От години исках да посетя кавказките държави Грузия, Армения и Азербайджан. Преди няколко месеца Wizz Air зарадваха мнозина от нас с новината, че стартират маршрут от София до Ереван и побързах да взема самолетни билети. Полетите стартираха през май, а аз купих билети от 1 до 8 юли с надеждата да направя много добър план за 8 дни, за да успея да разгледам поне акцентите на трите държави.
Самолетните билети струваха едва по около 60 лева в посока. До края на деня станахме група от 5 човека. Дните минаваха, но все отлагах планирането на пътуването и то така или иначе не се случи, за щастие. Няма по-добро пътуване от напълно непланираното.
Идеята беше да стартираме от Ереван, да продължим с нощен влак до Тбилиси и оттам с нощен влак до Баку, след което да се върнем по същия маршрут, тъй като границите между Армения и Азербайджан са затворени от години. За съжаление Азербайджан така и не отвори сухопътната граница с Грузия и тотално изпадна от програмата ни. Полетите между Тбилиси и Баку вече бяха поскъпнали твърде много и затова решихме Азербайджан да остане за друг път, а сега ще имаме повече време за Армения и Грузия.
Единственото, с което разполагахме, беше резервация за първата ни нощувка в Ереван.
Ден 1. Ереван
След двучасов полет кацнахме на летището в Ереван, в подножието на Арарат. Отвън изглеждаше типично социалистическо, но щом влезеш – луксът те успокоява. Очевидно скоро са го реновирали, защото изглежда модерно и практично.
Засякохме се с полет от Русия и се наложи да почакаме малко повече на опашката. За разлика от българското летище, на което работят обичайно по 2-3 кабинки на паспортните проверки, тук работеха всичките 18.
Още преди проверката имаше обменно бюро, което предлагаше много добър курс. Веднага след проверките пък си купих карта с мобилен интернет. Избрах карта с неограничен интернет на Level UP и останах доволен. Струваше 4900 арменски драми, което е около 22 лева. Ако сте по-голяма група и няма да се разделяте, може да използвате само една карта. Аз от единия телефон снабдявах с интернет други пет и лаптоп, когато се налагаше и нямах никакъв проблем. Интернетът в Армения е много добър.
Навсякъде плащам с Revolut, но за всеки случай при липса на опция за плащане с карта обмених малко евро. Чейндж бюра има из целия град, така че ви съветвам и вие да обменяте по малки суми, за да е сигурно, че ще ги изхарчите. След като обменихме пари и имахме интернет се насочихме към изхода, пред който се намира маршрутка №201, която вози до центъра на града. Пътуването трае около 40 минути, а билетът струва 300 драми, което е около 1,40лв. Повече за това как да стигнете от летището до центъра на Ереван и обратно прочетете ТУК.
Ние слязохме в близост до Площада на Републиката, тъй като наблизо ни беше апартамента, който запазихме за първата нощувка. След като се настанихме излязохме с идеята да отидем до жп гарата, за да вземем билети за нощния влак до Тбилиси на следващия ден. Знаехме, че той пътува само на четни дати и билетите се купуват единствено на място.
До гарата стигнахме с метрото, цената на което е повече от символична – 100 драми или около 50 стотинки. Метрото прилича много на това в Киев, но е по-скоро негова лоша версия. Не се продават билети, а пластмасови жетони, които наподобяват копчета. Видимо е, че не се инвестира в подземния транспорт, чийто станции са превзети от влагата и миризмата не е никак приятна. Станциите на метрото не са много и не е препоръчителен транспорт.
Централната гара се намираше само на една станция от нас. Около нея всичко крещеше „комунизъм“, а вътре беше като пустиня. Въпреки че нямаше 17:00 часа, гишетата и салоните бяха празни. Все пак едно момиче се върна ядосана заради нас и ни каза, че нощен влак през лятото нямало. Единственият до Грузия бил до черноморския курорт Батуми. Влакът до Тбилиси пътува в 14:00 часа следобед и пристига в полунощ. Стори ни се лош избор, защото си губихме деня и се отказахме от влака.
Първият ни план да пътуваме през втория ден до Грузия пропадна безславно. Сега трябваше да измислим какво да правим в Ереван, както и да си уредим нощувка за следващия ден.
Върнахме се на Площада на Републиката, за да търсим ресторант за вечеря. Около него е пълно с представители на различни агенции, предлагащи турове из Армения. Със сигурност искахме да посетим езерото Севан и храма Гарни. След няколко разговора с различни агенции заложихме на една от тях, като се спазарихме за частна обиколка за 60 000 драми, което е по 12 000 драми на човек. Цената ни се стори повече от добра, тъй като посещаваме пет различни места срещу 55 лева на човек.
След сделката се отправихме в търсене на ресторант. Вечер районът около Площада на Републиката е изключителен. Стотици се събират, за да наблюдават танцуващите фонтани, чиято хореография продължава с часове.
Намерихме ресторант, който ни хареса, а след вечерята се върнахме до фонтаните, които бяха в разгара на своя танц.
Ден 2. Тур из Армения
Вторият ден за мен започна твърде рано. Исках да поработя преди останалите да се събудят и излязох в търсене на кафе, но в неделната сутрин се оказа, че преди 9 почти нищо не работи.
Освободихме първия апартамент и точно в 9 часа ни чакаше шофьорът, с който предстоеше първата ни екскурзия в Армения.
Шофьорът ни Михаел или Майкъл беше изключителен. През целия ден се стараеше да ни бъде комфортно, даваше безценни съвети и спираше пред невероятни гледки.
Първата беше с изглед към снежния връх на Арарат, а някъде ниско долу се виждаше и столицата Ереван.
Върнахме се в автомобила и се насочихме към първата ни официална спирка.
Езическият храм Гарни
Това е единственият запазен исторически паметник в цялостния му вид от гръко-римския период в целия бивш Съветски съюз. Йонийският храм е разположен в село Гарни и е известен най-вече като символ на Предхристиянска Армения.
Счита се, че е изграден около 76 – 77 година като храм на слънчевия бог Мхер, небесната светлина и справедливостта. Това е обяснението в стила на декорациите и цялостно архитектурата му да има елементи от култовете към гръцкия Хелиос и персийския Мхер.
Създаден е с подкрепата на арменския цар Тиридат I. По време на голямото земетресение през 1679 година сградата на Храма на е значително разрушена. Реновирана е основно през XIX век и допълнително е реконструирана в периода между 1969 и 1975 г., за да бъде превърната в една от основните забележителности в Армения.
Входна такса: 1500 AMD (около 7лв.)
Следващата ни спирка беше в близост до храма Гарни.
Каменната симфония
Това всъщност е природен феномен, който се намира по поречието на река Азад, в района на село Гарни. Представлява огромни петоъгълни и шестоъгълни базалтови колони, всяка висока около 50 м, които са толкова невероятно симетрични, че изглеждат като ръчно изработени.
Природата е създала низът от колони, висящи над реката, които много напомнят на музикален инструмент – оттам и името – „Базалтов орган“.
Смята се, че те са се образували в резултат на охлаждането и кристализацията на вулканична лава и под високо налягане.
Местните са създали алея, която се движи под симфонията от камъни, като са поставили и бариера от двете й страни, за да съберат минимални входни такси. На място има коне и магарета, с които може да се снимате. Самата снимка обаче струва 2000 AMD или около 10-ина лева.
Входна такса: 200 AMD (Почти 1лв.)
Продължихме нашата арменска обиколка с един от най-известните манастири в страната:
Манастир Гегхард
Манастирът Гегхард е разположен в долината на река Азат и се намира на около 30-ина километра от Ереван. Той е сред най-влиятелните духовни центрове на Армения, бил е светилище за поклонници в продължение на векове.
Църквата, посветена на Света Дева Мария, е най-старият изсечен в скалата паметник в комплекса Гегхард. Въпреки това, мястото е било използвано не само за религиозни празници и поклонение, а и като място за събиране за обсъждане на политически, национални и социални проблеми.
Манастирът е изключително красив отвън, той е частично изсечен в скалите и е заобиколен от масивни високи стени от трите страни и планината от четвъртата. Вътре има няколко свързани помежду си параклиси и лабиринт от пещери, тайни стаи, гробници и хачкари (кръстосани камъни).
Манастирският комплекс Гегхард съдържа множество, може би дори стотици монашески килии, изсечени в околните скали. Манастирът е имал аскетична традиция и в килиите са живели, работели и се молели монаси, първоначално отшелници. Много от тях не напуснали малките си квартири до сетния си дъх.
За манастира няма входна такса. Когато го посетихме вътре имаше литургия. Традиционно пред портите на храма има много търговци, от които може да си купите традиционни десерти и сувенири, но цените са изключително скъпи. В Армения трудно може да намерите магнит под 1000AMD, което е почти 5 лева.
Върнахме се към Ереван, за да продължим в съвсем друга посока из Армения, именно към град Севан заради едноименното езеро, което е най-голямото в Кавказ.
Езерото Севан
Отдавна беше време за обяд, шофьорът ни Майкъл ни препоръча заведение на брега на езерото с невероятно гледка, както и цени… За не толкова обилен обяд платихме около 200 лева. Тук е моментът да отбележа, че в Армения не е никак евтино, въпреки очакванията ни. Единственото евтино е може би общественият транспорт, всичко останало е много по-скъпо дори от България.
Безспорно гледката беше невероятна, а покрай нас фучаха десетки джетове и лодки. Севан е най-голямото езеро в Армения и Кавказкия регион и един от най-големите резервоари с прясна вода в Евразия. Разположено е на 1900 метра надморска височина.
Докато обядвахме резервираха нощувка за вечерта. И този път заложихме на апартамент в Airbnb. Цената беше 127 лева, като представляваше огромен апартамент на 11-ия етаж с гледка към Площада на Републиката, с три спални, огромен хол, но за съжаление само една баня, което за пет души не е много добър избор, но така или иначе в апартамента единствено имаме време да се изкъпем и да поспим.
След обяда се качихме на колата, за да спрем няколко километра по-късно.
Севанаванк
Това е манастирски комплекс, разположен на малък полуостров. За да се изкачите до върха ще трябва да се помъчите по стъпалата, но гледката от високо си заслужава.
Манастирът е основан през 874 г. от принцеса Мариам, дъщерята на Ашот I. По онова време Армения все още се бори, за да се освободи от арабското владичество. Манастирът е бил предназначен за съгрешили монаси от град Ечмиадзин. Френският изследовател Жан-Мари Шопен описва как монасите сами си налагат забрана на месо, вино и жени.
Дилижан
В късния следобед вече бяхме доста изморени, но ни оставаше още една спирка – градчето Дилижан. То се рекламира като „Арменската Швейцария“ заради планините, които и ние имаме у нас. Да, градчето наистина е невероятно, заобиколено от величествени гори, превърнато е в СПА курорт.
Ние нямахме време за подобни процедури, но се разходихме из прясно направената старинна улица, която привлича туристите. Въпреки че не е кой знае какво, на нея има няколко скоро ремонтирани старинни къщи и два магазина за супер скъпи сувенири.
Шофьорът ни Майкъл предложи да отидем и да видим „Гут ватър, Гут ватър“, от което помислихме, че говори за минерална вода, която извира някъде в градчето. Оказа се, че има предвид малко, но красиво езерце в центъра на Дилижан, в което може да се плава с водни колела и лодки.
Това беше и последната ни спирка, а ние се намирахме на 100 километра от Ереван, което за малката Армения си е голямо разстояние. Напуснахме Делижан без да знаем, че ще се върнем в това невероятно кътче само след няколко часа.
По пътя към Ереван Майкъл се отпусна и показа забавната си страна. Пусна някои от любимите си песни и затанцува на седалката си, пеейки с пълно гърло. Те звучаха като българска чалга. Изненада ни, че знае Азис и Ивана и помоли да му пуснем песента „100 патрона“…
Отново в Ереван
Да, Майкъл наистина е изключителен не само шофьор, но и човек. Силно препоръчвам да го наемете, ако решите самостоятелно да разглеждате Армения. (+374 99 427997).
Вечерта ни остави пред новия ни апартамент, който и на живо се оказа страхотен. Първата ни задача беше да измислим транспорт за Грузия. Попаднах на компанията HAYRENIQ TOUR, които предлагаха добри цени и обслужване. Имахме късмет, защото имаше точно пет свободни места за бусчето, което тръгваше на следващия ден в 7 сутринта, при това имаше и промоция на билетите – по 8 000 AMD на човек или малко над 36 лева.
Бяхме много изморени и затова не всички излязоха на разходка. На връщане взехме нещо за хапване за останалите.
Ден 3. До Тбилиси
Денят за всички започна в 5:00 часа. Малко наподобявахме първата сцена от „Сам вкъщи“, всеки се луташе и бързаше да стигне до единствената баня. Излязохме в 6:00 часа. Бусчето тръгваше от офиса на агенцията, която се намира на 40 минути вървене. Опциите ни бяха да вървим до там, да вървим до метрото и да спестим 20 минути или да си хванем такси, но тъй като сме петима трябваше да намерим в този час две таксита.
Тръгнахме пеша и по пътя се намери едно такси, качихме се половината от нас, оказа се, че сме сравнително близо, но ни взе 1000 AMD. Близо пет лева. В такситата няма брояч, колкото реши шофьорът – толкова. По принцип се пита предварително, но тъй като Майкъл ни предупреди, че ще ни вземат минимум 1000 драми, нямахме драми с цената.
Микробусът се оказа нов, имаше wi-fi, но само в Армения, както и безплатна минерална вода. В офиса предлагат безплатно разтворимо кафе. Препоръчвам тази фирма! Единственият недостатък е, че говорят само арменски и руски. Това го научих предния ден, когато реших да питам за подробности преди да купя билетите, но в крайна сметка реших да рискувам.
Незнайно защо не минахме през прекия път към Грузия, а отново се насочихме към езерото Севан и град Дилижан, където бяхме часове по-рано. Продължихме нагоре по планинските пътища и за моменти влизахме в Азербайджан, без да има ясно обособена граница. Гледките бяха невероятни.
След няколко часа път бяхме на границата с Грузия, но арменците ни вбесиха максимално. Много учтиви момичета ни обградиха с таблет, за да ни анкетират. Уж не било по избор. Зададоха ни близо 100 въпроса, свързани с престоя ни, какъв транспорт сме използвали, колко дни, какво е било настаняването, колко пари сме дали за хотели, храна, забавления…
За щастие мъката приключи и влязохме в Грузия. След час и малко вече бяхме пред офиса на агенцията в Тбилиси.
Тбилиси
Първата ни задача беше да намерим обменно бюро, където отново обърнах малка сума евро. От този момент махаме големите нули от арменските драми и трябваше да се ориентираме в новата валута – грузински лари, като една лара е 0,70лв. Някак е доста по-лесно за смятане.
Близо до чейндж бюрото намерихме да продават сим карти. Тъй като беше в магазинче в подлез, а не в офис на оператор, нямах кой знае какъв избор. Казах им, че ми трябва неограничен интернет за 4 дни и ми дадоха карта срещу 30 лари или малко над 20 лева. Горе долу сцените са сходни в двете държави.
Оставаше час до настаняването ни, запазено предната вечер отново чрез Airbnb. То се намира в стария град на Тбилиси, близо до реката със звучно за нас име Кура. Решихме да седнем в едно от близките кафенета до апартамента. Това беше първият ни истински сблъсък с цените тук.
За няколко кафета и газирани напитки, както и доматена супа, дадохме 70 лева. Тънка подробност е, че в Армения и в Грузия задължително си слагат и такса за обслужване. Задължителният бакшиш е 18 или 20%.
Стана време да се настаняваме и се запътихме, оказа се, че е старинна къща… Обзавеждането не беше никак уау, но се приемаше. Така или иначе резервирахме къщата за 4 нощувки, а нямахме никакъв план какво ще правим през тези дни. В къщата имахме и съседи, три или четири семейства, не знам как се побират толкова хора в сравнително тясно пространство. Ние имахме две стаи с общо пет легла на втория етаж, а на първия малък хол с баня и тоалетна. Освен това на втория етаж в съседната къща, деляща една и съща веранда, имахме и още една спалня, в която се настаних аз. В една от сутрините осъзнах, че е грешка, когато реших да отида до тоалетна, но останалите си спяха дълбоко, а аз достъп до санитарни помещения нямах.
След като се настанихме решихме да си починем няколко часа, а и навън беше страшна жега. В късния следобед излязохме да се разходим и да проучим какво да правим през следващия ден. Аз държах задължително да посетим в един от дните Казбеги.
Късно през нощта попаднахме на добра оферта от един викач. Покани ни в офиса си и ни офертира за еднодневна екскурзия до Казбеги със седем спирки. Цената беше 50 лари на човек (около 35 лева). Разбрахме се, подписахме договор, платихме и се прибрахме доволни, като по пътя се отбихме да вечеряме.
Ден 4. До Казбеги
Денят отново започна рано за мен, тъй като имах да поработя малко. В 9 часа бяхме пред туристическата агенция, където разбрахме, че няма да пътуваме само ние, а ще бъдем част от по-голяма група. Преживява се. В буса имаше хора от Азербайджан, руснаци, дубайци, индийци…
Язовир Жинвали
Първата ни спирка беше наблюдателната площадка на язовир Жинвали. Той е построен през 1980 г., тъй като Тбилиси се разраства бързо и се нуждае от ново водоснабдяване. В резултат днес имаме невероятно красиво езеро, предлагащо зашеметяващи гледки.
Изградени са десетки будки, предлагащи сувенири и кафе, има и кътове за снимки на специално създадени люлки. Тук може да се пазарите добре. В бусчето климатикът биеше точно върху главата ми и нямаше как да се спре, затова си спазарих шапка за 20 лари. При кафето ми се получи по-добре, там цената от 10 лари падна на 5.
Крепост Ананури
Следващата ни спирка беше няколко километра по-нагоре – крепост Ананури от 17-ти век, известна със своята призрачна история. Нападана многократно през вековете, крепостта все още стои силна и привлича всеки гост.
Ананури е бил замък и седалище на ериставите на Арагви – феодална династия, управлявала района през 13 век. Замъкът е бил арена на множество битки. През 1739 г. е нападнат, а кланът Арагви е избит. Четири години по-късно местните селяни се разбунтуват срещу управлението на дошлите Шанше, като убиват узурпаторите и канят крал Теймураз II да управлява вместо тях. Крепостта е действаща до началото на 19 век.
Дори под обсада замъкът не е бил побеждаван и превземан, тъй като разполага с таен тунел до водата и по този начин се осигурява храна и вода за хората вътре. Врагът все пак успява да залови жена на име Ана, която била от Нури, въпреки измъчванията тя предпочита да умре, отколкото да разкрие тайната. Затова замъкът е наречен Ананури и се превръща в легенда.
В рамките на комплекса, наред с други сгради, има две църкви.
Сливането на Бялата и Черната реки Арагви
Следващата ни спирка е истинско природно чудо. Мястото, на което се сливат реките Бяла и Черна Арагви. Те са в различни цветове и никога не се смесват. По този начин виждаме невероятен контраст, създаден от майката природа.
Река Бяла Арагви (Тетри Арагви) тече от Гудаури до Пасанаури и този град е мястото, където се среща с Черната Арагви (или Шави Арагви). Пасанаури маркира точката, от която двете реки текат заедно като единен черно-бял поток, известен като „Арагви“. Арагви е доста дълъг -112 км, и е покрит с шисти, варовик и пясъчник. Удивителното нещо за Арагви е, че е не само невероятно живописно, но и доста полезно за местните хора, защото осигурява 37 км тръбопровод за питейна вода в Тбилиси.
Стана време за обяд и най-неприятната част за нас. Като организиран тур агенцията избира в кой ресторант да се обядва, което означава, че това е изключително туристическо място – безвкусно и скъпо. Така и беше. Почти нищо от храната, която поръчахме, не изядохме. Опитахме и някои от типичните грузински ястия, но не ни бяха по вкуса.
След това се отправихме рязко нагоре по спиращата дъха военна магистрала на Грузия, където във вляво остана Паметника на приятелството. Той ни беше финална спирка. Пътят нагоре е изключително стръмен и се извисява високо в Кавказ.
Казбеги
След дълго пътуване най-накрая стигнахме до Степанцминд, известен още като Казбеги. Мястото, което исках да посетя от години. На живо се оказа още по-величествено. Тук се разделихме на групи по офроуд автомобили, за което доплатихме по 25 лари на човек, за да се изкачим до зашеметяващия манастир Гергети, издигнат под 5047-метровата планина Казбеги.
Той е построен през 14 век. Някога Гергети е бил уединен манастир. Оттогава има монаси, живеещи тук през цялата година, дори при минусовите температури от -35 по Целзий. Намирахме се на едва няколко километра от границата с Русия.
Мястото е толкова магично, че не искаш да си тръгваш. Усмивката ти е толкова широка, че единствено гидът може да я скрие, казвайки ти, че разполагаш само с 20 минути… Сериозно ли? От години искаш да посетиш това магическо място, летиш над 1500 километра, пътуваш с часове само за 20 минути… Това е гадното на организираните турове, затова не ги харесвам много, но пък точно това си заслужава отвсякъде.
Успяхме все пак да се полюбуваме на величествената природа, да направим снимки. На съседния връх имаше и няколко крави. Когато се опитах да погаля едно от бичетата осъзнах, че съм с червен суитчър, но беше късно, той вече беше набрал скорост срещу мен, но някак си успях да го спра само с ръка.
Направи ми впечатление, че цените в магазинчето на паркинга в градчето бяха изключително прилични за толкова туристическо място. Разбира се, когато пристигнахме едната табела с още по-ниските цени беше прибрана, но това е друга тема.
Какво ли е чувството да живееш на такова място, което е откъснато от света през зимните месеци? Със сигурност те калява.
Гудаури
На връщане направихме кратка спирка край Гудаури. Грузия е известна със своите води. Отстрани на военния път се намира минерален извор, който може да бъде сравнен с Памуккале в Турция. Химикалите във водата оставят остатъци с „ръждив“ цвят.
Паметник на приятелството между Русия и Грузия
Паметникът на приятелството между Русия и Грузия или Паметникът на Георгиевския договор е построен през 1983 г., за да отпразнува двестагодишнината от Георгиевския договор и продължаващото приятелство между Съветска Грузия и Съветска Русия.
Разположен на грузинската военна магистрала между ски курортния град Гудаури и прохода Джвари, паметникът е голяма кръгла каменна и бетонна конструкция с изглед към Дяволската долина в планините на Кавказ.
Вътре в паметника има голям стенопис от плочки, който обхваща цялата обиколка на структурата и изобразява сцени от грузинска и руска история.
Разбира се, най-впечатляващото е не паметникът, а невероятната природа наоколо и гледките към заснежените върхове и далечните долини. Място, на което си струва да останеш дълго време. За съжаление това беше и последната ни спирка за този дълъг ден.
Предстоеше няколко часа пътуване обратно към Тбилиси.
След като се върнахме в столицата отново посетихме офиса, за да се пазарим за друг тур. Много искахме да посетим каньона Мартвили. И го направихме. Спазарихме го за 100 лари на човек, което е около 70 лева.
След добрата сделка се насочихме към местен ресторант, за да вечеряме, но на излизане попаднахме в капан на мощна буря. Дълго време стояхме блокирани и чакахме поне да намали дъждът. Все пак успяхме да се приберем почти сухи.
Ден 5. Пещерата на Прометей и каньона Мартвили
Денят отново започна много рано. Тъй като преходът днес беше много по-далечен, трябваше да сме пред агенцията в 7 часа сутринта. Затова станахме малко след 5 часа, за да имаме време да се оправим и да тръгнем.
По план трябваше да бъдем в самостоятелен ван, който да следва по-голямата група в буса. Оказа се, че организацията е трагична, бяха смесили хора от различни агенции и накрая ние трябваше да пътуваме в супер тесен ван, общо 9 души плюс гид и шофьор, а място за толкова нямаше. Вдигнахме скандал като за добро утро и донякъде решихме ситуацията. Останахме само нашата група плюс един турист от Дубай и водачът на групата.
Тръгнахме в посока Кутаиси, а до крайната ни цел трябваше да изминем 300 километра. Имахме една единствена спирка рано сутринта, а втората беше пред самата пещера на Прометей. Шофьорът отказваше да пусне климатика, не всички прозорци се отваряха… Всички бяхме като в сауна и нямахме търпение да излезем на жегата навън, която със сигурност беше за предпочитане.
Пещерата на Прометей
Днешният ни водач не показа никакви умения, през цялото време просто се возеше отпред, а когато пристигнахме, единствено съобщи, че имаме само един час. Разбира се, видяхме се поне след два, които тя е прекарала на пейката пред входа на пещерата.
Причината беше, че в пещерата се влиза на всеки кръгъл час. За нея се доплащаше отделен вход. Пещерата на Прометей е известна също под името Кумистави и се намира в района на град Цхалтубо. Регионът е селски и това се вижда по десетките крави, които ще срещнете на самия път.
Общата дължина на пещерата е около 11 км, от които само 1 км е отворен за посетители. Открита е през юли 1983 г. от експедиция на Института по география „Вахушти Багратиони“. Две години по-късно започва преустройството на пещерата в туристически обект. При посещението си през 2010 г. грузинският президент Михаил Сакашвили заявява, че пещерата трябва да се преименува на пещерата „Прометей“, защото според легендата Прометей е прикован към скала в този район.
Пещерата е изключително красива и си струва да бъде посетено, въпреки че в България съм виждал много по-красиви от нея.
Каньон Мартвили
След обиколката на пещерата се качихме отново в автомобила и продължихме по селските пътища до каньона Мартвили, чийто снимки ни примамиха да се включим в този тур изобщо.
Няма спор, че на живо каньонът беше още по-впечатляващ. Намира се на около 50 километра от Кутаиси и на 5 км. от град Мартвили. Известен е и като Гачедили, както се казва селото в близост.
Каньонът е образуван от водите на река Абаша. Дължината му е 2,4 км, а височината на стените на каньона на места достига до 40 м. В началото каньонът Мартвили е много тих, дълбок пролом с висока влажност, където скалите са покрити с мъх, а течението на реката е толкова бавно, че сякаш времето е спряло. В средата на каньона внезапно се появява голям 12-метров водопад, от който всяка секунда падат тонове вода.
Основният акцент на каньона Мартвили е разходката с лодка до водопадите. Надуваеми лодки, спасителни жилетки и каски на кея загатват за рафтинг, но всъщност плаването е в спокойни води и не е екстремно, а оборудването е само предпазна мярка.
Дължината на маршрута на лодките по реката е кратък, а пътуването отнема около 10-15 минути минути.
Над лодките може да се спуснете със зиплайн, но цените на този вид атракции в Грузия са изключително скъпи. В каньона, за да се спуснете със зиплайн, ще трябва да платите 70 лари, което е малко под 50 лева.
Ако искате само да влезете и да се качите на лодка – 32,50 лари на човек или около 22 лева. Пълният билет, включващ вход, разходка с лодка и зиплайн, струва 80 лари.
След като прекарахме отново твърде малко време, се отправихме към автомобила. Водачката ни, която отново нищо не свърши, обеща да направим почивка в близкия град Кутаиси, за да разгледаме центъра. Така или иначе по предварителна информация турът ни приключваше в 22 часа, което означава, че разполагахме с поне 6-7 часа.
Разбира се, това не се случи и настана истински екшън в колата. Шофьорът не искаше да спира никъде, защото искал преди 7 часа да е в Тбилиси, защото пътищата щели да бъдат затворени. Разбира се, това се оказа лъжа. След задълбочен спор на висок тон все пак по пътя за столицата имахме две по-дълги почивки, но на крайпътни заведения и пропуснахме Кутаиси. От инат шофьорът спря климатика, за който се бяхме договорили след разговори с офиса на агенцията.
За съжаление в Грузия имат същия проблем като нас. Имаме невероятна природа и дадености, но изобщо не можем да развиваме туризъм. За разлика от Армения, където въпреки липсата на феноменална природа, хората са изключително мили и любезни и знаят как да те накарат да се чувстваш специален и доволен. Не ти се присмиват и не ти правят напук, когато си платил. Така или иначе бяхме в Тбилиси в 21 часа, пътищата не бяха затворени, но ние останахме разочаровани, тъй като прекарахме целия ден в горещия автомобил и платихме над 120 лева на човек срещу общо 2 часа на две различни места.
Вечерта се прибрахме изморени и изтощени от жегата и дългото пътуване. Повечето от групата искаха веднага да си тръгваме от Грузия, но пък аз държах да посетя района Кахети. Все пак страната е популярна със своето вино и трябваше да се отдадем на винен тур, въпреки че не съм особен почитател на алкохола.
Намерих много добър тур, този път реших да заложа на сигурното и си запазих винена обиколка и екскурзия до градчето Сигнахи през платформата GetYourGuide. Бях готов и сам да отида, но все пак станахме трима. Другите двама решиха да си останат в Тбилиси.
Ден 6. Кахети
Денят отново започна рано, трябваше в 8,30 да сме пред офиса на агенцията. Оказа се, че само тримата сме запазили през тази агенция, въпреки че цената беше само 26 долара. Човекът от агенцията ни закара с автомобила си до сборния пункт, където беше бусчето, с което потеглихме към винения регион.
Кахети е популярен регион в източната част на Грузия, който е известен предимно с големите си лозя и известни вина като Саперави, Киндзмараули, Цинандали. В далечното минало е било независимо царство, но днес е сред основните региони в страната.
Малко след 10 часа спряхме на първата си спирка – малка винарна, където рано сутринта се започнахме с различни видове червено вино. Първото беше много добро и си взехме от него. След това опитахме водка от кайсии… На място предлагаха и всякакви видове чурчхела – известен е като грузински Сникърс. Всъщност това е много популярен десерт в Кавказ. Прави се от различни видове ядки, нанизани на дълги низове и гъсто покрити с плодов сироп. Вкусно е! 
Хляб шоти
Втората ни спирка бе крайпътна малка фурна за традиционния грузински хляб шоти. Той е във формата на кану и се отличава не само с вкуса си, но и с традиционния начин на изпичане. Той е мек отвътре и хрупкав отвън. Пече се вертикално в каменна пещ (тандури).
Традиционно, за да изпечете шоти, всичко, от което се нуждаете, е смес от брашно, вода, сол и мая. След смесването трябва да омесите тестото на ръка. След това прясно изпеченият хляб се поставя върху дървени решетки, за да изстине. 
Беше невероятно вкусен и го продаваха за около 1 лара. На място предлагаха невероятни розови домати, както и домашни сирена и кашкавали от краве и козе сирене. Страхотни домашни продукти за една невероятна грузинска закуска.
Манастирът Св. Нино (Нина) в Бодбе
Отправихме се към свещения манастир Св. Нино в Бодбе. Той е сгушен сред високи кипариси на стръмен хълм с изглед към долината Алазани , откъдето се разкриват гледки към планините Голям Кавказ.
Света Нино (Нина), след като станала свидетел на приемането на християнската вяра от грузинците, се оттеглила в дефилето Бодбе, където е починала ок. 338-340. По заповед на цар Мириан III е построен малък манастир на мястото, където е погребана. Той придобива особена известност през късното средновековие и е бил особено предпочитан от царете на Кахетия, които са избрали манастира за място на своята коронация.
Ограбен от войските на шах Абас I от Персия през 1615 г., манастирът Бодбе е възстановен от крал Теймураз I. С възраждането на монашеския живот в Бодбе е открито богословско училище. Манастирът е управлявал и едно от най-големите хранилища на религиозни книги в Грузия и е бил дом на няколко религиозни писатели и книжници. След анексирането на Грузия от Руската империя манастирът Бодбе продължава да процъфтява при митрополит Йоан Макашвили и се радва на покровителството на руския цар Александър I. През 1823 г. манастирът е ремонтиран и украсен със стенописи. След смъртта на Йоан през 1837 г. Руската православна екзархия премахва манастира и го превръща в енорийска църква.
През следващите десетилетия манастирът запада, но през 60-те години на XIX век архимандрит Макарий започва възстановяването на манастира и създава школа за песнопения. През 1889 г. Бодбе е посетен от руския цар Александър III, който постановява да се открие там женски манастир. Във възкръсналия манастир имало и училище, в което се преподавало ръкоделие и рисуване. През 1924 г. съветското правителство затваря манастира и го превръща в болница. През 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, манастирът Бодбе е възобновен като такъв. Днес той функционира като женски манастир и е едно от основните места за поклонение в Грузия.
Сигнахи
Въпреки че е един от най-малките градове в Грузия, Сигнаги или Сигнахи служи като популярна туристическа дестинация поради местоположението си в сърцето на лозарските региони на Грузия, както и заради живописните си пейзажи, пастелни къщи и тесни калдъръмени улички. Разположен на стръмен хълм, Сигнахи гледа към обширната долина Алазани с планините Кавказвидими от разстояние.
Сигнахи е построен в планината и в план изглежда като октопод, разперил пипалата си по 5 от хребетите. Улиците са стръмни, а парцелите – терасирани. Архитектурата на сградите е еднаква, издържана в стила на южноиталианския класицизъм и напомня тази на малките италиански планински градчета.
Благодарение на държавна програма, започната още през 2007 година, градът се превръща в цивилизован европейски център на туризма и виното. Построени са множество скъпи хотели, евтини хостели и ресторанти за всеки вкус и бюджет. По количеството на хотели градчето заема трето място в страната след Тбилиси и Батуми.
Интересното за градчето е Дворецът на бракосъчетанията, който е посещаван от всички краища на страната, тъй като е отворен 24 часа, 7 дни в седмицата. В него брачната церемония може да се извърши през деня или през нощта, всеки ден и всеки месец от годината. Предварително не се подават никакви документи, не се чака за дата и час, а подписването става веднага. Това е причината Сигнахи да бъде наричан „Град на любовта“.
Крепостта Сигнахи е основната атракция тук. Тя се счита за една от най-живописните и красиви в цяла Грузия. Отдалеч се виждат огромни крепостни кули и стени. Крепостните стени са разположени по склоновете на планината, като на места се издигат и повтарят контурите на планината. Те имат горно ниво с пътека за отбранителни цели и долно ниво без проходи. Кулите са цилиндрични и на няколко етажа. Главният вход е запазил девствен вид, сега портите са в старата част на града. При портата има стълба, водеща до най-високата точка на крепостните стени. От най-високата точка ще имате най-добрата гледка към града и долината Алазани.
Винена дегустация
Отправихме се към финала и кулминацията на пътуването – винарната Vineria Kakheti, където направихме и късен обяд с невероятно вкусни традиционни ястия. Най-накрая разбрахме как се казва подправката, която слагат на всички ястия – Петрушка. Този вид магданоз няма нищо общо с добре познатия и на никого от нас не ни хареса. След като няколко пъти заявихме, че не искаме никакви петрушки в манджите ни, си изядохме всичко.
Преди храната обаче се отправихме към избата, където опитахме 7 различни вида вино, а преди тях и традиционната чача – твърде силна ракия.
След края на дегустацията настъпи и краят на тура. Върнахме се в късния следобед в столицата Тбилиси, където се срещнахме с останалите от групата ни. Решихме да седнем на някое от невероятните цветни заведения в центъра на града, докато градусите станат по-поносими. В столицата определено беше много по-горещо.
Когато слънцето изчезна се появихме ние. Качихме се на лифта, който ни изкачи до крепостта, от която се откриват невероятни гледки към Тбилиси. По-късно се разходихме пеша из тесните улички и магазинчетата, а за финал се качихме на лодка по река Кура. Повече за забележителностите в Тбилиси ще напиша в отделен блог.
Ден 7. Обратно към Армения
Направихме грешката да не запазим по-рано места за буса до арменската столица и единствените, които бяха налични, бяха в 15:00 часа, а и цената беше по-висока – по около 10 000AMD или около 50 лева.
Решихме през последния си ден в Тбилиси да си починем малко. Останахме в къщата до 12:00 часа, когато трябваше да я освободим и се отправихме към местния мол. Просто навън беше огромна жега. Все пак направих последна разходка по малките улички, за да купя сувенири и да изхарча последните налични лари.
Малко след 15:00 часа се отправихме по познатия маршрут. Тъй като бяхме само ние от фирмата ни извозиха с миниван. Този път минахме изключително бързо границата и след няколко часа бяхме в познатия Дилижан за кратка почивка, а оттам покрай езерото Севан и вечерта бяхме в столицата Ереван.
Ереван
Оставихме багажа и излязохме, за да отидем до символа на Ереван – неговите каскади. И този път отседнахме в голям апартамент, който беше наскоро ремонтиран. По пътя за каскадите имах чувството, че се намирам в някоя много по-лъскава страна.
Минахме през може би над 30 заведения, които бяха пълни с клиенти, а масите отрупани. Толкова много подобни заведения със сигурност нямаме в София. Имам предвид, че бяха от среден и най-вече висок клас, а цените сравнително солени. Тъй като беше петък вечер ладите и жигулите в района бяха дефицит за сметка на скъпите и мощни автомобили.
Ереванската каскада
Всъщност това представлява гигантско стълбище, направено от варовик. Когато пристигнахме бях леко разочарован, защото на снимки изглежда огромно, а на живо не толкова. Когато започнахме да го катерим, се оказа, че всъщност наистина е огромен проект.
Каскадата свързва централната част на Ереван Кентрон с квартал Монумент. Строителството й започва през 1971 г. и е частично завършено през 1980 г. Вътре в каскадата има и изложбени зали, свързани с някои от площадките по протежение на ескалаторите, които съставляват Музея на изкуствата Cafesjian.
Екстериорът включва няколко нива, украсени с фонтани и модернистични скулптури от колекцията Cafesjian. Стълбите предоставят гледка към центъра на Ереван и планината Арарат. В основата на каскадата има градински двор със статуи на съвременни скулптори.
Имахме възможността да я разгледаме само нощем, но беше невероятно. От върха се чуваше музика от близките rooftop-ове, а лазери осветляваха небето. Силно препоръчвам да посетите това място.
Ние пък се насочихме към едно от близките заведения за вечеря. Това беше последната ни вечер от пътуването и исках да се свържем с някой от гидовете, за да направим последен тур. Полетът ни беше на другия ден вечерта в 22 часа, което означаваше, че имаме време. Повечето от групата не искаха да рискуват и накрая взехме решение да си останем в Ереван. Груба грешка.
Ден 8. Ереван
Сутринта се събудих рано и излязох, за да отида до един от многото улични барове, които приготвят невероятни студени напитки. Леденото им капучино е просто феноменално. Повечето напитки на тези барове са в порядъка на 1000-1500 AMD.
Направих си соло разходка из центъра на Ереван и се прибрах в апартамента малко преди обяд. Всички бяха се събудили и остана само да освободим жилището. Тръгнахме да търсим принтер, за да разпечатаме документите за летището. В този блог описвам особеностите на летището в Ереван.
След малко премеждия намерихме и се отправихме на късна закуска. Решихме да седнем в заведението на луксозен хотел точно на Площада на Републиката, което си бяхме харесали още в първия ден. В последния ден да се отдадем на лукса. Сандвичите и плодовете бяха невероятно вкусни. Заслужаваха си иначе твърде солените цени. Да, в Армения и Грузия със сигурност не е евтино.
ГУМ
Получих съобщение, че полетът ще закъснее с час. А ние се отправихме към Градския универсален магазин, който е като туристическа атракция. Намира се на около 20-ина минути от Площада на Републиката.
В него се предлагат всякакви традиционни десерти и деликатеси. Хубаво е да го посетите, когато сте гладни, защото търговците ви дават да опитате от всичко безплатно. Със сигурност може да спестите едно хапване. И тук сувенирите и магнитите бяха много скъпи. Най-евтините започват от 1000AMD.
След не толкова дългата разходка нямаше какво да правим повече и се започна мъката… От кафене на кафене, за да губим време, а и да не стоим на жегата. Вече всички съжалявахме, че не си подарихме последен тур из Армения.
В късния следобед отидохме на летището, минахме изключително бързо всички проверки и получих ново съобщение за поредно закъснение… С дълго чакане приключи това 8-дневно приключение, което желаех от години.
През тези 8 дни успяхме да видим много и от двете държави, да направим паралел, да бъдем възхитени, както и излъгани, но си тръгнахме с невероятни спомени.
