Изкачване на Черни връх – покривът на Витоша

Да живееш в София и да не изкачиш поне веднъж Черни връх си е направо престъпление. Опитвам се поне веднъж годишно да се кача до покрива на Витоша, както мнозина наричат най-високия връх на планината. Маршрутът не е толкова труден, разбира се има и по-лек и по-стръмен. Черни връх се издига на 2290 метра над ежедневието.

До Черни връх може да се изкачите от кварталите, които са в подножието на Витоша – Симеоново, Драгалевци и Бояна, както и от селцата Бистрица и Железница. Най-масовият и предпочитан вариант е с лифт до хижа „Алеко“ и оттам пеша до Черни връх. Така направих и аз в последното си изкачване преди ден.

С лифт до „Алеко“

Вариантите за лифт са кабинковият от кв. Симеоново и седалковият, който е открит. Вторият тръгва от кв. Драгалевци.

С всяка година цените на билетите скачат драстично. В момента двупосочен билет за възрастни е 17 лева, а за учащи 15 лева. В последната година изравниха цените на двата лифта, което не е много адекватно, тъй като предлагат различни услуги.

До лифта в Симеоново може да стигнете с автомобил, като има платен паркинг. За деня може да се бръкнете с около 10 лева. Разбира се, може да паркирате на улицата в посока града, но трябва да отиде по-рано, иначе ще намерите място прекалено далеч. Има вариант и за градски транспорт – автобуси №122 и №123 ще ви отведат до входа на лифта.

Пътуването до хижа „Алеко“ от лифт Симеоново продължава около 30 минути, като има две междинни станции, на които може да слезете или да се качат хора. Може да се случи да спре тока за неопределено време. Преди няколко години прекарах почти час в кабинката.

Прочети още: Парангалица – идея за уикенд разходка

Кабините побират 6-има, но най-често отделните компании – от по 2-ма до 6-ма се качват самостоятелно, освен ако някой зад вас на опашката не е достатъчно нагъл и реши да се качи и да ви досажда. Но пък това е идеален повод за запознанства.

От „Алеко“ до Черни връх

От хижа „Алеко“ до първенеца на Витоша има два маршрута, като единият е по-заобиколен, но пък е по-лесно достъпен.

До него може да стигнете като продължите направо и надясно, излизайки от лифта. Пътеката минава покрай каменната река, позната като Златните мостове. Следват множество табели, които сочат правилния път.

Следвайте стълбовата маркировка, водеща към платото. След по-малко от 30 минути вървене, ще стигнете до кръстопът. Продължете наляво, за да стигнете до „Черни връх“.

Да си призная никога не съм избирал този маршрут, но виждам, че много хора го правят.

Изкачване по писта „Стената“

Винаги съм изкачвал „Черни връх“ по този маршрут – много по-бързо е, въпреки че теренът е много по-стръмен. Той е отворен за туристи през летния период, тъй като през зимния е ски писта.

За да минете по него трябва да завиете наляво, излизайки от лифта и да заобиколите хижа „Алеко“. Вляво от нея има чешмичка, от която може да си напълните студена планинска вода. Ще се отрази освежаващо през следващите часове.

Ако сте гладни може да хапнете набързо в ресторанта на хижата или в някое от заведенията наоколо, но ви препоръчвам да го направите на крайната ви точка. Не е много приятно да се катерите при пълен стомах.

Прочети още: По стъпките на Вазов: водопад Скакля и Вазовата екопътека

След като сте подсигурили с вода и сте готови, просто тръгнете нагоре по „Стената“. Винаги има хора, които може да следвате. Въпреки че маршрутът е един, има няколко пътечки, някои от които заобикалят с няколко метра, но са малко по-поносими.

Случайно или не винаги попадам на по-стръмните пътеки, където на моменти си е точно катерене на „4 крака“. Има доста камъни, през които трябва да преминете.

Съветвам ви да вървите по-бавно и ако се чувствате изморени, да си правите по-често почивки.

Като цяло маршрута не е изключително тежък, но ако не сте в добра физическа форма, ще се озорите, при това много. Изкачвайки „Черни връх“ съм слушал от околните, че са готови да се откажат. Това не трябва да бъде водещо, в противен случай няма смисъл изобщо да се качвате в планината.

Прочети още: Пролетна разходка до Алеко

„Стената“ се преодолява за около 30-40 минути, като при всеки е различно. Следва автомобилен чакълест път, по който преминава втората половина от пътя ви. Отдясно ще забележите стълбовата маркировка, която ще ви отведе до най-високата точка на Витоша.

Разбира се, не до края е автомобилен път. Има си още един труден етап, който се изминава за около 30-40 минути отново. Зоната тук е вододайна, почвата на места си е наводнена и стъпвате в кал. Внимавайте много! Там където има много кал, има огромни камъни. Аз лично предпочитам по тях да се движа, подскачайки като планинска коза, но това не е за всеки.

Прочети още: По стъпките на Ботев: 120 км преход от Козлодуй до Околчица

Време за хапване

Неписано правило е хапването при изкачването на Черни връх. Мнозина си носят в раницата храна и опъват пикник, други предпочитат да хапнат от менюто в чайната на метеорологичната станция. Предупреждавам, че опашките са дълги и понякога се чака около 30 минути.

Традиционно се яде боб чорба срещу 3 лева, пържени картофи също за 3 лева, ако искате добавка сирене, сумата набъбва до 4.30. Скарата не ви я препоръчвам. Палачинките са изключително малки, но пък за сметка на това скъпи – около 3.50 – 4.00 лева за две-три хапки. Цените тук са много по-високи от София, но пък са малко по-ниски от тези на „Алеко“.

Черни връх е вписан в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ако събирате печати, не забравяйте книжките си. Печатът се намира в чайната, но когато и да отида марки не е имало.

Интересен факт е, че именно на Черни връх е дадено началото на организирания туризъм в България. На 27 август 1895 година по идея на Алеко Константинов, около 300 души организирано изкачват най-високата точка на Витоша.

Идея за разходка: Природен парк “Рилски манастир”

• 

• 

• 

• 

При ясно време ще видите почти цяла София от Черни връх. Откриват се гледки и към Стара планина и Рила, но това си е рядкост заради облаците, които са често явление.

Харесайте фейсбук страницата на World2Explore за още идеи и съвети за пътувания и пътешествия.