Румъния е изключително подценявана дестинация, а за мен е истинско райско кътче. Затова се възползвам от всяка възможност да разгледам различни части от северната ни съседка. В края на юни се отправихме на дълъг уикенд в една не толкова популярна част на Румъния – района на пролома „Железни врата“ по река Дунав, който се смята за най-голямата клисура на Стария континент.
През тези три дни плавахме на круиз по Дунав между Румъния и Сърбия до барелефа на цар Децебал, посетихме Оршова, Байле Херкулане, Дробета – Турну Северин и сръбското градче Кладово. Отново пътувахме с Alexandra Travel, които успяват да изненадат приятно с не толкова популярни маршрути и нови дестинации.
По време на пътуването минахме няколко пъти над река Дунав, около която беше съсредоточена и нашата екскурзия. След като преминахме по Дунав мост, за да влезем в Румъния продължихме пътуването си на запад. Малко преди обяд подминахме градчето Дробета – Турну Северин, където бяха двете ни нощувки. Първата ни дестинация обаче беше градчето Оршова.
Железни врата
Малко след Дробета-Турне Северин се намира съоръжението Жезени врата, за което малцина са чували. През 60-те години на миналия век Румъния и Сърбия изграждат масивен шлюз, който превръща района в язовир, изграждат се ВЕЦ-ове и така се помага за контролиране на скоростта на реката.
Преди река Дунав да бъде преградена, търговските кораби, превозващи стоки, са се страхували да плават по бързеите на тесния участък на реката. След завършване на проекта за язовир, реката, преминаваща през Железни врата, се успокоява, а нивото на водата се покачва с цели 38 метра. Двата шлюза, разположени на повече от 80 км. един от друг, закотвят всеки край на Железни врата. За да бъде изграден проекта над 23 000 жители, живеещи по поречието на реката, е трябвало да бъдат презаселени, тъй като селищата им са останали под вода.
И до днес, за да преминат корабите през съоръжението, трябва да влязат в шлюз, където водата се покачва или спада, за да продължат плаването си.
Оршова и круиз по Дунав
В късния следобед пристигнахме в Оршова – малко градче, което се намира на брега на язовира „Железни врата“. Старата част на града е била потопена след изграждането на язовира, заради което е създаден нов град.
Интересен факт е, че в Средновековието Оршова е част от България, във втората половина на ХІV в. е в границите на Видинското царство, като българското му име е Орсово.
Там ни очакваше туристическо корабче, с което се отправихме на 3-часов круиз по Дунав. Докато вляво наблюдавахме величествените Кърпати в сръбската им част, то останахме приятно изненадани от гледката вдясно, където е Румъния.
Виж също: До солната мина „Унирея“ в Сланик – приключения на 208 метра под земята
Видяхме десетки невероятни къщи, изградени на брега, голяма част от тях с басейни и лодки. Някои от румънците практикуваха водни спортове като водни ски, каране на джет или се забавляваха в надуваеми банани, дърпани от скоростни лодки. Сякаш не си на Балканите. Нещо, което трудно би видял на българска територия.
След повече от час плаване в язовирната част на Дунав стигнахме до барелефа на цар Децебал. Тук реката е изключително тясна, но пък и дълбока – цели 120 метра.
С изобразяването на барелефа на Децебал са ангажирани 12 скулптори, които в периода 1994-2004 г. успяват да създадат невероятно произведение. Височината на барелефа е 42,9 м, а ширината е 31,6 м. Идеята за създаването му е на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган. Това е най-високата каменна скулптура в Европа и шестата най-висока статуя в света.
Срещу скулптурата се намира древна паметна плоча, от сръбската страна на дунавския бряг, известна като Траянова плоча, поставена от император Траян по случай завършването на строежа на Дунавския южен път.
Казаните
Точно до скулптурата се намират т.н. казани на река Дунав. Те са дълги около 9 км. На места реката се стеснява до 230 м, което затруднява навигацията. В сектора на казаните скоростта на водния поток надвишава 5 м/сек.
Те са разделени на големи и малки казани. Големите казани са с дължина около 4 км, попадайки между масивите Чукарул Маре (на румънска територия) и Велики Стръбак /Veliko Strbac/ (на сръбска). Дълбочината на водата достига до 80 м. В основата на варовиковата стена, която огражда казаните, има две кухини: пещерите Гура Пониковей и Ветерани.
Малките казани пък се простират на дължина от около 3,6 км, като са разположени между масивите Малкия чукар /Ciucarul Mic/ (Румъния) и Мали Стърбак /Mali Strbac/ (Сърбия). Тук дълбочината на водата достига до 100 м.
Тук корабчето направи обратен завой, а ние потеглихме обратно към Оршова. През това време ни беше сервиран и обядът – прясна дунавска риба или пилешко меню.
Дробета – Турну Северин
След разходката с корабче се отправихме обратно към Дробета-Турну Северин, за да се настаним в хотела. Отседнахме в хотел Continental, който е и най-добрият в града. Намира се край брега на Дунав, точно до входа на пешеходната улица в центъра на градчето.
Градът не е особено голям, в него живеят около 80 хиляди души, но пък е изключително подреден с поддържани зелени площи и паркове, страхотни фонтани и типична архитектура.
Тук се е намирало най-старото римско селище на територията на днешна Румъния, известно с дакийското име Дробета. Градът е основан от унгарския крал Ласло I. Тук е издигната кула, а до нея – стари казарми и затвор. Кулата е част от крепост, строена през XIII век, която дава и средновековното име на града – Турну Северин (от турн – кула). От 16 май 1972 г. градът официално се нарича с двойно име Дробета – Турну Северин, защото през III век се е наричал Северус Турн на името на император Септимий Север.
Виж също: Брашов – какво да видим и правим за един ден в най-красивия румънски град
След като се настанихме излязохме да се разходим и да опознаем центъра на градчето и да вечеряме, разбира се. Оказа се, че има невероятни заведения в това иначе малко градче.
Ден 2 – Байле Херкулане и Кладово
Сутринта започна със закуска в хотела, а след това продължихме към познатия път до Оршова, а оттам и към Байле Херкулане.
Това малко селище, което никой от нас не беше чувал преди това, се оказа истинско съкровище в полите на планината. Всъщност това е най-старият туристически спа курорт в северната ни съседка, който от години привлича румънците, но е останал непознат за нас, българите. Оказва се, че ние сме и първата група български туристи тук, но не и последната, тъй като Alexandra Travel превърнаха тази екскурзия в редовен маршрут за своите групи.
Байле Херкулане дължи своята популярност в северната ни съседка и заради Херкулес. Легендата разказва, че умореният Херкулес спрял в долината, за да се изкъпе и да си почине. Откритите каменни резби показват, че римските аристократи са превърнали града в римски център за отдих. Открити са шест статуи на Херкулес от това време. Бронзова реплика на една от тях, излята през 1874 г., стои като забележителност в центъра на града. 
Виж също: Уикенд в Румъния: Брашов и замъците в Бран и Синая
Благодарение на лечебните води, направените инвестиции и живописната природа, курортът се възражда, изграждат се много хотели и къщи за гости. В градчето има 16 термални извора с различни минерални характеристики. Успокояващите им ефекти все още се използват за много заболявания.
Разходихме се по главната улица на Бейле Херкулане, за да стигнем до статуята на Херкулес. Тя се намира в имперския исторически център, където може да видите няколко красиви сгради в имперски стил. Австрийската императрица Елизабет, известна като Сиси, е ходила в Байле Херкулан пет пъти. За нея градът е „най-красивият спа курорт на континента”.
От градчето тръгват множество екопътеки в планината, както е и вход към красивия Национален парк Cerna Valley Domogled, предлагащ уникална флора и фауна.
Музеят Băile Apollo (Băile Herculane)
Едва преди няколко години една от най-старите бани в Европа е отворена за туристи.
Съвременната история на баните на Аполон или на Херкулес започва през 18 век, когато Австрийската империя реновира и построява голяма част от сградите, които виждаме и днес. Тези бани са били използвани и по римско време, просто австрийците са построили сегашната сграда върху римската.
По време на войните с Османската империя баните са опожарени, а по-късно ремонтирани. В тях можем да видим 3 големи басейна и множество индивидуални кабини.
В централната зала се намира статуята на родилката, която е била издигната от римляните и взета от австрийците заедно с 6 други статуи, за да разкрасят залите.
Продължаваме разходката си към старите басейни. Въпреки че е минало много време, те все още изглеждат впечатляващо. Цветът на водата ги прави загадъчни, а високите тавани ви карат да мислите, че се намирате в дворец.
Индивидуалните басейни, използвани за спа процедури, носят имената на исторически личности, посетили баните.
Вижте тази публикация в Instagram.
След като разгледахме баните се разходихме и из съвременната част на градчето и седнахме на едно от местните кафенета.
Железни врата
В ранния следобед се отправихме отново към река Дунав, за да преминем през съоръжението Железни врата. Това е и граничен пункт, който разделя Румъния и Сърбия. Имахме късмет да наблюдаваме преминаването на кораб, който благодарение на инженерната мисъл слиза десетки метри надолу.
Кладово, Сърбия
След кратко чакане на границата вече бяхме на сръбска територия и се насочихме към граничния град Кладово, където имахме резервация за обяд.
Щеше да е грехота да сме на сръбската граница и да не си подарим малкото удоволствие, което доставя сръбската скара. По традиция сърбите ни показаха как се сервира шопската салата – с истински продукти и без да се спестява сирене. След това дойде ред на чаканата от всички плескавица, а за да е цяла картината в ресторанта имаше и жива музика и изпълнител, който поздрави всички с някои от най-известните песни в западната ни съседка.
След обяда се разходихме из центъра на малкото градче, след което посетихме и реновираната по европейски проект крепост „Фетислам“.
Крепостта се намира върху селище, наречено Новиград. С издигането на Фетислам е завършена турската отбранителна линия към Унгария и тази линия се състои от крепости в Смедерево, Кулич, Рам, Голубац и Фетислам. Последният се състои от две части: Малък и Голям град. Малкият град е издигнат около 1524 г. като отправна точка на турските нападения над Трансилвания.
Виж също: Един ден в Ниш – какво да видим и правим?
По време на австро-турските войни Малкият град придобива стратегическо значение, поради което около него е издигнат Големият град. По-късно около 1818 г. изградените от мръсотия укрепления са покрити с окачени стени. След последната реконструкция Фетислам е превърнат в артилерийски бастион. Целият комплекс на тази крепост е бил заобиколен от все още видим дълбок и широк ров, който се е пълнил с вода от ръкав на Дунав. Турският гарнизон остава до 1867 г., когато Фетислам е предаден на сръбския княз Михайло Обренович заедно с още шест града.
Изцяло реновинараната крепост беше открита преди няколко месеца, през месец април 2023г., от президента на Сърбия Александър Вучич и високопоставени представители на ЕС. Тъй като градчето не е туристическо ние със сигурност сме сред първите посетители на обновената забележителност.
Водният дворец в Дробета-Турну Северин
В късния следобед отново минахме границата и се върнахме в Дробета-Турну Северин. В този ден разполагахме с малко повече време и се разходихме до Водния дворец в града.
Кулата е построена през 1913 г. с идеята да захранва Турну Северин с вода. Той е висок 27 метра и е най-високата сграда в Дробета. Построен е в средновековен стил и е платен с кредит, взет от кметството от общинската и окръжна кредитна къща.
Конструкцията оцелява по време на двете световни войни без последствия за сградата. По време на Първата световна война замъкът е бил използван от германската армия като наблюдателен пункт.
Днес има асансьор, който ни отвежда до терасите, които пък откриват невероятна гледка към целия град, река Дунав и Сърбия.
По традиция вечерта завърши с разходка и вечеря в местен ресторант.
Ден 3
Крепост Дробета-Турну Северин
В последния ден посетихме и крепоста в Дробета -Турну Северин, която се намира в непосредствена близост до реката. Изградена е в средата на 13 век и е сред най-важните отбранителни укрепления във Влашко.Просъществува до 1524 г., когато е превзета и разрушен от турската армия.
Отново по проект на Европейския съюз е реновирана и отворена за посещения. В нея може да видите и уреди за мъчения.
Регионален музей „Железни врата“
Много градове би трябвало да завиждат на Дробета-Турну Северин заради този огромен музеен комплекс. В двора на музея може да разгледате археологически разкопки, докато в централната сграда са подредени на няколко етажа етнографски и природонаучни експонати. На най-долния етаж пък има аквариум, показващ дунавски видове.
Безспорен акцент е умален модел на римския мост, построен над Дунава през 103 г. от н.е. от гръцкия архитект Аполодор от Дамаск по заповед на император Траян.
Мостът е бил точно под мястото на сегашния музей и руините на два от неговите стълбове все още могат да се видят извисяващи се край Дунав. По онова време мостът е бил огромен инженерен подвиг и е бил дълъг над 1100 м и широк 15 м. Н
Това беше и краят на вълнуващото пътуване из малко познатия ни регион на Румъния.
