Рим, Флоренция и Венеция – едноседмичен маратон из Италия

Венецианска утрин

На другата сутрин станахме рано, защото нямахме търпение да обиколим града. Макар че беше октомври, навсякъде беше пълно с тълпи от хора. Нещо нормално, като се има предвид, че сравнително малкият град се посещава средно от 18 милиона туристи годишно. Това прави по около 50 хиляди души на ден.

Венеция спокойно може да се обикаля пеша. А може и с корабче, което е част от градския транспорт. За еднократен билет за 1, 50 евро може да се насладите на Canale Grande (Големият канал) по вода като изминете 4 километра сред най-красивите сгради на града. Повечето от тях са построени между 13 и 18 век.

Ако решите може да си наемете и някоя от многото 10-метрови гондоли. 40-минутна романтична разходка струва около 80 евро. Ако сте с половинката, качите се по залез слънце и искате серенада от гондолиера, цената може да стане и над 100 евро.

Какво да посетим във Венеция?

Едно от най-впечатляващите неща в плуващия град, а и в цяла Италия, е известният площад „Сан Марко“.

В центъра на площада е разположена едноименната базилика, която е най-известната църква в града. Тя е типичен пример на византийска архитектура.

• 

• 

Впечатление прави и камбанарията, която се издига на 98,6 метра и е най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 16 век и е била използвана за морски фар.

Тук се намира и Palazzo Ducale или Дворецът на дожите. Това е готическа сграда, която в продължение на 10 века е била дом на дожите – най-влиятелните хора в града – държава. Дворецът е построен през 9 век.

Съвсем близо до двореца е красивият Ponte dei Sospir или Мостът на въздишките. Не се залъгвайте от името, то не идва от това, че по него непрестанно преминават влюбени двойки. Мостът е представлявал топла връзка между Двореца на дожите и венецианския затвор. В миналото, минавайки по моста, осъдените за последно са поглеждали към красотата и свободата на Венеция. След което, съвсем в реда на нещата, са въздишали дълбоко.

Да се потопим в духа на Венеция

Във Венеция има още много какво да се види – музеите и катедрали сякаш са безброй. Ние обаче решихме да използваме повече от времето си, за да се „губим“ сред тесните улички и просто да се наслаждаваме на смайващите гледки. На същите тези улички е пълно както с безумно скъпи бутикови магазини и ресторанти, така и с евтини магазинчета за сувенири и с улична храна на съвсем достъпни цени. За сравнение – може да намерите много вкусна и доста голяма порция прясна паста „Болонезе“ на цена от 3-4 евро.

И така, изпълнено с много приятни и не чак толкова приключения, нашето италианско пътешествие беше към своя край.

Местните хора тук казват, че вечерта преди човек да напусне Венеция, трябва задължително да направи две неща – да хапне морска храна и да изпие чаша от любимото на италианците „Аперол Шприц“, съзерцавайки някой от красивите канали. След това може да тръгне.

Ние тръгнахме следващата сутрин. Пеша стигнахме до Piazzale Roma – това е изходът на Венеция и единственото място в града, което е достъпно за автомобили. От там си взехме шатъл от компанията ATVO, който срещу билет на цена от 12 евро на човек ни отведе на 40 километра от Венеция. А именно на летището в Тревизо, откъдето беше полетът ни към София.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.