избрахме едно малко ресторантче, чиито маси преливаха от хора. Или цените са ниски, или храната е вкусна. Оказа се, че е коктейл от двете. След дълго чакане дойде порцията ми сувлаки – свински шишчета, сервирани с пресни пържени картофи и салата от домашни краставици и домати. Всукът напомняше познатия от детството на село. Поне храната им е качествена, а свинското месо си беше доста сочно и вкусно. Порцията струва 8.50 евро.

След вечеря се потопихме в нощна Ларнака по малките улички. Навсякъде кипи живот, таверните са препълнени. Недалеч от крепостта се намира църквата „Свети Лазар“, изградена върху гробницата на светеца, в която се намира саркофаг с негови останки.

По план трябваше вторият ни ден да бъде посветен на най-известния курорт в Кипър Агия Напа, популярен с невероятните си плажове. Това означаваше да обиколим 3 града за 48 часа и да бързаме, без да успеем да се потопим в местния дух.

Агия Напа отпадна от плановете за деня, а оставащото денонощие ще бъде посветено на Ларнака.

Все пак за тези, които искат да стигнат до Агия Напа от Ларнака, може да хванете автобус на централната спирка „Финикудес“. Еднопосочен билет струва 4 евро, а еднодневен 7 евро.

Така или иначе бяхме готови за плаж, затова се отправихме за втората си баня в Средиземно море за това лято. Водата отново беше плитка в първите 50-ина метра. Отново заплатихме таксите за шезлонг и чадър и отново дочухме българска реч.

Въпреки че е малко след средата на септември, градусите тук са над 30, като прибавим и влажността, в ранните часове на следобеда е трудно да се издържа по улиците. Затова обядвахме и се спасихме от жегата за кратко на климатик в хотела.

Късният следобед и вечерта посветихме на разходки из другата част на Ларнака. За съжаление броени минути ни попречиха да влезем в крепостта и в този ден. Отворена е до 16:30 часа.

Разходихме се из яхтеното пристанище „Марина Ларнака“, откъдето потеглят еднодневни или едночасови круизи. Последните започват от 12 евро, като цената скача спрямо продължителността и екстрите, предлагани на борда. Пристанището се намира близо до Бейрут и Тел Авив и местните богаташи могат да плават до Ларнака за вечеря или разходка.

В Ларнака има и рибарско пристанище, където са акостирали десетки малки лодки на местните рибари. Те са заредени с дълги мрежи, с които успяват да осигурят менютата на местните ресторанти. То е по-малко от яхтеното пристанище и се намира на малко повече от километър от него.

Недалеч от рибарското пристанище се намира плажът „Кастела“, който също е отличен със Син флаг. Подобен е на „Финикудес“, цените и пясъкът са същите.

От различните плажове се наблюдават самолетите, които правят обратен завой над морето, за да кацнат на пистата на най-натовареното летище в Кипър – това в Ларнака. В силния сезон буквално на всеки 2 минути каца самолет.

Кипър е кръстопът между Европа, Близкия изток и Африка. Най-добре кацащите самолети се наблюдават от плажа „Макензи“, който се намира недалеч от „Кастела“. Той е най-близо до летището и съответно самолетите летят най-ниско.

Трите плажа са свързани от крайбрежната алея, по която има много ресторанти, сладкарници и магазини. А край всяко заведение има по няколко котки, които впечатляват с размерите си и са винаги доволно нахранени с прясна рибка.

Сред забележителностите на Ларнака е соленото езеро, което се намира близо до летището. Солено е, защото се пълни с вода от Средиземно море. През зимния сезон става дом на хиляди фламинго, дошли, за да прекарат по-топла зима.

До него може да стигнете с кола, пеша или да наемете велосипед от Атина авеню. Има страхотен парк. От другата му страна се намира изключително свято за мюсюлманите място – Хала Султан Теке. След Мека и Медина това е третото най-свято място, защото тук е гробът на Ум Харам – дойката на пророка Мохамед. Изграден е комплекс, включващ джамия, минаре, мавзолей, гробище и жилищни постройки.

Вторият ни ден в Ларнака приключи на плажа Макензи, където наблюдавахме малките и големи самолети, които кацаха на пистата. Беше време за вечеря, а след нея за последно обиколихме малките улички около Атина авеню, накупихме сувенири и подаръци.

На следващия ден алармата звънна отново доста рано, в 5:00 часа. Трябваше да подготвим багажа и да потеглим към летището. Преди това успяхме да се порадваме на изгрева от плажа „Финикудес“, където беше пълно с хора, дори миеха улицата и спирките.

Спазихме препоръката да бъдем два часа по-рано на летището, но това си беше грешка. Управата на аеропорта се е погрижила всички да минават много бързо, поставяйки терминали за самопроверка на документите.

Така приключи кратката 48-часова разходка в Източен Кипър. Не успяхме да видим Агия Напа, но пък се разочаровахме от Никозия. И все пак не съжалявам. Пред мен оживяха думите на Хемингуей – всичко, което е далече от морето, е провинция. Без значение дали официално е столица.

. Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.