Рим, Флоренция и Венеция – едноседмичен маратон из Италия

Предстоеше ни сблъсък с другото лице на Рим – това на крадците

Пристигнахме на гарата и решихме да хапнем по пица на парче (което беше много вкусно) и да изпием по капучино преди да решим за колко часа да си купим билет за влака. И докато се смеехме и обсъждахме хубавото си изкарване във Вечния град, изведнъж един човек от нашата компания каза, че портфейлът му го няма… Няма да изпадам в излишни подробности, само ще ви предупредя:

В Рим се краде! Краде се много. Сигурно сте го чували и си мислите, че точно на вас няма да се случи, но това не пречи да бъдете внимателни. Особено, когато пътувате в Италия.

Ние така и не разбрахме кой, кога, къде и как е извършил обира. Това може да е станало навсякъде – още пред Колизеума или вътре в него, в метрото, на някой от ескалаторите или на гарата. Портфейлът на „жертвата“ беше сложен в чантичка, която той носеше през рамо. Закопчана с цип. Почти постоянно ръката му е била върху нея. И въпреки това го обраха. Незабелязано.

По-лошото в случая е, че всички джобни пари, с които той разполагаше бяха изтеглени в кеш и в портфейла му, заедно с личната карта, дебитни и кредитни карти. И от всичко това нямаше и следа.

Съветвам ви при пътувания да държите на отделни места парите и документите си. За всеки случай, освен лична карта, носете си и международен паспорт, който също съхранявайте на отделно място. И не на последно място – не носете всичко в кеш – дръжте парите и дебитната или кредитната си карта на различни места. И най-важното: бъдете много внимателни!

Добрата новина в тази история е, че останалата част от компанията ни разполагаше с достатъчно пари, както и с дебитни карти, така че нямаше да допуснем остатъкът от пътешествието ни да бъде помрачено от този инцидент. Лошата новина беше, че ограбеният вече нямаше лична карта, не си носеше и международен паспорт. Тоест, нямаше как да излети от Венеция за България няколко дни по-късно.

Трябваше да действаме бързо

След като говорихме с един от полицаите – карабинери на гарата, той само поклати рамене и каза, че това, което можем да направим е да подадем заявление, че сме ограбени в някой полицейски участък, но най-добре да забравим за парите.

По-важното в случая беше да се обадим на българското посолство и да разберем как нашият човек да се сдобие с нов документ за самоличност. Намерихме в интернет телефона на българското посолство в Рим и се обадихме на дежурния номер. Беше неделя, смрачаваше се и няколко часа по-късно трябваше да се настаним в предварително резервиран и платен апартамент във Флоренция…

От посолството любезно ни обясниха, че единственият вариант на нашия ограбен приятел да се върне в България след няколко дни, е да отиде на място в посолството, да заплати сумата от 50 евро и да му бъде направен временен пасаван. Това става в рамките на няколко часа, само че в работен ден. На нас обаче не ни се оставаше повече в Рим, нямахме и излишни пари за хотел тук, още повече, че вече бяхме заплатили нощувките си във Флоренция. Така че, решихме да заминем и в някои от следващите дни приятелят ни да се върне в Рим и да оправи нещата си в посолството.

Рим – Флоренция

Най-накрая решихме да си купим билет за влак. Вариантите тук са два – пътуване с държавните железници на Италия – с обикновен влак или с високоскоростен. Вторият вариант е пътуване с влак-стрела от италианските частните железници, които са собственост на шефа на Ферари и са повече от бързи и удобни.

Хубавото при високоскоростния влак е, че освен много луксозен, той пести време, защото се движи със средна скорост между 200 и 300 километра в час. Лошото е, че билетите за него за много скъпи, когато се купуват в последния момент. Ако се сдобиете с тях предварително и онлайн, цената може да ви излезе само 10 или 15 евро. В последния момент обаче може да достигне и до 40, 50 евро и нагоре. Впрочем, същото се отнася и за пътуване с обикновените италиански влакове. Това бяха неща, които не бяхме предвидили.

Така или иначе преглътнахме парите, които ще изхарчим и се наредихме на една от машините за билети. И още една изненада – следващият влак-стрела тръгваше късно вечерта, а цената на обикновения влак, който отпътуваше за Флоренция след около час и с който щяхме да пътуваме близо 4 часа, вместо 60-те минути със скоростния, ни се видя прекалено висока – вече беше над 40 евро за билет.

Решихме да проверим вариант с автобус. Автогарата се намира в непосредствена близост до гарата и се оказа, че следващият рейс за Флоренция тръгва след половин час. И при автобусите, ако си закупиш билет няколко дни по-рано, цената му е ниска – едва 7-10 евро. В последния момент вече беше над 20 евро, но и това ни се видя добре. Купихме си билети и след малко потеглихме.

Италианските автобуси са чисти, нови и удобни. Вътре имат тоалетна, безплатен интернет и стюард, от когото можеш да си поръчваш храна и напитки. Магистралите и пътищата в Италия са чудесни и след около 3 часа и половина най-накрая пристигнахме във Флоренция. Беше малко след 10 часа вечерта…

Чао, Флоренция

Столицата на Тоскана е един от най-красивите градове, които някога съм виждал. Същевременно величествен и уютен, спокоен и динамичен. За разлика от Рим, градът е много по-чист, подреден и компактен.

Флоренция е „люлката“ на ренесанса и неокласицизма в Италия. Ние разполагахме с три дни да й се насладим. Беше късно вечерта и веднага се отправихме към наетия, този път през Booking апартамент. Той се намираше в хубав административен район близо до центъра. Хванахме автобус от автогарата и след 15-20 минути стигнахме. Нашият хазяин, който бяхме предупредили за премеждията, през които преминахме, ни очакваше, за да ни даде ключовете. Апартаментът беше доста изискан – просторен и уютен, в ретро-стил, съвсем в духа на Флоренция. Нощувката на човек тук ни излезе по около 25 евро на вечер.

Закуска за вечеря

До самия вход на кооперацията ни имаше джелатерия, която работеше от рано сутринта до късно вечерта. В нея освен меко казано уникални кафе и сладолед, се предлагаха и всякакви прясно изпечени закуски. Бяхме толкова изморени тази вечер, че нямахме сили да търсим нито ресторант за хранене, нито супермаркет за пазаруване. Хапнахме по нещо набързо в джелатерията, подсладихме се със сладолед, качихме се в апартамента и спахме като пребити.

Следващите дни във Флоренция бяха страхотни. Наслаждавахме се изцяло на града, обикаляхме тесните му улички, любувахме се на замъците и на катедралите, на мостовете и на река Арно. Впрочем, 70 процента от световното изкуство се намира в Италия. А 40% от него е във Флоренция. Очите ни не спираха да поемат изкуство, а устите ни се наслаждаваха на вкусна италианска храна, много сладолед и хубаво вино. Пиршество на сетивата, откъдето и да го погледнеш.