Кипър е сред най-достъпните дестинации за българите. Цените на самолетните билети конкурират тези на автобусите от София до Бургас, а понякога са и двойно по-евтини. За първи път стъпих на острова преди малко повече от година. В средата на юни 2018г. прекарахме седмица в града на Афродита – Пафос. Тогава пътуването беше малко по-различно от традиционните за мен, по-скоро почивка. 

Тази година отново решихме да посетим средиземноморския остров, но да разгледаме източната му част, като разполагахме с едва уикенд. Крайната цел бяха Ларнака и най-красивият курорт Агия Напа, До който така и не стигнахме. 

Денят започна в 3:00 часа сутринта, когато звънна първата аларма. Час по-късно бях в таксито, което като се замисля ми взе повече пари, отколкото струваше полетът до Ларнака.

кипър-високо
Кипър от самолета

Самолетът излетя точно в 6:00 часа сутринта, а след по-малко от два часа вече вдишвахме от горещия септемврийски въздух. Градусите се доближаваха до 30. 

летището-ларнака
летище Ларнака

Плановете ни за уикенда обезмислиха наемането на кола, а движението в лявата лента допринесе за решението да се възползваме от услугите на обществения транспорт.

От летището до централната спирка на Ларнака се стига с автобус №245, а цената на билета е 1.50 евро. Купува се от шофьора.

След 20 минути бяхме на централната спирка, която се намира на плажния булевард Атина авеню и на две минути от хотела. До настаняването оставаха часове, а жегата беше убийствена. Видяхме че предлагат фрапета и веднаха се наредихме. За 2 евро добре бяха напълнили чашите.

Ларнака-кипър
Централната автобусна спирка в Ларнака

Докато се разхлаждахме с тях спря автобус, пътуващ към столицата Никозия. Без много да му мислим вече бяхме на опашката за качване, въпреки че градът не беше в плановете ни. Еднопосочен билет струва 4 евро, а дневен – 7 евро. Автобусът беше добре климатизиран, което е повече от добре. Направи ни впечатление, че в автобуса бяхме около петима бели (европейци), останалите бяха чернокожи, араби, индийци… Чудиш се в страна от ЕС или в Близкия изток си. От друга страна пък Кипър е по-близо до Ливан, Сирия и Турция, отколкото до Европа. Но това е друга тема.

По пътя на нито една табела не видяхме да пише Никозия. Това е така, защото Никозия е международното име на кипърската столица. За местните градът се казва Лефкозия.

След час вече бяхме  на автогарата в Никозия, където положинието беше още по-зле. Чернокожите, арабите и индийците бяха превзели целия район. Не искам да се поставям на мястото на сама жена, особено вечер. Потърсихме тоалетна, а единствената беше под моста, на който е т.н. автогара. Самата тоалетна си беше една малка арабска държава.

автогара-никозия
Автогарата в Никозия

Около и в нея имаше само араби и индийци, които изглеждаха заплашително. Очаквахме всеки момент да ни нападнат и ограбят. За щастие това не си случи. Продължихме към стария град и границата със Северен (Турски) Кипър. Официално такава държава няма, но турците са превзели територията и я охраняват военни. 

Бях чувал и чел, че в турската част на Никозия е мизерно, но и в гръцката не беше кой знае колко чисто. Стари и разпадащи се постройки, боклуци навсякъде… След 10 минути вървене стигнахме до граничния пункт, първо през гръцкия пункт, после и през турския и ето ни в Северен Кипър. Малко е странно преминаването, но разлика има.

никозия-граница
Граничният пункт в Никозия

Веднага след “границата” започват типичните турски пазари, вече не чуваш гръцка, а турска реч. Тук се пазарува предимно с турски лири, но и евро не биха върнали.

Вървейки по уличките, сергиите прерастват в заведения, а турците те приканват с традиционното: “буйрум”. Прави впечатление, че огромни порции месо с пържени картофи и салата варират около 4-6 евро. Пообиколихме из малките улички, типично турска махала – мръсотия, викове, музика, раздърпани дрехи… 

турски-никозия
По уличките в турската част на Никозия
турски-кипър-никозия
Уличките са превзети от сергии

Не след дълго бяхме пред портите на най-известната забележителност в Никозия “Буюк хан”. Това е най-старият и голям отомански хан на острова. Преди години тук са отсядали пристигащите в града.

Буюк хан, Никозия
Буюк хан

Днес в двора на хана има заведения, където може да пийнете традиционни турски чай и кафе или да хапнете от местните специалитети. На втория етаж са разположени редица магазинчета за сувенири. 

буюк-хан-магазини
На втория етаж на Буюк хан може да си купите различни сувенири

На острова има много котки, а ние обожаваме котета и кучета, та тук започна нашето приключения с тях. Ще бъда искрен, въпреки че в случая това не е добре. Докато бяхме в хана към нас се доближи малко черно котенце с бели петънца. Беше наистина красиво и решихме да го погалим. Това се оказа грешка. В момента, в който котето усети допир, се чу пръцкане, последвало от неприятна миризма. Явно защитна реакция или е хапнало развален кебап. Успя да ни изгони. 

Продължихме към другата основна забележителност. Изключително красивия храм “Света София”, превърнат в джамията “Селимие”.

Вътре беше пълно с туристи, оставили обувките си отпред, но ние така и не влязохме. Смята се, че превръщането на тази църква в джамия е началото на съвременното турско нашествие.

джамията-селимие-
Джамията “Селимие”

Решихме да се разходим още малко по уличките на турската част на града, след което се насочихме към граничния пункт, но този път гръцките граничари провериха и багажа ни, търсейки цигари. Явно в турската част са доста по-евтини или по-скоро продават нелегално контрабандни. След като се убедиха, че сме скучни и нищо не крием, ни пожелаха приятен ден.

След като влязохме в гръцката част седнахме на едно кафе, част от световна верига, за да се разхладим, а и да заредим телефоните си. Важно е да спомена, че в Кипър контактите са английски и е хубаво да си вземете преходници още в България.

никозия-улици
По уличките на стария град на Никозия

В Никозия бяхме в понеделник, а в този ден музеите не работят. Единственият, който успяхме да разгледаме, защото беше отворен, но вътре нямаше никого, е

Музеят за история на кипърското монетосечене.

Музеят е създаден през 1995 г. и оттогава е единствен по рода си в Кипър. Голяма част от нумизматичната колекция е изложена в тази постоянна изложба.

Представяни са повече от 500 монети, разделени в девет хронологични периода (23 витрини). Те проследяват бурната история на Кипър, от първите монети, сечени на острова през VI век пр. н. е. до наши дни.

Ако посетите Никозия в друг ден от седмицата, може да разгледате Кипърския музей, Музеят на приказките и къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос.

крепостна стена Никозия
Крепостната стена на Никозия е сред забележителностите в града

Часовниците показваха вече, че 14:00 часа наближава, решихме да седнем и да хапнем някъде. До следващия автобус имаше едва 30 минути. Затова заложихме на бързата храна – гирос. Направи ми впечатление, че в гръцката част на Никозия цените са доста по-надути от другите градове. Обикновен гирус от заведение за бързо хранене струва 5.50 евро. За сравнение в Пафос или пък в Солун цените варират около 2 – 3 евро.

Остана ни малко време да си вземем сувенири, магнити и тръгнахме към “автогарата”. По пътя видяхме, че активно се строи и след година центърът на Никозия може би ще има малко по-европейски вид.

Оказа се, че качването в автобуса си е истинско приключение и само най-силните и наглите биха спечелили.

Дълга опашка от забулени мюсюлманки, чернокожи и индийци се извива до вратата на автобуса. Решихме да сме по-хитри и заобиколихме, за да влезем странично. Оказа се не толкова добра идея. Не искам да бъда расист, но беше доста гнусно да се буташ с понамирисващи араби и чернокожи, които видимо бяха и доста мръсни.

С друга малка група от европейци все пак се събрахме и успяхме да пробием с хитра атака “противниците” и да се качим. Другият вариант беше да чакаме още час, но предпочетохме да стигнем до хотела, а и слънцето в Никозия беше скрито от тъмни облаци.

В момента, в който се качихме в автобуса, заваля силно, появи се буря, чиято сила най-добре измерваха палмовите листа.

1 2

2 коментара

  1. Ужас, не очаквах да е такава мизерия в уж европейска столица, ама тези араби…

Write A Comment