Рим, Флоренция и Венеция – едноседмичен маратон из Италия

Какво да видим във Флоренция?

Във Флоренция горещо препоръчвам да видите три неща. Първото е катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Второто – галерия „Уфици“. Третото – най-красивия и известен мост над река Арно. Той се казва „Понте Векио“ и е осеян със златарски ателиета. Ние обаче повече се насладихме на гледките към реката, но това е друга тема.

Нека се върна на католическата катедрала „Санта Мария дел Фиоре“. Тя е третата по големина в света след „Св. Петър“ в Рим и „Св. Павел“ в Лондон. Построена е през 13 век и е висока цели 106 метра. Знаменитият й купол е дело на архитекта Брунелески. Катедралата е абсолютният символ на Флоренция, а мраморната й мозайка сякаш е доказателство за богатството на Тоскана. Площадът пред катедралата събира на едно място туристи, открити кафенета и улични музиканти по особено притегателен италиански начин.

• 

• 

Галерия „Уфици“

Ако сте любител на изкуството обаче, не може да не посетите галерия „Уфици“. Ние го направихме и изживяването определено си заслужаваше. Билетите за галерията струват по 20 евро като могат да се купят както онлайн, така и на място. В една от най-посещаваните галерии в света, разбира се има опашка. За да влезем вътре, чакахме около час. А за галерията си отделихме близо половин ден. Всичко в нея е впечатляващо – от римските статуи до оригиналните картини на великите италиански художници. Тук може да видите „Раждането на Венера“ на Ботичели и великолепната „Медуза Горгона“ на Караваджо. И още, и още, и още…

През последния ни ден във Флоренция компанията ни от шест човека се раздели на две. Едните имахме няколко часа, в които да се шляем из улиците на града и да опитваме от кулинарните му изкушения. А следобед щяхме да хванем влака-стрела на „Итало Трено„, който за два часа и половина да ни заведе във Венеция. Това важеше за четирима от нас. На други двама им предстоеше връщане за няколко часа в Рим и оттам пътуване към Венеция, където вечерта всички да се срещнем отново.

• 

• 

Тук е моментът да припомня, че няколко дни по-рано, малко преди да отпътуваме от Рим към Флоренция, единият от нашата задружна компания беше ограбен, след което остана без лична карта. И днес, той, заедно с още един придружител за подкрепа, трябваше да отиде до българското посолство в Рим, за да си изкара т.нар. пасаван, с който да може да се върне в България.

Да живеят скоростните влакове на Европа!

Слава Богу, всичко мина по план. Отново със скоростния влак на Italotreno , нашите приятели отидоха в Рим, свършиха работата си, след което от Вечния град се отправиха към Венеция.

През това време, както казах по-рано, останалите четирима от нас просто се наслаждавахме на последните си часове във Флоренция. В късния следобед се качихме на влака и след има-няма два часа бяхме във Венеция.

Неповторимата Венеция

Венеция ни посрещна точно така, както очаквахме – с романтични гледки, гондоли, тесни улички и много, много вода. Влакът-стрела, с който стигнахме от Флоренция ни остави на гара Venezia Santa Lucia. Апартаментът, който бяхме наели предварително, отново през Airbnb, се намираше на около 15 минути пеша. Обадихме се на нашия хазяин Марко, който ни очакваше пред една от венецианските църкви в непосредствена близост до квартирата. Беше типичен италианец – позитивен и усмихнат, гръмогласен и галантен. Още щом ни видя се затича да помага на дамите с багажа. Заведе ни да се настаним, остави ни ключовете, набързо ни обясни къде са хубавите места за разходка, за хапване и за пийване и си тръгна.

И тук апартаментът ни беше хубав, просторен и стилен. С високи тавани, мраморен под, големи спални и всички удобства. Удоволствието да сме в него ни струваше само по 22 евро на човек за вечер.

След като се освежихме с топъл душ и студена бира, излязохме да се разходим. Имахме няколко часа преди да се върнем на гарата и да посрещнем приятелите си, които идваха от Рим. През тези няколко часа буквално се потопихме в този приказен град. Просто вървяхме и гледахме. Без цел и посока. Всичко ни се струваше нереално красиво. След това отидохме до гарата, посрещнахме нашите хора и заедно с тях се потопихме във вечерна и нощна Венеция…