Истанбул е огромен град, преживял различни епохи, богат на забележителности и атракции. Колкото и пъти да го посетите, винаги ще има какво различно да видите. В този пътепис ще обърнем внимание на някои от по-малко популярните места в турския мегаполис.
На това пътуване до южната ни съседка се отправихме с Alexandra Travel – туристическа агенция, предоставяща постоянно нови и вълнуващи програми в Европа и по света.
Пътуването започна рано сутринта от България, като по обяд вече бяхме в Одрин. В Едирне, както е познат за останалия свят, съм бил много пъти, но се виждат големи промени в центъра му. Архитектурното чудо – джамията Селимие е в ремонт, а пространството около нея е облагородено и вече има по-европейски вид. Създадени са туристически павилиони.
Първият ден от пътуването съвпадна с първия ден от Рамазан байрам. Централните улици в Одрин бяха изключително оживени.
В ранния следобед се отправихме към Истанбул и след няколко часа бяхме в турския мегаполис. По програма отседнахме в Grand S Hotel, където прекарахме три нощувки. Хотелът беше повече от страхотен, като през първата вечер се възползвахме от някои от екстрите, които се предлагат – басейн, парна баня и сауна.
Как да посетим Истанбул: Самостоятелно или с туристическа агенция?
Истанбул е изключително близо и е достъпен. Може да бъде посетен самостоятелно изключително лесно. Въпреки това ние заложихме на Alexandra Travel, защото си имаше и своите плюсове. Като оставим настрана цялата организация, пътувайки с агенция получавате за парите си много по-добри хотели, отколкото ако сами организирате пътуването си с определен бюджет.
Истанбул е огромен град и разстоянията са наистина огромно. Ако за първи път го посещавате и сте несигурни, е желателно да бъдете с хора, които ще ви покажат най-добрите му атракции.
Туристическите агенции предоставят и опцията за допълнителни екскурзии, като за всяка една от тях в цената е включен транспорт, водач и местен екскурзовод, от който научавате подробна информация за всеки един обект.
Тъй като съм бил в Истанбул и друг път, посещавал съм дворците и основните забележителности, които е желателно всеки да види при първото си посещение, решихме да не пътуваме с групата, а сами да тръгнем по по-малко известните места, част от които бяха включени в програмата и на агенцията и на няколко пъти се засякохме с групата.
Разполагахме с два пълни дни, в които без да бързаме успяхме да се потопим изцяло в иначе забързания живот на Истанбул, да се слеем с тълпата и да усетим плюсовете и минусите на това да живееш в мегаполис.
Двудневен маршрут за Истанбул
Ден 1
„Султан Ахмет“ и Seven Hills
Трафикът в Истанбул е меко казано кошмарен. Многото ленти в никакъв случай не помагат. Първата ни дестинация за деня беше площад „Султан Ахмет“. Въпреки че това е най-туристическото място и сме били там, денят съвпадна с откриването на Синята джамия след дългия ремонт. Когато предния път бяхме в Истанбул, тя беше обвита от скелета и затова решихме да я посетим.
Хотелът се намира на около 13 километра от историческия площад, но стигнахме сравнително бързо, сменяйки няколко вида транспорт. Започнахме с метро бус – квартална маршрутка, която спираш с ръка. Ако сте гледали турските сериали, със сигурност сте я виждали. Тръгнахме без да знаем накъде, но стигнахме до близката метростанция, а след няколко спирки сменихме метрото с автобус, а след това него с познатия ни вече трамвай №1, който спира точно до първата ни цел. Разбира се, ако бяхме решили да тръгнем с групата, нямаше да сменяме толкова видове транспорт, но пък по този начин се впуснахме в истинския Истанбул.
Традиционно целият район е отцепен от стотици полицаи. Още повече, че само след час на същото място пристигна президентът Реджеп Ердоган, за да открие джамията официално.
Искахме да влезем и в „Света София“, но тъй като тя вече е действаща джамия, а бяхме във втория ден на Рамазан, можехме да влезем единствено следобед.
Затова се насочихме към основната ни цел на площада – ресторанта Seven Hills. Той е изключително популярен в социалните мрежи, а от терасата му се открива невероятна гледка към Синята джамия, „Света София“ и Босфора. Цените на храната и напитките са си доста високи, но все пак е едно от най-туристическите заведения в Истанбул. Тук са задължителни снимките на фона на някоя от двете джамии, както и храненето на гълъби.
Вижте тази публикация в Instagram.
Пристанище Eminönü/Еминюню
Тъй като сме посещавали останалите забележителности в района на „Султан Ахмет“ – двореца Топкапъ и Йеребатан сарнъджъ Цистерна, тръгнахме по познатия маршрут пеша към пристанище Еминюню. Разбира се, може да се качите на трамвай №1 и за няколко спирки да стигнете до него, но ние предпочетохме да се разходим в хубавото време.
По същия маршрут вървяхме и предния път, когато от същото пристанище се качихме на круиз по Босфора. Този път целта ни беше да се качим на ферибота, който да ни отведе в Азия. Заради многото видове транспорт, използвани сутринта, бяхме похарчили предварително заредената сума в картата ни за градския транспорт, затова се наложи да я презаредим.
Картата Istanbul Card е изключително удобна. С нея всяко пътуване е под 1 лев – 10 лири, като може да пътувате с автобус, трамвай, метро, ферибот, лифт или за фуникуляр. (През месец август транспортът в Истанбул поскъпна). На всяка спирка в Истанбул чакат десетки или по-скоро стотици хора, особено за фериботите. Затова е хубаво предварително да видите на коя опашка чакате, защото тълпата ще ви помете на ферибота за Азия, а вие може да сте за Европа.
Üsküdar/Юскюдар и Момината кула
Наредихме се на опашка и след няколко минути пристигна фериботът за Юскюдар – един от най-гъстонаселените квартали на Истанбул. Той се намира в Азия, а целта ни е да посетим Момината кула, която е сред символите на града.
Плаването до азиатската част трае по-малко от 30 минути, през които е задължително да се любуваме на красотите на града, разделен от Босфора.
След като слязохме се отправихме към Момината кула, която се намира на малък остров, близо до брега.
Има толкова много легенди за кулата, но най-известната за името й е, че тя е наречена така на дъщерята на османски султан, който безумно я обичал и правел всичко възможно, за да се чувства тя щастлива и безгрижна. Ясновидец обаче предрича, че въпреки всичко девойката ще умре, точно когато навърши 18 години. Султанът се разпоредил на острова да бъде построена непристъпна кула преди дъщеря му да навърши 18 години. И веднага след завършването на строителството премества девойката, за да я предпази от възможните причинители на смърт. В деня, когато принцесата навършва 18 години, султанът ѝ изпраща кошница с плодове. Когато девойката поема в ръце кошницата, от там изпълзява отровна змия и смъртта от ухапването става неизбежна, както предрича ясновидецът.
За съжаление кулата беше в ремонт и нямаше как да стигнем до нея, но към днешна дата вече е отворена. Все пак решихме да обядваме в близкия ресторант, който се оказа изключително популярен и често бива превръщан в снимачна площадка на различни турски сериали. Ресторантът е Filizler Koftecisi и е на няколко етажа, като предоставя ексклузивна гледка към кулата и европейския бряг.
Персоналът беше прекалено мил, а като разбраха, че сме българи, донесоха българското знаме и настояваха да се снимаме. Комшу! Иначе храната беше много вкусна, препоръчвам това място.
Чамлъджа джамия
Истанбул е огромен и където и да отидеш, няма как да видиш къде е краят му. Гордо над града, на хълма Чамлъджа, се извисява джамията, носеща името на върха. Тя е открита през 2019 година, отново от Ердоган, като за построяването на комплекса са похарчени над 110 милиона долара. Джамията се вижда отдалеч и реших, че ще си струва да бъде посетена.
Навигацията ни показа, че трябва да се върнем до пристанището на Юскюдар, като там се намира и спирката, от която трябва да хванем автобус 35С. По разписание трябваше автобусът да дойде след 10 минути, но почакахме много повече. През това време минаха десетки други автобуси №35, но с друга буква, ходещи към други места.
Джамията изглежда сравнително близо, но Google Maps показа, че е на повече от 6 километра, което е стабилно изкачване в жегата. Все пак нашият автобус дойде. След още 30 минути обикаляне по баирите на Чамлъджа стигнахме заветната цел. Оказа се, че на живо това е огромен комплекс, а до входа й се изкачваш с ескалатор.
Над европейската част беше мрачно, черните облаци заплашително приближаваха към нас. Прогнозата на времето така или иначе даваше дъжд. Въпреки това влязохме в джамията, за да я разгледаме.
Дизайнът й е вдъхновен от класическата османска архитектура и произведенията на Мимар Синан. Оказва се, че строителството й е обвързано с много символика.
Виж също: 2 дни в Истанбул – маршрут и съвети
На 72 метра височина главният купол на джамията Чамлъджа символизира 72-те нации, живеещи в Истанбул. Куполът, обхващащ 34 метра, представлява автомобилния код на града – 34.
Портите на джамията са едни от най-големите в света. Главната порта е дълга 5 метра, висока 6,5 метра и тежи 6 тона. Финиалът на джамията Чамлъджа е оцветен с помощта на нанотехнология. Джамията има шест минарета, които представляват шестте предмета на ислямската вяра. Четири от тях разполагат с три балкона, които са високи 107,1 метра в знак на признание за победата на селджуките при Манцикерт през 1071 г. Другите две минарета имат два балкона и са високи 90 метра.
Джамията Чамлъджа разполага с музей, подземен паркинг с място за 3500 превозни средства, художествена галерия, библиотека, конферентна зала и детски заведения. Художествената галерия обхваща 3500 квадратни метра, докато библиотеката заема 3000 квадратни метра. Конферентната зала може да побере до 1071 души, а джамията разполага с осем художествени работилници. През април 2022 г. нов Музей на ислямските цивилизации отваря врати като част от комплекса на джамията.
Хълм Чамлъджа
След като я разгледаме джамията отвътре и дори се изкачихме по етажите й, излязохме и се отправихме по алеите на хълма Чамлъджа. Пространството е превърнато в страхотен парк, в който местните идват на пикник. Откриват се и невероятни гледки към Босфора и европейския бряг.
Черните облаци продължаваха да идват към нас, а ние продължавахме да се катерим към хълма, без да знаем как ще се върнем отсреща. Стигнахме и самия връх, където има множество заведения и наблюдателна площадка. Решихме да продължим пеша в посока едноименната кула – която беше открита преди няколко години и е новата най-висока сграда в Истанбул.
В тази част на Истанбул се намират множество луксозни вили, изградени в гористата местност на хълма. Точно излязохме на сравнително оживена улица и започнаха да капят едри капки дъжд. В този момент отпадна идеята да посетим кулата. Имахме късмет, защото на по-малко от 50 метра имаше автобусна спирка. Часът беше около 17:00, което значеше час пик и огромно задръствания. Качихме се в първия автобус, който спря и в този момент се изля страшен порой.
Кадъкьой
Извадихме късмет, но не знаехме къде отиваме. Планът беше да стигнем някъде, където не вали или поне има метростанция. Возихме се сигурно около 30 минути и накрая се озовахме чак в квартал Кадъкой. Слязохме от автобуса, дъждът тук все още не беше стигнал. Площадът беше препълнен с хиляди местни и туристи, които седяха и се любуваха на невероятния пейзаж на Мраморно море.
Ние се отправихме към фериботната гара, където заедно с други стотици се наредихме на опашка. След 20 минути пристигна нашият ферибот и по познатата схема се наредихме най-отпред на опашката и в момента, в който се отварят вратите, просто тичаш, иначе огромната тълпа ще мине през теб.
Качихме се на последния етаж и дъждът се изсипа. Пороят изгони повечето пътници на долните етажи, а ние останахме, за да гледаме залеза в далечината и мрачните облаци над нас. Дъждът обаче се засили твърде много и ние слязохме на един от долните етажи. От бара си взехме капучино и седнахме до прозореца. Корабът наближаваше историческия полуостров, на който бяхме в началото на деня.
Каракьой
Решихме да слезем на гарата Каракьой. Тя се намира срещу Еминюню и е от другата страна на моста Галата. Часът вече беше малко след 18:00, което значеше, че няма вариант да се приберем, а трябва да продължим.
Започнахме с изкачването на стръмните улички към кулата Галата. По пътя ни настигна отново дъждът, купихме от малките магазинчета по един чадър и продължихме. Тъй като сме се качвали на кулата, решихме да я подминем.
Истиклял
Стигнахме до „Истиклял“ – най-известната улица в Истанбул. Намира се в Бейоулу и е дълга малко по-малко от километър и половина. На нея по всяко време на денонощието се разминаваш с хиляди. По нея се движи и известния червен трамвай, който е сред символите на турския мегаполис.
Тук нямахме определена цел. Просто се разхождахме и търсихме заведение, в което да вечеряме. Стигнахме до края й, където се намира известния площад „Таксим“, където направихме обратен и продължихме отново по „Истиклял“.
В една от преките й намерихме ресторант, който ни хареса и седнахме, за да вечеряме. Часът напредваше, а ние вече бяхме много изморени. Затова си хванахме метрото от близката метростанция. Прибрахме се много бързо и лесно. Сменихме само две линии и след около 40 минути бяхме в хотела, което за Истанбул си е направо нищо.
Ден 2
Плановете за деня ни бяха грандиозни и хубавото е, че ги преизпълнихме. Разбира се, не беше лесно, тъй като и в този ден не тръгнахме с групата, а решихме сами да обикаляме. На моменти съжалихме, но пък си заслужаваше.
Първата ни спирка беше любимия ми квартал Балат. Въпреки че вече сме били там, решихме отново да отидем, защото е страхотен. Той е изключително любим на всички фенове на Instagram, харесващи цветните къщички, арт кафенетата и котетата върху масите.
Групата се отправи към малко популярно за нас българите кафене, намиращо се на хълма Пиер Лоти с гледки към Златния рог. Страхотна идея. Тръгнахме преди групата към Балат, но решихме първо да посетим и ние кафенето, тъй като е по-далеч, за да се движим после последователно нагоре по картата с целите.
Очаквано стигнахме много след групата, точно ги хванахме, когато си тръгваха и съжалихме, че не се качихме при тях. Тъй като беше почивен ден автобусът просто не се появи. Спряхме такси, но бакшишът поиска твърде голяма сума, а целта ни беше едва на някакви си 7 километра. Нищо работа за Истанбул. Затова решихме да се качим на метрото, но просто в този ден нямахме късмет. Влакът се развали на втората спирка, качихме се на следващия, който пък тръгна в обратна посока. Затова решихме да питаме местните, които ни ориентираха и така след доста време вече бяхме на един познат огромен булевард, за да чакаме автобус.
Две години по-рано отново бяхме на тази спирка, но нямахме много спомени кой автобус да хванем. Мобилен интернет нямахме, тъй като за туристи е изключително скъп. Където имаше wi-fi проверявах транспорта и правех скрийншоти, за да знаем на коя спирка да слезем или да се качим и кой номер автобус да търсим.
Пиер Лоти
Нямахме предварителен план да бъдем на тази спирка и затова не знаехме на кой автобус да се качим. Затова влизахме във всеки, който спираше и питахме шофьора дали е към квартал Еюпсултан. Имахме късмет от третия опит и след няколко спирки бяхме там. След 5 минути вървене стигнахме до лифта, който щеше да ни отведе до хълма Пиер Лоти.
Там се засякохме с останалите от групата и се наредихме на опашката за лифта. Той е двупосочен и изкачването става сравнително бавно. Иначе ако имате Istanbul Card пътуването ви излиза 1 лев, колкото цената на билета за градския транспорт.
С лифта прелитате над гробищата и се изкачвате до върха. Там се намира кафене, което също е познато от турските сериали. Открива се невероятна гледка към залива Златния рог. След като почакахме дълго време да ни обслужат продължихме, като на връщане не искахме да си причиняваме отново опашката и тръгнахме надолу пеша. Слизането трае едва 10 минути, минава се през алеята на гробищата, която си е доста стръмна.
Балат
Отправихме се към любимия ми квартал. Автобусът към него точно беше тръгнал и ние решихме да продължим пеша. Кварталът с кафенетата беше на едва 2 километра и след 30 минути бяхме там. По план трябваше да прекараме около час, да намерим популярните в Инстаграм цветни къщи, които бях маркирал в офлайн картата на телефона, да си направим снимки, да пием кафе и да продължим към парка Емирган, който беше крайната ни цел заради хилядите лалета.
Когато стигнахме се насочихме съм любимото ни кафене „Нафталин“, което също е много известно в социалните мрежи. Бяха минали две години от последното ни идване тук и кафенето беше съвсем различно. Имаше нови собственици, персонал и е претърпяло ремонт. Обслужването не беше никак добро, което си е изненадващо за Турция, особено за този квартал. Добрата новина беше, че все пак имаше котета, които се излежаваха по масите, но едното от тях като собственика си беше доста сърдито.
Възползвах се от wi-fi и извадих лаптопа, за да свърша малко работа. След това се насочихме към цветните къщи, но имаше дълга опашка от хора, които чакаха за снимки. В един момент всички просто застанаха на различни места и беше невъзможно да се направят добри кадри, без да има други хора на тях.
В галерия си бях запазил и една къща, пред която има боядисани ретро коли. Отне ни време да я намерим, питахме полицаи и местни, но никой не се ориентира. Накрая попаднахме на българска група и попитахме екскурзоводката. Тя ни насочи, но пред къщата нямаше коли, те бяха на друго място. Направихме няколко снимки и осъзнахме, че са минали повече от три часа, откакто сме в Балат.
Вече беше минало обяд, а ние трябваше да стигнем чак до Емирган, който се намираше на едва някакви си 20-ина километра от нас, а по пътя трябваше да спрем до джамията Ортакьой, който също е много популярна.
Кошмарните задръствания
До крайната ни цел – парка „Емирган“ стигнахме, но след може би 7 часа, през които преживяхме не малко, но така или иначе не се отказахме.
От Балат се качихме на автобуса, който трябваше да ни отведе до отсрещния бряг, където да продължим с трамвай, след което с автобус до Ортакой, а оттам с друг до „Емирган“. Планирах, че всичко това го направим за два часа. Но бях забравил за задръстванията в Истанбул.
Още в Балат се наложи да слезем, защото автобусът просто не помръдваше. Да се качим в такси – същата история. Затова решихме да продължим пеша. Вървяхме около 30-40 минути и стигнахме до моста „Галата“, тръгнахме по него и вече бяхме на отсрещния бряг, където и вечерта на предния ден.
Продължихме по посока двореца „Долмабахче“. Навън беше изключително горещо, затова решихме да седнем на някое кафене, за да си починем, да се разхладим и да проверим с какъв транспорт да продължим.
Виж също: Дворецът Топкапъ – Символът на османската власт
Видяхме, че около нас има трамвай и предпочетохме да се качим на него. Оказа се познатия №1. На спирката му имаше по близо 200 души, без да преувеличавам, на всяка една от страните му. Маркирахме си картите и зачакахме, минаха 15 минути, хората се увеличаваха, но трамвай не идваше. Точно решихме да тръгнем и той се появи.
Успяхме да качим по някакво чудо, но вътре хората си се блъскаха стабилно. На следващата спирка никой не слезе, но се качиха още доста хора. Може да си представите какво е било. Същото се повтори и на втората спирка. И изведнъж на третата слязоха почти всички, но се качиха не малко. Вече бяхме доволни, че сме си намерили място да седнем, когато трамваят тръгна и то в обратната посока… Да, определено нямахме късмет с транспорта в този ден.
Когато слязохме решихме просто да си продължим пеша по булеварда, който е успоредно на Босфора. След близо 30-40 минути стигнахме до двореца „Долмабахче“, но той така или иначе не ни беше в плана, защото сме го посещавали. Зад него продаваха охладени плодови салати, от които определено имахме нужда.
Тук вече имаше много автобуси, но за съжаление трафикът беше кошмарен. Виждахме как колите почти не се движат, таксиджиите бибитката ядосани, а хората просто слизаха от автобусите. Местните момчета караха ролери, с които се предвижваха най-бързо. Тротоарите бяха превзети от хиляди, които като нас бяха решили да си спестят нервите и потта в градския транспорт и просто вървяха.
Джамията Ортакьой
Може би бяха минали 2 или 3 часа, откакто вървим от Балат и вече стигнахме до джамията Ортакьй – следващата ни цел. Бяхме я виждали преди две години от корабчета, когато плавахме на круиз по Босфора, тя е разположена точно на брега.
Разбира се, снимки нямаше как да си направим, защото беше тотална лудница. Буквално пред нея имаше хиляди хора, които се опитваха да се снимат пред известния храм. Някои дори рискуваха да паднат в Босфора, но държаха да имат снимка.
Ние се насочихме към някои от близките заведения, които са разположени на 4-5 етажа. На първото се оказа, че не може да се плаща с карта, на второто пък не работеше рутера за wi-fi и продължихме с обиколката. На третото поне си имаше всичко и седнахме.
Проверих, че сме съкратили разстоянието и вече се намирахме на 10-ина километра от парка „Емирган“. Навигацията показа, че трябва да хванем автобус от близката спирка и след 24 минути ще сме там. Минава се само по крайбрежния булевард през огромните квартали Арнавуткьой, Бебек и Бояджъкьой.
Отново драма с транспорта
Точно се зарадвахме и щастието ни беше помрачено, когато стигнахме до близката спирка. Трафикът беше кошмарен, вече беше наистина нещо страшно. Колите изобщо не се движеха. Чакахме 15 минути да дойде автобусът, ние го виждахме, но той така или иначе не се движеше. Решихме да продължим пеша, докато минем натоварената зона и там да чакаме.
Повървяхме си още може би 2 километра. Трафикът тук се беше поуспокоил и автобусът наистина дойде. Качихме се и си казахме, че след 20 минути ще сме в парка. Вече нямахме никакво желание да гледаме лалета, но така или иначе пътуваме цял ден, щеше да е тъпо да се върнем.
Парк „Емирган“
Попаднахме два пъти в задръстване на възловите кръстовища. Все пак стигнахме до парка, когато слънцето се беше скрило. Страхотно. Направихме една бърза разходка, колкото да отчетем, че сме присъствали. Предните дни е валяло проливно и много от лалетата бяха загинали.
Иначе самият парк е много красив, от него се откриват невероятни гледки към Босфора и Азия. Всяка пролет Истанбул и парка „Емирган“ привличат тълпи от туристи заради своя фестивал на лалетата. В края на март или началото на април цъфтят милиони лалета и наистина е много красиво и си заслужава да бъде видяно.
Поредна транспортна драма
Разстоянието между парка „Емирган“ и хотела беше между 23 и 30 километра, в зависимост по кой път ще тръгнеш. С такси в този трафик щеше да бъде твърде скъпо, а вече беше към 20:00 часа, а ние – много далеч.
Идеята този път беше да стигнем до Бебек, там да потърсим вариант да стигнем до метростанция, а оттам щеше да е по-лесно. За съжаление се наложи да повървим отново 3-4 километра, защото трафикът отново беше кошмарен, а всички автобуси, които минаваха не спираха, защото бяха препълнени. На всяка спирка имаше по над 100 души, които да чакат. Такова нещо не бях виждал.
Аз искрено се забавлявах с реакцията на местните, когато видят, че автобусът ги подминава. Бяха страшни клетви и заклинания към него и размахване на ръце – от млади момчета до баби.
Виж също: Истанбул и неговите мъркащи котета
Така стигнахме до Aşıyan, където имаше подземен фуникуляр на цената на билета на градския транспорт. С него се изкачихме чак до върха, където е метростанцията Boğaziçi Üniversitesi İstasyonu. Оттам по линия Etıler – Levent, а оттам до метростанцията на площад „Таксим“. Беше истинско чудо, че за 20 минути с метрото успяхме да стигнем до централната част на Истанбул.
Въпреки че беше много късно, а ние изключително изморени, тръгнахме пеша по позната „Истиклял“. Този път седнахме в италиански ресторант, за да вечеряме. Оттам по познатия от предната вечер маршрут отново с метрото се прибрахме.
Това беше и последната ни вечер в Истанбул. През втория ден сме извървели цели 26 километра, а ден по-рано около 15. Така общо сме навъртяли над 40 километра за два дни.
Ден 3
Това беше четвъртият и последен ден от програмата на Alexandra Travel и тръгнахме отново с групата. Имахме последна спирка – аквариум Sea Life, който се намира в мол Форум. Тъй като сме го посещавали се отдадохме на сутрешно кафе и шопинг в мола. След това тръгнахме обратно към България.
Това беше едно изключително пътуване, през което успяхме максимално да се докоснем до забързания живот в Истанбул, но и да го разгледаме бавно, да усетим вибрациите на местните.
Щастлив съм, че успяхме да разгледаме още няколко интересни забележителности, но разбира се тези два пълни дни в Истанбул са твърде малко за огромен град, особено, когато разглеждате толкова далечни една от друга атракции.
Затова скоро отново ще се върна в този магичен Истанбул.
